Исус Христос е жертвеният агнец на човечеството. Синът, който е разпнат на кръста, за да изкупи хорските грехове, и след това възкресен заради жертвата си. Затова сме възприели не само за нормално, но и за почти задължително на Великден да похапнем печено агнешко.
Освен това както за свинското след Коледните пости, така и за агнешкото след Великденския пост приемаме, че то е своеобразна награда за дългите дни на лишения.
Само че превръщането на агнешкото по Великден в неотменна традиция е по-скоро модерно и даже може би комунистическо "изобретение", смесило обичаите за Възкресение и за Гергьовден.
Преди 1916 г. Гергьовден се е падал на 23 април, а Великден - дори още по-рано.
Исторически извори и записки отпреди началото на XX век показват, че на Възкресение Христово агнето не е присъствало на трапезата. В спомените си писателят Михаил Маджаров разказва, че от Коледното заговяване със свинско до Гергьовден хората "не виждат" прясно месо, освен ако не е останало още от Рождеството.
Илия Блъсков на свой ред пише, че до Гергьовден заговяването с месо - агнешко или друго - се е приемало за грях, а Великденският пост е обхващал 50 вместо 40 дена. Зад това стои непоклатима икономическа логика, защото по-голямата част от агнетата се раждат от края януари до март.
На Великден обикновеният селянин не е имал никаква изгода да заколи за месо толкова малко животно, което освен това трябва да бъде изядено сравнително бързо. Затова на трапезата са се слагали предимно яйца, обредни пити, зеленчуци и сушени плодове.
Маджаров пише спомените си на база на своя живот в Копривщица - заможно и будно село, в което обаче е важал същият празничен цикъл, при който преди Гергьовден агне не се коли и яде.
••• Какви са мистериозните корени на Великденското зайче - разказваме тук:
Ако на Възкресение Христово се е колило жертвено животно, то преди настъпването на XX век това е била кокошка.
Печената кокошка в не чак толкова далечното българско минало е била олицетворение на ритуалното празнично ястие. За целта се избирала най-тлъстата и угоена кокошка, като след клането и изчистването се пълни с дреболиите, ориз, лук, гъби, зеленчуци и мерудии и се пече в голямата пещ.
Кокошката, наречена за жертвеник, заклана и изпечена, е съпътствала всеки голям празник - Великден, Коледа, сватба (и надиграването с пилето на сватбата), раждане и кръщене.
Оцелели спомени за печени кокошки на Възкресение Христово има и до днес от Габрово, Трявна, село Баница във Врачанско и други. В нито един от тези мемоари не се споменава да има агне на трапезата.
Писателят Димо Казасов споделя в своите трудове, че на много места дори се смята за грешно да се яде агнешко преди Гергьовден. За сметка на това, както отбелязва Тодор Бурмов в дневника си от 1858 г., Гергьовден без агнешко не може.
Най-вероятно схващането, че Великден е ден за печено агнешко, се появява с идването на комунистическия режим.
Социалистическият строй, известен със своя атеизъм, обявява 6 май за Ден на овчаря и животновъда и по обясними причини запазва агнето като традиционна за датата храна. В средата на XX век обаче много по-често се случвало Великден и Гергьовден да съвпаднат и ритуалите около жертването на агнето започнали да се размиват.
Освен това с идването на ТКЗС дошло и индустриализираното отглеждане на овце и заплождането им още от края на лятото, за да има угоени агнета за Деня на овчаря (и Възкресението).
Навикът да се коли агне на Великден пък започва да се припокрива с притчата за Христос - метафора на жертвения агнец.
Агнето е и жертвеното животно, което най-често се споменава в Стария завет, затова клането и яденето на агнета точно по Възкресение Христово звучи още по-изконно традиционно, макар и да не е така.
В наши дни всеки има избор какво да сложи на трапезата си, а най-важното е все пак да не забравяме, че фокусът на празника не е върху храната, а върху изкуплението на греховете.
