Обединение с Путин срещу тероризма?

Според директора на ЦРУ Джон Бренън "неоторизираните разкрития", каквито са тези на бившия служител на АНС Едуард Сноудън, са направили много по-трудно проследяването на терористи, пише "Daily Mail". Изказването на Джон Бренън е по повод терористичните атаки в Париж, които отнеха живота на 129 човека, припомня БТА. Вземайки предвид как терористите са успели да планират координирана атака, без да бъдат засечени от службите за сигурност, Бренън е казал, че ударите по въпросните служби през последните години са затруднили тяхната способност да опазват сигурността на хората. "Терористите от "Ислямска държава" са научили от какво имат нужда, за да запазят своята дейност скрита от органите на реда", смята шефът на ЦРУ. http://www.faktor.bg/novini/svjat/60358-tzru-snoudan-ima-vina-za-uspeha-na-atentatite-v-parizh.html ======== С любезното съдействие на Москва, където се "приюти" Сноудън! Същите тия които ревяхте че САЩ подслушвали тоя и оня сега се цупите!!!

Ако не сте си разбрали уроците от ВСВ, обединете се с "белите цигани"!

С тию ли обединение???! ........ Захарова: удары ВВС Франции по ИГ в Сирии нарушают международное право МОСКВА, 27 сен — РИА Новости. Авиаудары ВВС Франции по позициям радикальной группировки "Исламское государство" (ИГ) в Сирии без санкции Совета Безопасности ООН и согласия законного правительства страны противоречат международному праву, заявила официальный представитель МИД РФ Мария Захарова. РИА Новости http://ria.ru/world/20150927/1285352525.html#ixzz3rdeOY9dR

>Ако Путин желае да подобри малко репутацията си като сътрудничи за Украйна, Западът трябва да обмисли някакви малки отстъпки в замяна. Алилуя! >Путин обеща "да намери и да накаже" отговорните за използването на саморъчно направената бомба, която свали руския самолет над Египет Твърде много ли би било да очаквам едно просто "ок, сбърках" от стадата коментатори, които бяха убедени, че няма как сваленият самолет да е бил терористичен удар?

puebloto, като не ти харесва тук напускай ти! Такива отрепки като теб не ни трябват!!! Чемодан-вокзал–масква!!!

Днес, зяпайки из Фейсбук, попадам на клип, споделен от страницата Mark Knopfler and Dire Straiits, с посвещение: “В памет на падналите другари. Вуковар, 17-18.11.1991″. Клипът поражда любопитството ми, а Уикипедия отговаря на въпроса ми какво се е случило на ръка разстояние от границата ни преди 24 години. И в контекста на днешните събития припомнянето идва, за да каже, че насилието няма религиозна и етническа принадлежност. И пак ми изплува в съзнанието чия страна поддържаше оная “велика” сила, носеща “освобождение”. Ето го и клипа: https://www.youtube.com/watch?v=PVsumIcvGNU ======= С руснаците ли обединение??? Помнете историята!!! Руснаците кого подкрепяха тогава??? Какви българи сте бе мамицата ви мръсна!!!

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%92%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80 ====== Така стоят нещата!!!

Тхе Роцк, аре братле да спреш с хейта и спама, че ми се драйфа от теб.

По редакционната политика и хейтърите,дето бранят статиите ще ГИ познаете....

Подобни писания от внучката на Кенеди биха изглеждали нормално. От внучката на Хрушчов само показват всемогъществото на долара за съветската номенклатура. Нина Хрушчова indeed. Професор в някакъв си Ню скуул. Достойна партньорка на Михаил Горбачов, шеф на някаква си световно незначителна фондация. И какво откровение ни предлага световно неизвестната професорка, внучка на световно известния международен хулиган? Че Путин, от години представян като първолак, ошамарен със санкции и наказан да се засрами в ъгъла, изведнаж се оказва пълнолетен, пълноправен и нужен за решаването на някои проблеми. Но първо да се поправи по някои точки. Въпросът за Крим. Такъв въпрос няма. Той беше решен чрез свободната волеизява на кримското население и утвърден чрез анексията. Може да бъде пререшен само чрез пълнокръвна война, каквато никой няма нито желание, нито готовност да води. Замразеният конфликт в Украйна да бъде претоплен с кръвта на още хиляди украинци и руснаци. Не стои на дневен ред, но никога не е късно. Ама какво да правим с ислямската държава? Западът можеше да я унищожи отдавна, без да прибягва до услугите на Путин. Обаче я остави да се шири, за да свали Асад. Путин закрепи Асад, а ИД удари Европа в сърцето. Сега вече не може да я пренебрегне без да си сере на сурата. Ами сега? Руснаците казват: Поживем, увидим.

>Поживем, увидим И какво стана с руския самолет в Египет? Казвахте, че нема как да са терористи. Поживели. Увидили. И какво? Никаква разлика. Идеята не е просто да поживееш и да видиш, а също да разбереш, коригираш, реагираш. В противен случай не си много по-различен от всяко друго дърво - зер, всеки горски дъб живее и вижда, ама файда няма никаква.

Ако някой е повярвал,че джапанките са заложили бомбата в руския самолет,значи има по-малко мозък и от тях.Днес дори публикуваха ''устройството'',състоящо се от алуминиева бирена кутийка/ожулена/,парче жица и чакмак. Тука има,тука нема....да се обадят спечелилите!

Никой не е казвал, че няма как да са терористи. Казваха, че няма как да е арабска ракета. И се въздържаха да приказват за терористи до изясняване на обстоятелствата. Е, изясниха се. А какво стана с МН17?

ОБЪРКВАНЕ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ Сирия, медийно бойно поле четвъртък 6ти септември 2012, от Антонин Амадо, Марк дьо Мирамон Как е възможно да се даде правилна оценка за един бунт, който продължава осемнадесет месеца, когато достъпът до терена е изпълнен с гибелни опасности? И ако бруталността на режима е безспорна, то начинът, по който някои медии възприемат, без да подлагат на проверка, комюникетата на една или друга опозиционна групировка и прикриват игрите на големите сили, каквито са Саудитска Арабия, САЩ или Турция, изглежда по-скоро като пропаганда, отколкото като предоставяне на информация. В СИРИЯ „химическите оръжия са поставени под наблюдение“, информира Фигаро от 22 юли 2012 г. „Специализирани американски военни сили са разположени на позиции, за да предотвратят тяхното разпространение“. Дипломат, работещ в Йордания, предупреждава: „Именно заплахата от химически оръжия може да предизвика тясно насочена американска военна намеса“. Ето че по отношение на Дамаск, като изключим няколко нюанса, отново попадаме в сценария, написан десет години по-рано за Багдад. Въпросът е дали Башар ал Асад ще използва оръжията за масово унищожение срещу своите противници. Обвинението е отправено преди месеци. На сайта на Бернар-Анри Леви, в изявление от септември 2011 г., четем: „В района на Ал Растан, недалеч от разбунтувалия се град Хомс, убийците, изпратени от Асад, са извършили въздушни военни операции, използвайки бойни отровни газове“ [1]. На 27 юли 2012 г. Агенция Франс Прес (АФП) пише изключително предпазливо: „Чухме това твърдение от десетки наши събеседници в провинцията Хама. Но въпреки че търсихме усилено в продължение на седмица, нито един ръководител на бунтовници, племенен вожд, лекар, обикновен войник или гражданин не успя да ни представи безспорно доказателство за това“. Информацията на агенцията завършва по следния начин: „Войната в Сирия е война на информация и дезинформация“. 29 януари 2012 г. От адрес в Туитър (@Damascustweets), принадлежащ на „близки до опозицията активисти“ [2], е публикувано фалшивото сведение, че Ал Асад е напуснал Сирия, че президентската резиденция е обкръжена от Свободната сирийска армия (ССА) и че притиснатият диктатор, заедно с жена си, децата и целия си багаж, се опитал да отиде на международното летище на столицата с намерението да потърси убежище в Москва. Електронното издание на Нувел Обсерватьор излиза с изявление, че „слухът“ не е „лишен от основания“: „Според кореспондента на Би Би Си в Близкия Изток Джеръми Боуен Свободната сирийска армия вече е само на половин час път от президентския дворец на Башар ал Асад. Това стечение на обстоятелствата в хода на военните действия би могло да тласне диктатора да се опита да избяга“ [3]... 18 юли 2012 г. В хода на нова офанзива на бунтовниците, която довежда до сблъсъци с невиждана сила в Дамаск, в Генералния щаб на Националната сигурност избухва бомба, която убива министъра на отбраната, както и Асеф Шаукат, шурей на Ал Асад. В преките предавания по френските телевизионни канали представителите на опозицията, в по-голямата си част участници в Сирийския национален съвет (СНС), коментират случилото се. Те смятат, че режимът изживява последните си дни, дори часове. „Да, може да се каже, че това е началото на края“, заключава Ранда Касис [4], председателка на Коалицията на сирийските светски и демократични сили и член на СНС. Цитирани от английския всекидневник Гардиън анонимни източници потвърждават, че самият Ал Асад бил ранен по време на нападението и че неговата съпруга отново взела самолета за Москва. Свободната сирийска армия, както и една ислямистка групировка, поемат отговорността за атентата, докато режимът вижда в него ръката на „чуждестранни сили“, които подържат въоръжената опозиция (Турция, Катар, Саудитска Арабия…). В крайна сметка, останал невредим, Ал Асад ще склони „да си отиде“ два дни по-късно, „но по цивилизован начин“. Новината е изнесена в съобщение на Агенция Франс Прес от 20 юли, малко преди девет часа. Тридесет минути по-късно тя е потвърдена от конкурентната английска телеграфна агенция Ройтерс, като „сензационната новина“ се позовава в действителност на едно интервю, дадено на Радио Франс Интернационал (РФИ) от посланика на Русия във Франция. Посланикът изобщо не говори за заминаване на Ал Асад, като се задоволява да припомни ангажимента, поет от Сирия на 30 юни в Женева, да тръгне по пътя „към един по-демократичен режим“… Искането за демокрация заляга в основата на сирийския бунт от началото на март 2011 г., потушен с бруталност и жестокост, за които съществуват многобройни свидетелства [5]. Но конфликтът се пренася и в медийното пространство и тази война е премълчавана от повечето органи на западната преса. Несъмнено е трудно да се набавят сведения за действителния ход на събитията в пределите на държавата. Режимът проявява скъперничество в отпускането на визи. Всички или почти всички журналисти, които с риск за живота си успяват да се свържат с бунтовниците, използват едни и същи връзки на ССА. След това обаче разказите им преповтарят „сюжета“, развит от същата тази ССА, както и от нейните турски, саудитски и катарски кръстници – един варварски режим потопява в кръв мирните демонстрации, подкрепяни от продемократично настроени активисти, които имат много смелост, но малко оръжия, боеприпаси и медикаменти. Що се отнася до неколцината журналисти, приели поканата на режима на Ал Асад [6], не е никак учудващо, че те разказват коренно различни истории – трупове на жестоко осакатени войници, които препълват моргите на болниците, малцинства (християни, алауити и др.), тероризирани от въоръжени банди, които не водят борба за освобождение, а религиозна партизанска война, подкрепяна от големите петролни монархии в Залива. Неудобното за опозиционната армия присъствие в Сирия на въоръжени джихадистки групировки, някои от които се обявяват като принадлежащи към „Ал Кайда“, днес е доказано със сигурност. Това е още едно основание – заявява Либерасион (6 август 2012) –

Продължение... Неудобното за опозиционната армия присъствие в Сирия на въоръжени джихадистки групировки, някои от които се обявяват като принадлежащи към „Ал Кайда“, днес е доказано със сигурност. Това е още едно основание – заявява Либерасион (6 август 2012) – за „политическо и военно подпомагане“ на бунтовниците, „за да не се даде свободно поле за действие на ислямистите и да се предотврати тяхната окончателна победа“. Но да се отсеят добрите бунтовническите семена от джихадистката плява понякога се оказва нелека задача. Абу Хаджар, „муджахидин, който преди четири месеца напуска Париж, за да участва в бунта срещу режима на Башар ал Асад“, се определя като „ислямистки активист, а не като джихадист, близък до „Ал Кайда“. В изявлението си на страниците на Фигаро той се кълне, че „християнските малцинства или алауитите“, които в по-голямата си част подкрепят режима, „ще бъдат представени в парламента“ в утрешна Сирия [7]. Фигаро посочва, че Абу Хаджар е създал „проповедническа служба“ в село Сарджех, за да разпространява „забранените книги“ на Ибн Таймия, „виден теоретик на джихада“, но не става и дума, че той е автор също така на една фатва, призоваваща за свещена война срещу алауитите. Ала тези няколко свидетелства не накърняват сирийската драматургия – наситено обстрелване на Хомс, масово убийство в Хула, смъртта на журналистите Мари Колвин, Реми Ошлик и Жил Жакие, за когото сега изглежда, че е бил убит от изстрели, идващи откъм бунтовническите позиции. Една шепа действащи лица вземат връх в разказа за конфликта. Сред тях са водещите сателитни канали в Близкия Изток – „Ал Арабия“ и „Ал Джазира“, собственост на двете основни сили в Арабската лига, новия говорител на дипломацията в Залива – Саудитска Арабия и Катар. Тези абсолютни монархии, които не се основават на каквато и да било демократична законност, подкрепят „борбата за свобода“ на своите съседи, водят „регионална студена война“ спрямо Сирия, последния арабски режим, участващ според тях в разпростиращата се от Бейрут до Багдад „шиитската дъга“, която разклаща Бахрейн. Тези телевизионни канали се ползват с някаква благосклонна непредубеденост, що се отнася до надеждността на информациите, които разпространяват, колкото и невероятни да са те. Така например есеистката Каролин Фурест пише в Монд от 25 февруари 2012 г.: „Според „Ал Арабия“ опозиционери на иранския режим твърдят, че тяхното правителство е доставило крематориум на своя сирийски съюзник. Изграден в индустриалната зона на Халеб, той работел на пълни обороти… Дали там не изгарят труповете на опозиционерите?“ Диктатурата на мигновеността ИНАЧЕ медиите се осланят на Сирийския център за наблюдение на човешките права, орган, който предоставя чрез телеграфните агенции АФП, Асошиейтед Прес (АП) и Ройтерс равносметката от сблъсъците и разказите за събитията на въоръжената опозиция. Основателят му Рами Абдул Рахман заявява, че е емигрирал пред 2000 г. в Англия, където държи магазин за дрехи. От своя апартамент в Ковънтри той твърди, че е „единственият член на организацията, който живее в Англия. Но разполагам с двеста кореспонденти доброволци в Сирия, Египет, Турция и Ливан. Те са военни, лекари, активисти от опозицията“. Той претендира за пълна неутралност: „Не съм финансиран от никого. Създадох Сирийския център за наблюдение на човешките права през 2006 г., тъй като исках да направя нещо за страната си“. Как е възможно, подпомаган от един-единствен секретар, да се сдобие и да провери в реално време броя на убитите и ранените във въоръжените сблъсъци в четирите краища на страната? АФП във всеки случай смята Сирийския център за наблюдение на човешките права за задължителен източник на информация и както Езедин Саид уточнява: „За първи път използвахме услугите на Сирийския център за наблюдение на човешките права през ноември 2006 г. Тази организация се оказа почтен и достоен за доверие сътрудник в миналото, поради което продължаваме да работим с нея“. Главният редактор на клона на агенцията в Никозия, Кипър, където са съсредоточени известията за Близкия Изток, все пак признава: „Нашите журналисти практически нямат никаква връзка с кореспондентите на тази организация, които действат на терена. Тези от тях, които се намират в Дамаск, не могат да работят свободно. Те не са в състояние да дадат обща представа за положението в страната. Сирийският център за наблюдение на човешките права, който никога не проявява политически пристрастия в своите комюникета, не е съвършен източник на информация, но именно той дава сравнително най-неизмислени данни за броя на жертвите на терена“. В АФП някои служители не крият своето лошо отношение. Известен репортер от международния отдел се оплаква: „Ние напълно осъзнаваме, че Сирийският център за наблюдение на човешките права не е надежден източник. Но въпреки това продължаваме да разпространяваме предоставяните от него данни. Когато попитаме ръководството, получаваме винаги един и същ отговор: „Навярно имате право, но останалите агенции правят същото. А конкуренцията в нашия сектор е голяма“. Например начинът, по който Сирийският център за наблюдение на човешките права отрази масовото убийство в Хула, поставя под въпрос заявената от него безпристрастност, както и надеждността на кореспондентите му. На 25 май 2012 г. в Хула наистина са избити 108 души. Открити са телата на 49 деца и 34 жени в тази местност, включваща няколко села и разположена на север от град Хомс. В комюнике от 26 май, използвано от АФП, Сирийският център за наблюдение на човешките права дава сведение за смъртта на 90 души, убити при бомбардировки. На 29 май наблюдателите, назначени от Организацията на обединените нации и Арабската лига, установиха, че повечето жертви са убити с хладно оръжие. Още същия ден ООН посочи, че районът на извършеното масово убийство е бил в ръцете на бунтовническите сили. Доклад на Съвета за правата на човека към ОOН, публикуван на 16 август, приписва „повечето“ жертви на правителствените сили, въпреки че анкетьорите не успяват да