Алехандро Ходоровски е от хората, които са лесни за определяне. Той е просто Ходоровски.
Името му говори достатъчно. Няма нужда да добавяме, че е филмов и театрален режисьор. Че освен това е поет, сценарист, актьор, продуцент, музикант и автор на комикси.
Няма нужда да добавяме дори, че една от най-ексцентричните му изяви е на духовен учител. Всъщност няма нужда дори да го наричаме ексцентричен. За тълпите от негови почитатели Ходоровски е синоним на ексцентричен.
Повечето хора го познават като режисьор на редица култови филми като „Свещената планина", „Света кръв", „Крадецът на дъги". За наше всеобщо съжаление най-великият му филм е нереализиран.
Става дума за ранна екранизация на „Дюн", в който по план е трябвало да участват Салвадор Дали, Мик Джагър, Орсън Уелс, Дейвид Карадайн и още една купчина звезди. И всичко това - на фона на саундтрака на Пинк Флойд.
Но той е бил също мим в трупата на Марсел Марсо, както и театрален режисьор, който винаги е търсел различен подход и е изпъквал с нестандартните си решения.Ходоровски е това и още много. Неговите занимания с психомагия са една отделна тема.
Но също трябва да споменем и „българската следа" в живота на легендарния чилиец. Той участва като актьор във втория пълнометражен филм на режисьора Камен Калев „Островът".
Сега освен като режисьор и актьор, българските читатели могат да открият Ходоровски и като автор, благодарение на издателство „Колибри", което публикува неговата книга „Танцът на реалността". В нея самият Ходоровски ни потапя в света на детството и на съзряването си.
С един прекрасен език Ходоровски ни прекарва през лутанията на своята младост. През травмите на детството и комплекса, който има от баща си. През потапянето си в поезията в онези години, които самият той нарича уникални за Чили, защото докато в Европа се говори за война, в Чили една от основните теми е тази за поезията и общественият живот е изпълнен с разнообразни поетични рецитали и акции, в които и Ходоровски взема участие.
Ходоровски разказва по един едновременно поетичен и комичен начин, защото вярва, че комичното е неизменна част от живота, която не трябва да бъде пренебрегвана. Той сякаш случайно попада в театъра и му се отдава напълно, а когато се премества в Мексико, организира със собствените си скромни средства хепънинги.
Междувременно Ходоровски скандализира телевизионните зрители, когато по молба на негов приятел се снима в телевизионно предаване, в което решава с помощта на огромен чук да строши на живо пиано.
Така неусетно стигаме и до филмите, които е правил. За наше съжаление Ходоровски умело се измъква, казвайки, че всеки филм би могъл да бъде тема на различна книга. Не ни остава друго, освен да се надяваме, че някой ден поне една от тези книги ще бъде написана...
Книгата условно е разделена на две части. Във втората става дума предимно за заниманията на Ходоровски с психомагия и психошаманизъм. Там имаме възможност да опознаем чилиеца и в ролята му на гуру. Но не си мислете, че ще стане отегчително. В никакъв случай. Все пак той е роден разказвач, така че подобна опасност няма.
„Танцът на реалността" е една отлично написана книга (адмирации и за превода на Десислава Антова). Това е книга, в която Ходоровски с танц навлиза в нашата реалност и сякаш се опитва да ни каже, че единственият възможен път през този свят е този на танца.
Неговата история така ни поглъща, че когато книгата свършва, не ни остава друго, освен да си пуснем някой от филмите на Ходоровски. Но само докато чакаме да го преведат отново като автор.
Предлагаме на вашето внимание и няколко запомнящи се цитата от „Танцът на реалността":
„Поезията предизвика коренна промяна в поведението ми. Престанах да виждам света през очите на баща си. Беше ми позволено да се опитам да бъда себе си. Въпреки това, за да опазя тайната, всеки ден изгарях стиховете си. Душата, голата девица, огряваше пътя ми с пламтяща пеперуда."
„Ако детето в пустинята затвори длан, то взема за себе си шепичка пясък, ако я отвори, цялата пустиня може да мине през нея..."
„Каквото и да бъде подлог, сказуемо е винаги Вселената."
„Докато в Европа властваше смъртта, в Чили царстваше поезията."
„Някои люде са сравними с метеорити - тези тъмни късове, които могат в определен момент да се сблъскат със Земята, причинявайки огромни щети, - а други са като комети, бляскави небесни тела, и биха могли да допринесат с жизнени елементи."
„Не да се съпротивляваме или да бягаме от проблема, а да влезем в него, да бъдем част от него, да го използваме като елемент от освобождаването."
„Живеем в реалност, която изобилства от чудеса, ала тях ги виждат единствено онези, които са развили възприятията си."