Не разбирам защо никой не казва очевидното: системата на преференциален вот се провали. В случая на социалистическия Любимец 15, както го нарече Галя Горанова от в. СЕГА, става дума за грешка, която впрочем се наблюдава в много по-малки партии и дава усещането, че много хора използвали демократично преференциалното гласуване.
В ГЕРБ разместване няма поради шанса им да получат по-голям номер в жребия. Чиста каббала! Добре, да си представим, че на следващата кампания се положат повече усилия за разясняване. Значи ли това непременно, че престаралите се сега по формулата N=N следващия път ще имат осъзната нужда да предпочетат един от листата?
Второто разместване в листата на Реформаторския блок ни поставя пред друг казус: вътрешнопартиен преврат на ДСБарите /начело с Костов/ срещу България на гражданите. Питам се защо трябва да плащаме с пари на данъкоплатеца и усилия на хиляди хора от изборните комисии, за да решаваме вътрешнопартийни ежби? Защо РБ не си направиха едни първични избори и не излъчиха консенсусен кандидат? Не стигат партийните субсидии, сега ще финансираме и изработването на партийни листи!
Обясняват ни, че възможността за разместване привлича избирателя и повишава активността (впрочем така или иначе тя не се повиши на евроизборите). С какво това е по-добре от варианта той просто да НЕ гласува за тази формация?
Вижте какъв абсурд се получава: примамвам избирателя да гласува, като му давам възможност да удари една балтия на избраната от него формация. Ако искате да продължим в посока на гражданския популизъм, нека следващия път дадем възможност на гражданите да променят програмата на партията: тя казва, че ще строи Южен поток, ние пишем: да повиши пенсиите... Няма ли да е още по-демократично? А може някой ден да почнем да сумираме някакви мнения от Фейсбук и да задължаваме партийния лидер да ги изказва?
Ще ми кажете хората мразят партиите и единствено с този амбивалентен механизъм на любов-омраза можем да върнем доверието. Аргументът, оголен до абсурд звучи така:
повишаваме доверието в партиите, подкопавайки доверието в тях
И най-убедените анти-Куневисти ще признаят, че случилото се е тежък удар върху РБ, което не допринася за развитието на тази коалиция и без това заплашена от поглъщане в лоното на ГЕРБ.
Или запитайте се: какво печели България от това в Европарламента да замине любителят на енергийна руска музика и почитател на хан Тервел, Момчил Неков? Освен разбира се големия майтап, който ще отеква дълго в мрежата.
Гражданизмът у нас се превърна в новата мега-идеология, след марксизма и невидимата ръка на пазара. Сигурни ли сме, че е добре гражданите да пренареждат листите на партиите?
Имаше един такъв отбор в Англия, Ебсфлийт, където акционерите-фенове бяха добили правото да заменят състезатели, които не им харесват. Още по-красноречив е примерът с испанската гражданска война, когато интернационалните бригади решавали с гласуване кога да се бият и кога да отстъпят. Резултатът и на футболното, и на бойното поле е бил плачевен.
Хората трябва да избират партиите, да ги оставят да работят, после да преподвърждават симпатията си или да ги свалят от власт според резултата. А който иска професионално да се занимава с политика - да влиза в тях, да се бори, да издига кандидати.
Да вземем референдума, представян ни като магическа форма на гражданска мобилизация. Какво стана с Белене - някаква пародия. Каква е съдбата на референдума "Плевнелиев", имащ за цел да сплоти ГЕРБ и РБ около недоизяснени електорални идеи?
Референдум се прави тогава, когато политиците не могат да вземат тежки решения - да влизаме ли във война, да се оттеглим ли от някакви колонии, да искаме ли независимост...
Другият жанр на референдумите, характерен най-вече за Швейцария, това са местни проблеми, които пряко засягат всекидневието на хората и които те напълно разбират.
Не проведохме успешно един местен референдум - с масово участие, със задължителност на резултата..., а се хвърляме на голямото! Защо ли - ами пак заради тази идеология на гражданизма: политиците са лоши, значи дай да ги притиснем с референдум.
Или пък вземете миналогодишната еуфория около прякото гражданско участие в работата на разни организации като електроразпределителни дружества и парламентарни комисии. Какво точно постигнаха, до къде стигнаха? Струваше ми се, че цяла година чувам приписваната на Ленин фраза, възпята от Маяковский:
Мы и кухарку
каждую
выучим
управлять государством!
("Ще научим и всяка готвачка да управлява държавата")
кой надзирава надзирателите?
И не е ли твърде удобно за управляващите да бъдат надзиравани именно от народни експерти без съответната подготовка и отговорност, които във всеки момент елегантно могат да бъдат преметнати?
Демокрацията за мен е нещо друго. Специализираните дейности да бъдат отворени за всеки: гражданинът да може да влиза в политиката, да се издига благодарение на качествата си, да става специалист в една или друга сфера - а не да участва в управлението в качеството си на "готвачка". БСП беше наказана именно за това, че от години се е затворила в своята номенклатура и единственият начин да се издигнеш там е пътят на г-н Неков. Няколко избрани граждани, които участват в обсъждане... сплотяващ референдум... спонтанен контрапротест... напиване с електората в забравената от бога провинция... Тези неща само затвърждават модела: гражданите завинаги тук, политиците завинаги там. Обратно, ако ГЕРБ се задържа на първото място въпреки всичко, което натвори, това е заради усещането, че асансьорът все още работи - че в тази партия има нужда от хора и ако се стараеш, можеш мигновено да стигнеш на върха. Е, и заради лидерския волунтаризъм, но нека не започваме нова тема.
