Гаспар Кьониг е едно от лицата на френския либерализъм. Той е основател на тинк-танка за класически либерализъм Generation Libre, определен като един от водещите в Европа в доклада Global Go-To Report за 2016 г. Преди това е бил част от екипа на Кристин Лагард, докато тя е министър на финансите. Също така е и колумнист на френския ежедневник Les Echos.
Самият той се определя като либерал и е прекарал години в САЩ, докато кара образованието си. Затова и неговият коментар за Les Echos върху съвременния американски либерализъм и ролята на политическата коректност в него е толкова интересен.
Тежестта на ситуацията в Белия дом става все по-ясна всеки ден. Анонимната статия, публикувана от "Ню Йорк Таймс", в която високопоставен служител от администрацията на Доналд Тръмп описва вътрешната съпротива срещу него, заедно с публикуването на "Страх: Тръмп в Белия дом" на разследващия журналист Боб Удуърд, известен с ролята си в разкриването на аферата "Уотъргейт", изобразяват един авторитарен, темпераментен и непостоянен.
Независимо от това, рейтингът на Доналд Тръмп остава около 45% - мечта за френските му колеги. Междинните избори за Конгреса през ноември са всичко друго, но не и спечелени от демократите. От Европа ние се питаме дали и половината от американците не са се побъркали.
Това лято прекарах в САЩ повече от месец като се срещах с редица интелектуалци предимно от прогресивния елит на Източното и Западното крайбрежие. Моето впечатление: Другата половина също е откачила напълно.
Сред градската, образована класа политическата коректност придобива такива нива, че изисква ново определение. Това е нов набор от Десет заповеди като първата от тях е ясна: "Покай се!"
Борбата срещу дискриминацията, която преди беше оръжие за еманципация на малцинствата, днес се превръща в инструмент за потисничество на мнозинствата (старомодни или предполагаеми), подхранван от подозрителен климат, който е също толкова насилствен, колкото и "страха", отричан от противниковия лагер.
Вземете например конференция в "Нова Америка" - един от най-уважаваните мозъчни тръстове във Вашингтон (клонящ наляво). Основният въпрос на конференцията е "Изоставят ли американците демокрацията?". Без изненада дискусията се движи в посока липсата на доверие от страна на обществеността към традиционните институции.
След това идва време за въпроси от публиката. Участник пита дали проблемът с липсата на доверие в институциите има нещо общо с факта, че САЩ са основани само от бели мъже. "Абсолтно!" - отговаря говорителят с ентусиазъм.
Останалите говорители в панела, сред които има професори и изследователи, също побързаха да поклатят глави в знак на съгласие от страх да не бъдат набелязани като предатели или дори "бели националисти".
Как може човек да има доверие в традиционните институции, ако техните представители вече не смеят да изразят и най-малкото различие в мненията си?
Друго подобно образоващо преживяване: семинар на тема "Жените в света на технологиите" - група, която е наистина недостатъчно представена. Организаторът, жена, ни нареди и помоли да направим стъпка напред, ако сме бели, още една - ако сме мъже, да направим крачка назад, ако нямаме университетска диплома т.н.
Резултатът беше една своеобразна "скала на привилегироваността", която бяхме поканени да обсъдим, седейки в кръг, подобно на среща на анонимните алкохолици. А моят отказ да призная вината си ми докара вечно осъждане.
По този начин новите Десет Божи заповеди посочват и определят човек чрез неговата расова или сексуална идентичност, създавайки по този начин редица случаи на расизъм и сексизъм срещу желаното равенство.
Университетите са трагично превзети от 20-годишни инквизитори (най-лошите), които карат преподавателите си да пренапишат историята на идеите, за да съответства тя на днешната морална норма.
Тази диктатура на малките малцинства, да използвам концепцията на Насим Талеб, допринася за подхлъзването на средна класа, съставена от обикновени честни хора, в мрежите на Fox News и Доналд Тръмп.
Заслужава си да прочетете бестселъра от миналата година "Hillbilly Elegy" ("Елегия за обикновения бял южняк" в по-свободен превод - бел.р.). Дж. Д. Ванс, точно такъв бял южняк от малко градче, избягал от бедната си среда в селските райони, за да учи право в Харвард, ясно описва лошите условия на живот сред ирландските работници, които се чувстват като жертви на медиите и политиците.
Те също имат правото да се обединяват в общности и да се гордеят с тях, без да бъдат третирани затова като "фанатици" от редакторите на "Ню Йорк Таймс" или "достойни за съжаление" от бившия кандидат за президент Хилъри Клинтън.
"Черните животи имат значение", крещи едната страна. "Белите животи имат значение", отговаря другата. Не може ли всички да си стиснем ръцете затова, че "животът има значение"?
Прогресивните интелектуалци трябва спешно да се свържат с политиката на абстрактния индивид и да практикуват толерантността, която проповядват. В противен случай разделението по раса, пола и класа ще продължи да разкъсва САЩ, а оттам и цялата западна демокрация.
