Клането в Париж май ще влезе в книгата на Гинес като най-голямото покушение срещу журналистиката. Тежко въоръжените нападатели нахлуват в сатиричния вестник "Седмичен Чарли"* с викове "Аллах Акбар" в момента, в който се е провеждала редколегия: 12 убити, 10 ранени, някои бягат на покрива. После нападателите се качват спокойно на Ситроена и отпътуват по живо по здраво, изпращайки вълни на ужас както към демократичния, така и към ислямския свят.
Демократичния - защото чувстваме, че ще е все по-трудно да говорим, мислим, критикуваме, дори да се смеем. Ислямския - защото там нормалните хора с още по-голям ужас разбират, че политиката на развития свят ще се затегне с още един оборот: по-лесно ще излитат бомбардировачите, по-често полицията ще проверява мургави хора на улицата, ще има повече побои над бежанци и изгорени хора в общежитията, повече освирепели европейци ще се включват в движения като Пегида ("Патриотични европейци против ислямизирането на Запада").
Обезверени и унижени, мюсюлманите ще се вливат в терористичните групи - поне такъв е планът на терористите. Дали той ще успее, зависи от Запада, който би могъл да устои на истерията и заедно с нормалните мюсюлмани да омиротвори планетата.
Акцията срещу вестника се готви от 2011 г., когато в знак на солидарност той препечата карикатурите на Мохамед от "Йеланд постен", които станаха повод за изпотрошаването на датски посолства и магазини в ислямския свят. През 2012 френските власти арестуваха един младеж в Тулон, който се заканваше да изтрепе редакцията до крак, но вестникът продължи да не се съобразява със заплахите и да се подиграва с всичко, включително с религиите - свои и чужди. Преди няколко месеца на корицата им беше нарисуван Мохамед, решил по чудо да се върне на земята, когото един закачулен терорист обезглавява.
Впрочем "Седмичен Чарли" по принцип е известен с дързостта си и непокорния си дух - няма правителство или партия във Франция, които да не е разобличавал. Може би всичко това трябва да се каже в минало време, защото вестник вече няма - той беше разстрелян, както се заканваше споменатият младеж преди 3 години.
Какво може да се направи? Журналистите да работят в бункери? Камери да записват всяка стъпка, която правим? Аз мисля друго:
Трябва много бързо да се върнем към проекта на Просвещението и да обявим война на всякаква религия, която опитва да овладее публичното пространство. Вярващият - мюсюлманин, християнин, анимист - може да толерира други форми на вярване само ако някак е изолиран от тях, а тъкмо това е невъзможно в съвременния свят. Затова дайте да възпитаваме децата си в такъв вид ценности, които не изключват, а включват другите човешки същества.
Това, че цялата работа е и видео, което в първите часове набира стотици хиляди зрители, е един жанр, който вече добре познаваме. Не препращайте, не гледайте - призовават хора като мен при поредното рязане на глави, но това има точно обратният ефект: щом казват да не гледаме, значи е интересно. Ами нали точно това е смисълът на насилието - да приковава погледа.
Можем ли да си представим нещо като благородна цензура в мрежата, която да обезсмисли гледките на терора и да лиши главорезите от най-важното им оръжие? Сигурно не е толкова трудно, щом едни голи гърди могат да бъдат премахвани автоматично от Facebook (нали помните случая с голата гръд от живата картина по Дьолакроа през 2013?). Но въпросът не е технически, а морално-политически: готови ли сме да легитимираме цензурата, която така тържествено детронирахме?
Готова ли е киноиндустрията да преосмисли насилието като гледка, отмъщението, силата?
Въпросите са риторични. Единственото, което можем да очакваме е нашите медии да произведат контра-гледки на още по-голямо насилие, които да ни дадат усещане за удовлетворение: ракети Томахок, които сриват цели квартали, диктатори които измъкват от дупките им бойци на Ислямската държава, попаднали в мерника на безпилотния самолет, с една дума - образи в жанра "Рамбо, който отмъщава на виетконгците".
Другият момент тук е глобалната медийна видимост. Културните граници имат тази важна функция да изолират едните от другите, предотвратявайки челен сблъсък. Днес обаче чуждият свят свободно прониква във всекидневието ни. Оставете Мохамед, помислете как реагират нашите популисти, ТВ-националисти и футболни агитки, ако някой се престраши да се пошегува с някоя светиня от типа на Левски.
Добре, че датската и френска преса не са чували за него, та не се изкушават да направят някой майтап. Нали помните инсталацията на Давид Черни в Брюксел и черното перденце, което нашите дипломати накараха артиста да спусне над нашата "секция"?
Или вземете нас, съвременните демократи: как реагираме, когато видим, че на другия край на света някой диктатор погазва човешките права? Изведнъж в хола ни се появяват ужасяващи картини, отвлечени ученички, измъчвани опозиционери, върволици бежанци. Не се ли възмущаваме точно така, както ислямистите изправени пред нетърпими за тях гледки?
Не се ли е случвало някоя голяма демокрация да изрази възмущението си с бомби? Не ме разбирайте неправилно, не искам да релативизирам злото, просто опитвам да покажа следствието на този тотален медиен паноптикум:
Човек е непрестанно изправен пред неприемливи неща, което го тласка към радикализъм.
Последният такъв сюжет беше филмът на Сони пикчърс "Интервюто". Корейският диктатор се обиди, организира хакерска атака срещу корпорацията, а тя се уплаши и спря филма, после САЩ се намеси и (може би заедно с Китай) предизвика 15-часов интернет-блекаут в Северна Корея. С една дума истинска кибервойна. (Ако пък не е било рекламна акция, в резултат на която Сони спечелиха предколедно рекордните 31 млн. долара!).
По-рано такава кибервойна водиха руснаците заради бронзовия съветски войник в Талин. Непрекъснато подобни конфликти избухват около евреите, все за нещо се засягат балканските народи.
Живеем в свят, в който всеки може да се обиди на всекиго, по всякакъв повод, а централен арбитър няма. Какво следва да правим, да се съобразяваме едновременно с всички, по всякакви поводи?... Или пък да измислим някакъв софтуер който да "превежда" в приемлива форма образите, произведени в един регион, когато те преминат в друг? Например карикатурите с Мохамед , преминавайки отвъд определена невидима граница автоматично да стават карикатури с Моисей...
*Така се превежда името на френското списание Charlie Hebdo
