По правило Disney са съвременната реинкарнация на цар Мидас - всичко, до което се докоснат, се превръща в злато. Или поне в безспирни потоци пари и франчайзи за милиони долари.
Реките от обожание и финикийски знаци не секнаха, когато цветнокожата Хали Бейли грабна ролята на Ариел и това заблуди компанията, че всякакви своеволия с любими принцеси ще бъдат не само простени, но и горещо прегърнати.
Да, ама не. Новата игрална версия на "Снежанка" с латината Рейчъл Зеглър в главната роля се сгромоляса толкова, че чак взехме да я съжаляваме.
Дори и машината за пари Disney не е застрахована и дано си вземе сериозна поука.
Защото докато Бейли със скромна усмивка и момичешка откровеност обясняваше, че чернокожа русалка може да окуражи повече малки деца да се харесват и обичат, Зеглър директно нападна оригиналната приказка, оплювайки я като старомодна и дори обезпокоителна.
Актрисата от "Уестсайдска история" разправяше наляво и надясно как модерните момичета нямат нужда от никакви принцове и как ще създаде образ на нова Снежанка - смела и независима лидерка.
На публиката обаче не ѝ допаднаха чак такива своеволия с една от любимите героини и като че ли щеше повече да ѝ хареса една старомодна Снежанка с един старомоден принц. Под "старомодна" имам предвид и такава, която съответства на външния вид на принцесата, описан в приказката - кожа, бяла като сняг, и прочее...
••• Ревюто на Антония Руменова за "Малката русалка" с Хали Бейли можете да си припомните тук:
Това е вторият голям гаф на Disney - че вместо да сътвори нови сюжети, претопля стари и слага неподходящи актриси в тях.
В не много далечното минало компанията предоставяше истинско расово разнообразие със смелата си Ваяна, колумбийската фамилия от "Енканто", с Мулан и рижавата до огнено Мерида от "Храбро сърце".
Изворът на нови сюжети и героини обаче попресъхна, а със Зеглър направо ни се струва сух като пустиня. Последното е още по-тъжно от несръчните изказвания на звездата от "Уестсайдска история" около Снежанка и каква трябвало и не трябвало да бъде.
Липсата на свежи идеи, в които да си паснат актриси като нея, бодат очите и обиждат зрителя, като го приемат за по-глупав, отколкото е. Взимат го за всеядно животнo, което ще поеме всякакви експерименти и гаври с любимите приказки. Да, ама не.
Публиката надушва безпогрешно, че се опитват да ѝ замажат очите, и отказва да бъде част от подобна нелепица.
Отказът в случая е съвсем красноречив и пристига под формата на отчайващо нисък боксофис. А и не е толкова виновна Зеглър, въпреки самонадеяните ѝ изказвания, а са виновни сценаристи и продуценти, които упорито отказват да измислят нещо ново.
Може би рекордно ниският рейтинг от 1,7 в IMDb и откровените критики, идващи даже и от най-либералните издания и критици, ще подействат като шамар за събуждане на кинотворците.
Със сигурност с нежна целувка от принца няма да се освестят...
