Санкциите срещу Русия постигнаха целта си. Тя не беше да се срине руската икономика, да се свали Путин от власт или да се спре войната в Украйна. Наложените от Европейския съюз и САЩ мерки нямаше как да успеят в нито едно от тези направления. Всъщност, санкциите бяха насочени срещу руските инвестиции и срещу компаниите, инвестиращи в Русия.
А целта? Целта е изолация.
Самите руснаци признават, че от март миналата година няма никакъв достъп до финансиране от международните пазари. В същото време те се опитват да плащат дълговете си с някаква имагинерна надежда за нормализиране на отношенията със Запада в бъдеще, когато в Украйна ще има мир.
Междувременно евтината рубла и петрол имат разрушителен ефект за руската икономика.
Потреблението се свива, а износът носи все по-малко приходи във валута. През последната година петролът, който формира около 40% от експорта на Русия, поевтиня с 42%. А рублата загуби 66% от стойността си срещу долара.
Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции в Русия за периода 2000-2014 г. възлиза на 176 млрд. долара по данни на Световната банка.
Само през 2013 г. номиналната стойност на преките чуждестранни инвестиции достигна 93 млрд. долара, превръщайки страната в третата най-привлекателна инвестиционна дестинация в света след САЩ и Китай.
През първите 9 месеца на 2014 г. преките инвестиции вече са отрицателни на стойност 22 млрд. долара. Въпреки това платежният баланс остава положителен с излишък от 46 млрд. долара основно заради износа на нефт и газ.
Ефектът на санкциите е видим от действията на руските граждани и бизнес.
През третото тримесечие на 2014 г. те са върнали в страната депозити за 31 млрд. долара, при характерен силен отлив на капитали от Русия в предходните години. Поведението на руснаците е съвсем естествено, те са изплашени парите им да не бъдат блокирани от санкциите, които Западът постоянно разширява. Ефектът на пръв поглед е положителен за руската икономика. Не е така обаче в контекста на изолацията.
Финансовата Желязна завеса, която Западът изгражда около Русия, струва скъпо и на двете страни, но САЩ и ЕС могат да си позволят да похарчат много повече.
В същото време средствата, с които Кремъл разполага, се топят. В края на януари руските валутни резерви възлизат на 376 млрд. долара спрямо 510 млрд. долара в началото на 2014 г.
Въпреки връщането на депозитите нетният отлив на капитали от Русия се засилва, тъй като водещите руски компании трябва да използват собствени или държавни средства, за да плащат дълговете си.
Наистина Путин разпореди на дружествата да намалят експозициите си в долари, но докато петролът се търгува в щатската валута на международните пазари, нефтодобивни гиганти като "Роснефт" и "Лукойл" нямат голям избор.
Така след рязък спад, благодарение на санкциите, до едва 16.9 млрд. долара през третото тримесечие на миналата година, през четвъртото отливът на капитали от Русия скочи до 72.9 млрд. долара заради срива на цените на петрола.
За цялата 2014 г., по данни на руската централна банка, от страната са изтекли нетно 151.5 млрд. долара, което е рекорд. Реално сумата е дори по-голяма заради интервенциите в подкрепа на рублата и повишаването на валутните провизии на търговските банки с 19.8 млрд. долара.
Прогнозите за тази година са по-добри, но само в цифрово изражение. На практика те показват как руската икономика постепенно бива изолирана от останалия свят.
Отливът на капитали според централната банка ще достигне 118 млрд. долара, като около 70 млрд. долара от него ще се дължат на плащания на дългове в чуждестранна валута.
От икономическото министерство на Русия очакват икономиката да се свие с 3%, влизайки в първата си рецесия от 2009 г. насам. Тази прогноза обаче е сравнително оптимистична. От Европейската банка за възстановяване и развитие очакват спад на брутния вътрешен продукт на страната с близо 5%.
На този фон руският президент Владимир Путин е принуден да извърши икономически реформи.
Той може да избира между пропазарни промени и затваряне на икономиката от останалия свят. Вашингтон очевидно се опитва да тласне Путин към второто. Към икономически национализъм, който в дългосрочен план ще бъде унищожителен за властимащите в Кремъл и Русия като цяло. Санкциите са най-доброто оръжие за налагане на изолация.
Евтината рубла създава сериозни проблеми за руснаците в наскоро създадения от тях Евразийски съюз.
В началото на март Казахстан прекрати доставките на руски горива и газ, за да защити своя пазар от поевтинелия износ на Русия. Казахският президент Нурсултан Назарбаев дори обяви, че неговата страна може да напусне Евразийския съюз, ако той не започне да се съобразява с нейните интереси.
Междувременно западните компании ограничават експозициите си руския пазар. От една страна това се дължи на свиващото се потребление заради евтината рубла, а от друга на засилващата се изолация, която Путин налага под натиска на санкциите.
Преките чуждестранни инвестиции в Русия пресъхват. Кремъл се опитва да даде тласък на местните компании. Те обаче нямат необходимото ноу-хау, за да са равностойни на чуждестранните си конкуренти и няма как да го получат без съвместни дружества и инвестиции.
Без западните технологии руските амбиции за разработване на нефтените находища в арктическия шелф се оказват невъзможни за реализиране. На практика всички проекти в тази насока бяха замразени.
За софтуерните гиганти е лесно да напуснат Русия.
Технологичните компании Microsoft, Google и Adobe прекратиха дейността си на руска територия, след като по настояване на Путин беше въведен закон, с който се изисква дружествата да съхраняват събраните потребителски данни на локални сървъри, достъпни за държавните органи.
За останалите западни инвеститори е по-трудно. Много от тях имат реални производствени активи в Русия, които не могат просто да бъдат изнесени от страната.
Въпреки това водещите компании за производство на безалкохолни напитки Coca-Cola Hellenic Bottling Co. AG и PepsiCo Inc. Обявиха, че ще затворят по един завод в Русия заради срива на рублата и негативните икономически условия.
Преди месец датската пивоварна компания Carlsberg A/S съобщи, че ще затвори две фабрики, а Danone също обмисля подобен ход.
Става въпрос за отписване на огромни инвестиции на стойност милиарди долари. Pepsi е водещият производител на натурални сокове с пазарен дял от 40%. Русия е вторият по големина пазар за компанията след САЩ.
Всички тези събития сочат, че Западът се опитва да вкара Русия в същата копка, в която се намира и Северна Корея, а доскоро беше и Куба. Пълна изолация, която обрича страната на изоставане от останалата част от света.
Ядрените оръжия губят своето стратегическо значение, когато насрещната заплаха не е военна, а икономическа.
Могат ли САЩ да успеят в тази своя тактика. Отговорът е да, Русия може да бъде оградена с желязна завеса и изолирана. Това ще я направи зависима от Китай, но само доколкото подобна зависимост отговаря на китайските икономически интереси.
Но все пак руската икономика е прекалено голяма. Дори без петрола и газа, със своите 143 млн. потребители, огромна територия и разнообразни природни ресурси, Русия може да се справи и сама.
В крайна сметка санкциите са на път да изиграят лоша шега на Запада. Изолирайки Русия, те карат Путин да търси начини за създаване на икономическа самодостатъчност. Така Русия може да стане независима от чуждестранните капитали и макар с цената на обедняване на населението и финансова криза да се превърне в конкурентноспособна икономика, която не разчита само на природните си ресурси.
В сложната игра на санкции и контрасанкции сега на ход е Путин.
