САЩ не са достатъчно добре подготвени, за да се противопоставят на все по-грубата политическа войн,а която Русия води с цел подкопаване на либералната демокрация. Това е едно от предупрежденията в тазгодишния доклад за опасностите за външната политика на САЩ, изготвен от Пентагона и независими стратези.
Според данните на доклада САЩ все още подценяват обхвата на руската агресия, която включва използването на пропаганда и дезинформация, за да въздейства върху общественото мнение в Европа, Централна Азия , Африка и Латинска Америка.
Проучването сочи също опасностите от нарастващото сближаване между Русия и Китай, които споделят страха от международните съюзи на САЩ и привързаността към "авторитарната стабилност".
Авторите на доклада твърдят, че безпорядъкът у дома пречи на усилията на САЩ да реагират на нарастващата заплаха, а на Америка просто й липсва онази завладяваща кауза, която страната имаше през Студената война.
И въпреки че в документа липсват каквито и да е критики към политиката на президента Доналд Тръмп, докладът звучи в унисон с твърденията на "ястребите" в сферата на сигурността и в двете партии в САЩ. А те продължават да твърдят, че действията на президента вредят на съюзите на страната в Азия и Европа за сметка на сближаването му с авторитарните лидери като Владимир Путин и Ким Чен-ун.
Междувременно специалистите по сигурността са единодушни за едно - САЩ трябва да обърнат повече внимание на този проблем и да действат за решаването му.
Според Наталия Арно, президент на вашингтонската фондацията "Свободна Русия" Кремъл може и да изглежда, че е спрял огъня и намесите в чужди държави, но на практика сега го прави доста по-хитро и по-дискретно, отколкото преди. Това обаче не означава, че действията му са по-малко вредни за западните институции и демократични ценности.
Документът от Пентагона, който не е широко разпространен, оценява намеренията на Русия в опит да разбере какво движи нейната стратегия. В него също така се очертават редица агресивни и дори насилствени действия, които свързани с Кремъл сили извършват в региони като Африка и Арктика.
Докладът също така предлага и начини за действие, чрез които САЩ биха могли да засилят реакцията си по определени въпроси и да блокират действията на руснаците. Наред с други предложения, вътре се препоръчва и Държавният департамент да започне по-агресивни операции за ограничаване на влиянието на Русия, включително и всяване на раздор между Москва и Пекин.
Проучването засяга действията в т.нар. "сивата зона" на Москва - опитите на режима на Путин да подкопае демократичните държави, особено тези, намиращи се по периферията й. Тези тактики включват средства извън арсенала на прекия военен конфликт, но те удрят по легитимността на властта във въпросните държави, разпръскване на хаос, както и спонсориране на местни играчи, които да прокарват интересите на Кремъл.
Другият важен момент в доклада е идеята, че на САЩ им липсва ясно и директно послание към света за ролята, която играе Вашингтон в глобалната политика. Това, на свой ред се дължи на липсата на координация между изпълнителната власт в Белия дом и Конгреса. Според Белинда Браг, изследовател в областта на социалните науки, "трябва по-добре да изразим интересите и стратегията на САЩ - както за себе си, така и за всички останали".
Това на свой ред обаче изисква първо на властово ниво в страната да има съгласие за това какво точно трябва да е това послание. Докато това не се случи, САЩ ще изглежда не достатъчно стабилен партньор в един откровено нестабилен свят. За разлика от Русия, която продължава да се обгражда с нови и нови съюзници - както на власт, така и в опозиция.
Друга важна стъпка според Браг е да се изгради база от данни за това до каква степен другите държави - независимо партньори или не - се доверяват на САЩ и съответно как това доверие може да укрепне, където е ниско.
Специалният доклад също така изразява тревогите на авторите си за създаването на процъфтяващ антиамерикански съюз от Русия и комунистическия Китай, които традиционно са в ожесточена конкуренция още от времето на Студената война насам. Стъпки за противодействие на това биха могли да включват посяване на недоверие в Кремъл към разширяващото се влияние на Китай върху източната периферия на Русия.
Според предупрежденията на експертите Америка ще изгуби огромна част от силата и влиянието си ако Москва и Пекин обединят усилията си с тази цел.
Оценката на доклада обаче поставя и друг проблем на преден план - все по-голямата необходимост за сътрудничество между Вашингтон и Кремъл в ключови области като ядреното разоръжаване.
Подобен подход трябва да се стреми също така да „притисне“ други ядрени държави като Северна Корея, Китай, Иран, Индия и Пакистан, които също да положат повече усилия в посока премахване на ядрения им арсенал. Авторите на доклада напомнят усилията на администрацията на Рейгън в тази посока, отбелязвайки ги като добър план.
Във всеки случай обаче е ясно, че Вашингтон повече не може да си позволи да игнорира действията на Москва на международния терен.
Поне не и ако иска да се окаже далеч по-малка сила, отколкото американците някога са си представяли. Това обаче включва ясни усилия за контриране на руското влияние в редица държави по света, както и засилване на ролята на американския президент в точно тази посока.
Ще може ли обаче Доналд Тръмп да направи подобно нещо? И по-важното - ще иска ли. Едно е сигурно - без подобни действия Америка няма как да стане отново велика.
