Оливър Стоун и Владимир Путин. Режисьорът и Президентът. Или ако предпочитате - Конспираторът и Диктаторът. Зависи от гледната точка, политическите пристрастия и моментното емоционално състояние.
Технически Стоун не е точно конспиратор, а по-скоро е дългогодишен консуматор и разпространител на разнообразни конспиративни теории и митове. Също така е велик киномайстор, въпреки провалите на последните му филми.
В горещия и подвеждащ геополитечски пейзаж именно Стоун е единствената културна фигура от Западния свят с толкова дълбок достъп до президента на Русия. В периода от юни 2015 г. до февруари тази година той записва над 20 часа разговори с Путин. Днес готовият продукт е разделен на четири части в специална документална поредица за Showtime.
В момента това са най-обсъжданите, осъждани, коментирани, интерпретирани, поляризиращи и тонизиращи интервюта в публичното пространство. Критиците се разделиха в оценките си, но зрителският рейтинг е висок.
В arenabg всички торенти на четирите части са свалени общо над 4500 пъти за около една седмица.
В технически и естетически план Стоун е оркестрирал визуален спектакъл - неконвенционални, динамични и драматични гледни точки, френетичен монтаж, разкошни композиции, епичен музикален съпровод, интригуващи визуални връзки и препратки. Друго си е интервютата ти да бъдат заснети от двама от най-великите работещи оператори - Родриго Прието („Вълкът от Уолстрийт") и Антъни Дот Мантъл („Беднякът милионер").
Кадрите създават едновременно величествена и заплашителна документална атмосфера, пренасят публиката в сърцето на властта в Кремъл. Това несъмненно е най-пълнокръвният, детайлен и интимен портрет на Путин досега. С цялата условност и еластичност на тези определения, особено когато се отнасят към маринования в механизмите на манипулацията бивш кадър на КГБ и политически лидер, успяващ вече 16 години да държи здраво властта над най-голямата по територия държава на планетата, наследник на могъщата комунистическа империя СССР.
Като съдържание интервютата не предлагат някакви бомбастични и сензационни разкрития и откровения. Това не е точно журналистически продукт с претенция за притискане на интервюирания, но не е и чак парче рафиниран агитпроп.
Стоун и Путин излъчват екранна химия, режисьорът открито се възхищава от президента на Руската федерация, но на няколко пъти се опитва да го „хване" с трудни и неудобни питания. В крайна сметка печеният Путин се измъква хлъзгаво с помощта и на шеги, които либералната западна преса веднага заклейми като „сексистки" и „хомофобски".
В по-голямата част от времето Путин подбира внимателно думите си и помага на Стоун да дестилира разказ, да създаде история. Двамата споделят множество политически позиции, исторически интереси, обединени са от своето недоволство и подозрение към доминиращата роля на САЩ на световната сцена.
Топлотата между Стоун и студения, могъщ властелин на Кремъл ни дава повод да дадем тематичен индиански прякор на големия режисьор - „Танцуващият с мечки".
Интервютата с Путин са възможно най-логичната професионална еволюция за Оливър Стоун. Неговият богат и противоречив професионален живот е изпъстрен с приятелства с авторитарни вождове.
През годините Стоун е бил на „ти" с колекция от диктатори. Голямата страст на носителя на три награди „Оскар" са деспотите от Латинска Америка и Карибския басейн. Стоун беше близък с Фидел Кастро и Уго Чавес. Днес и двамата са покойници. Кастро остави Куба в състоянието на грохнала комунистическа реликва, откъсната от света, символ на несвободата и монументалните проблеми на червената идеология. Наследството на Чавес е катастрофа - „социалистическият рай" Венецуела днес е на прага на тоталния колапс, Мадуро - наследникът на Уго - избива отчаяни и разгневени протестиращи, хората нямат тоалетна хартия и ловят плъхове и кучета по улиците за храна.
Оливър Стоун с Ево Моралес и Уго Чавес (Getty Images)
Оливър Стоун засега не е изразил намерение да ревизира ласкавите портрети, които направи на Чавес и Кастро. Двамата са централни персонажи и романтични герои в няколко от документалните филми на режисьора. Той може да е критичен към Рейгън и Буш, да бичува капитализма и външната политика на САЩ, но очевидно няма проблеми с режимите в Латинска Америка.
Абсурдно положителното представяне на Уго и „Брадатия" през обектива на Стоун будеше гняв и насмешка още преди години. Но днес тези произведения изглеждат като обидна гротеска. Стоун посвещава на Кастро цели три документални филма - „Команданте", „В търсене на Фидел" и „Кастро през зимата". Заглавията загатват добре духа и тона на повествованието, и качеството на посланията. Чавес е герой на самостоятелния филм „Моят амиго Уго" и играе ключова роля в поредицата на режисьора за социалистическите режими в Латинска Америка.
Оливър Стоун и Фидел Кастро
Колкото ярост Стоун може да вложи в третирането на американската външна и вътрешна политика, толкова възбуда и възхищение е способен да инжектира в изследването си на соц. дистопиите на Юг от границата.
Търсенето на корените на тази обсесия води до няколко заключения. Стоун се формира като личност в контра-културния бульон на 60-те години, доминиран от антиамерикански сантименти. Дългогодишната злоупотреба с цялата многоцветна хипи вселена и нейните безгранични възможности за нелегални забавления, несъмнено също е оказала влияние върху него. Освен това той е ветеран от Виетнам, ранен е два пъти в битка и има много лична, и травматична причина да е враждебно настроен към външната политика на САЩ.
Въпреки противоречивите си политически позиции, той си остава един от най-големите режисьори и сценаристи за последните 40 години. „Взовд", JFK, „Роден на 4-и юли", „Родени убийци", „Доорс", „Обратен завой", „Всяка една неделя" и др. си заслужават гледането независимо дали сте фен на страстните танци на Стоун с „големите лоши мечки" на световната политика.
