Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Национализъм завинаги?

Или поривът "да си върнеш страната" Снимка: Getty Images
Или поривът "да си върнеш страната"

Напоследък се наблюдава едно парадоксално и необяснимо на пръв поглед масово оглупяване в световен мащаб. Странна ситуация предвид огромния културен, икономически, политически, научен и технологичен напредък на човечеството. Цялото досегашно развитие на нашия вид (волно или неволно, осъзнато или не) води в една определена посока, и това е посоката към по-добър живот на всеки отделен човек.

Не вярвам някой да се опита да оспори точно това твърдение. Графиката на качеството на живот на хората е нарастваща спрямо движението на времето, независимо от количествените, качествени или духовни критерии, които биха влезли в нея.

Разбира се, някой би казал, че това са нашите съвременни критерии, но, за добро или лошо, ние живеем сега и (донякъде) можем да гледаме назад, докато обратното не е било възможно за хората, живели преди нас.

Без да имам претенции да отговоря на вечния въпрос за смисъла на живота, само ще предположа, че стремежът към постоянното му усъвършенстване може би е заложен в нашата природа още със създаването ни. (Последното да не се разглежда в теологичен аспект. Как точно е възникнал човешкият род и как е стигнал до тук са въпроси, с които тук не се занимаваме.)

Имайки предвид всичко казано по-горе, а и погледнато логично, би трябвало съвременният свят да бъде тържество на здравия разум, материалното и духовно благополучие на хората. Би трябвало да доминира осъзнатият стремеж към образование, самоусъвършенстване, придобиване на умения и компетентности, способност за самостоятелно мислене, поемане на отговорност за собствения живот, както и отговорно участие в обществото.

На тази степен на развитие можем да очакваме най-вече една спокойна работа на хората, обществата, държавите, бизнесите. Солидарност и ефективна грижа за отделните граждани и групите, които имат затруднения с това да се справят сами. Очаквано е в този ред на мисли и елитите, излъчени от всички нас, да функционират в съответствие с посочените идеи, ценности и практики.

Не би било нормално да съществуват значими фактори и събития (извън природните катаклизми или икономическите кризи), водещи в друга посока.

Очевидно обаче те не просто се случват, а, както може да се предположи, водят след себе си сериозни негативни последици.

Смайващо е как в днешно време, когато сме достигнали завидни нива на глобализация, свобода на информацията, придвижването, търговията, обмен на културни ценности, все още има доста хранителна почва за едно чудовище, което нанесе тежки вреди на човечеството през 20-ти век, и което, ако не се спре навреме, може да доведе до още бедствия и човешко нещастие. Това чудовище е национализмът.

Получила тласък от разпадането на империите на границата между 19-ти и 20-ти век, тази фикция бързо завладява умовете на милиони хора, умело манипулирани от т.нар. национални елити.

Тези елити осъзнават още преди този разпад накъде вървят нещата, и умело подготвят почвата за идването на новите времена. А веднъж стъпили на върха на новосформираната чиста „национална държава“, вкарват в действие всички пропагандни, организационни, образователни, политически и военни инструменти за отхранване на този национализъм.

Разбира се - с користни политически цели, разбира се - с измисляне и насаждане на „велика“ национална история, митове и легенди - винаги за сметка на другите народи, най-вече – на съседите…

Примери? Няма нужда да ходим много далече. Трябва ли да напомняме какво са коствали на България Балканските войни и Първата Световна Война? Трябва ли да напомняме в името на какъв „идеал“ са водени и как е подклаждана тази атмосфера? А съвсем наскоро светът отбеляза годишнината от края на първата голяма война.

Но да оставим засега миналото. По дефиниция то би трябвало да служи за урок на бъдещите поколения. А дали е така? Какво се случва днес?

Тук е мястото да цитирам популярният напоследък писател Ювал Харари:

"Имаме глобална екология, глобална икономика и глобална наука, но ние все още сме управлявани от национални политици. За да имаме ефективно управление, ние трябва да изберем едното от двете - или да деглобализираме екология, икономика и наука, или да глобализираме политиците си."

Ще посоча един от най-красноречивите примери, провокиран и от актуалните събития - уж съгласието в преговорите между ЕС и Великобритания, и драмите, които се разиграват в кабинета на Тереза Мей през последните дни.

BREXIT

Какво се случи?

Великобритания пряко или косвено е дала на съвременния свят почти всичко, което днес познаваме като наука, технологии, социално-политически отношения. Британската империя е може би първата глобална сила, поставила началото на глобализацията в съвременните измерения на тази дума. Индустриална революция, парламентаризъм, капитализъм - всичко това идва оттам.

На по-късен етап Обединеното кралство винаги е било контрапункт на германските амбиции, претенции и действия в Европа, а и по света. Бидейки важен фактор в ЕС, те, години наред са допринасяли за мира и просперитета на континента в сложните времена от ВСВ до днес.

По-точно до юни 2016-a. В този момент нещо се обърка. При всичките му слабости и недостатъци, ЕС си остава триумф на разума и прагматизма на държавно и междудържавно ниво.

Историята не познава друг подобен проект, в който вече 28 отделни страни (нации) доброволно се обединяват в обща структура, със свободно движение на "хора, стоки и капитали", територия, в която на практика няма граници, територия, в която вековни кървави вражди са заменени с приятелско съжителство, търговия, обмяна на културни ценности.

Територия, в която свободата, демокрацията, човешките права, върховенството на закона са реалност, която никой не може да оспори - напротив, понякога дори се прекалява в това отношение, но това е друга тема.

И… британците избраха да напуснат всичко това. Вярно, не всички - малко повече от половината, но актът е факт. Ето отново синтезираното мнение на Харари:

"След векове на ужасяващи кръвопролития, французи и германци, италианци и британци, най-после успяха да създадат работещ механизъм, който носи континентална хармония. А британските гласоподаватели хвърлиха прът в колелата на чудесната машина!"

Защо го направиха? Защо избраха самоизолацията, един куп видими и невидими проблеми, затруднения за бизнеса и за хората, срив на валутата, икономически спад, правен вакуум (за да не кажа хаос). В името на какво?

"За да си върнем страната обратно!" - с блеснали очи отговаряха в дните около референдума желаещите да излязат. - "За да не плащаме на мизерниците Гърция и България, а нашите пари да си остават за нас!", "За да си решаваме сами какво да правим, вместо Брюксел да ни нарежда", "За да не ни заливат тълпи от емигранти" и т.н.

Всички тези аргументи може би имат своите основания, така, както всеки има право да ги преувеличава или да ги омаловажава.

Аз искам да се спра обаче на първия от тях, защото е много показателен, а най-вероятно е бил определящ за мнозинството от гласувалите "Out". Освен всичко друго, по мое скромно мнение, е и най-абсурден от всички. Спомням си как един младеж, някъде от централна Англия, който трудно говореше езика на Шекспир, на всеки въпрос на журналиста за позицията му, отговаряше с едно и също: "I want to get my country back!"

Да, звучи направо трогателно. Горката Британия, подхвърлена на произвола на лошите европейци! Как да не плюеш на векове усилия, на милиони жертви, на бъдещето на децата си, само и само да си я върнеш обратно. Как да не развееш знамето, както са го правели дедите ти! Нацията е в опасност, да я спасим!

Странен изблик на национализъм на това място и по това време! Някакво обяснение? Ще се опитам да формулирам моето.

Национализмът дълго време още няма да загине. Привидно изчезнало, неговото семе стои спящо дори и в някои от най-развитите и проспериращи общества. Необходима му е само добра почва и добри сеячи. Всъщност, от сеячите се иска единствено да повтарят това, което са правили техните предшественици векове наред. Няма нужда никак да бъдат оригинални. Нека обаче да поговорим за почвата.

И на днешния етап на развитие, мнозинството от хората по света са недостатъчно образовани, с объркани и неясно осъзнати ценности, носещи се по вълната на инерцията, без много много да се замислят какво реално се случва около тях (а и с тях).

Положително е, че, поради неминуемия технологичен прогрес, съотношението в последно време се променя. Но ще трябва да мине още доста време, за да бъде достигната критичната маса на хората, които могат да въздействат позитивно на обществото. А може и такъв момент да не настъпи…

При това положение не е особено трудно тези хора да бъдат манипулирани, и да се хващат на една толкова стара и изтъркана въдица.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените