Появата на новината за ареста на бивш руски министър за корупция определено е нещо, което прави впечатление. В страна, за която се знае, че във властта нещата доста често се случват и "по другия начин", един такъв шумен арест действително привлича вниманието и оставя много отворени въпроси.
Когато обаче арестуваният е Михаил Абизов - бивш министър по координацията на дейността на отвореното правителство и усилията за увеличаване на прозрачността в работата на правителството в периода 2012 - 2018 г., който е сочен за човек на премиера и бивш президент на страната в периода 2004 - 2008 г. Дмитрий Медведев.
Затова и за мнозина експерти е трудно да не свържат ареста на Абизов с политическата съдба на втория по сила човек в Русия в момента.
Пет години остават до момента, в който Владимир Путин ще сдаде президентския пост и ще трябва да посочи свой наследник, мощният държавен апарат на службите за сигурност изглежда вече е задействал своя игра.
Самият Абизов, който в момента е на 46 години, е една от нетипичните фигури в руското правителство. В младежките си години той е математически вундеркинд, но още във втората си година в Московския университет той напуска училище, за да се гмурне в бурните води на зараждащия се в Русия частен бизнес. Като инвеститор той става известен със своята упоритост и със способността си да мисли бързо в движение, когато ситуацията стане трудна.
На 27 години той вече е ключов член на екипа на Анатолий Чубайс - ключов член от обкръжението на президента Борис Елцин. На Чубайс е възложено впоследствие да преразгледа проблемната електропреносна мрежа на Русия. От своя страна, на Абизов е даден мандат да елиминира неплащанията и бартерните отношения в сектора, които отдавна създaват пречки за индустрията.
Неговите собствени бизнес проекти първо преживяват сериозен ръст, но след това се сгромолясват. Към момента, в който неговия бизнес за строеж на електроцентрали фалира, той е част от правителството на Медведев.
През 2012 г. той се присъедини към администрацията на Медведев като министър на отвореното управление. Ресорът му обхваща прозрачност, дигитализация и достъпа на експерти и на обществото до информация.
В тази си роля, макар и да не е сред близките сътрудници на Медведев, но е близо до хората, които по това време са. Колкото до отвореното управление, то е проект именно на министър-председателя. Нещо повече - това е проект, който дълбоко консервативният президент Владимир Путин никога не е харесвал особено. Програмата беше закрита миналата година.
Все по-често през последните няколко години екипът от технократи около Дмитрий Медведев бива подложен на атаки. Така например през ноември 2016 г. министърът на икономиката Алексей Улюкаев беше арестуван, след като ключов съюзник на Путин Игор Сечин, главен изпълнителен директор на контролираната от държавата нефтена компания Роснефт, лично организира операция по предаване на голям подкуп.
Улюкаев, който твърди, че това цялата операция е постановка за дискредитирането му, бе осъден на осем години в затворнически лагер през 2017 г. След това миналата година Зиявудин Магомедов, който стана милиардер по време на четиригодишното председателство на Медведев, беше арестуван за присвояване.
Медведев беше безсилен да защити тези свои съюзници. Сега дойде редът и на Абизов. Докато Путин, според неговия прес-секретар, е знаел предварително за ареста, говорителят на Медведев даде да се разбере, че министър-председателят е научил за цялата ситуация постфактум.
Има две причини, поради които арестуването на Абизов вероятно ще бъде част от опит за подкопаване на Медведев, а не изолиран инцидент.
Едната е, че бившият министър, който напоследък е живял в Италия, е привлечен в Москва от хора, които са му казали, че ще бъде безопасно да присъства на рождения ден на Аркадий Дворкович, един от най-близките съюзници на Медведев и негов бивш вицепремиер.
Другата причина са самите обвинения. Абизов е обвинен в продажбата на енергийни активи на държавна компания при завишена цена от 4 млрд. рубли (61,6 млн. долара). Сделките с такъв размер, включващи държавни фирми, се нуждаят от одобрението на Министерския съвет - нещо, което няма как да не допринесе за неудобството на Медведев.
Политиците в Кремъл са изключително потайни и от години насам не е вече възможно да да се получи точна информация за вътрешното функциониране на ръководството, дори и на дълбока основа.
Невъзможно е да се каже със сигурност дали арестуването на Абизов е част от координиран опит за подкопаване на Медведев. Все пак това би могло да бъде основание.
Истината е, че технократите на Медведев като Улюкаев и Абизов са доста лесни мишени за разследвания за корупция. Докато управленските им умения са равни на тези на западните им колеги, техният вкус към добрия живот - продукт на самата постсъветската система, води дотам, че често държавните служители да търсят "компенсации" за услугите си по непрозрачни начини.
Вилата в Италия на Абизов е достатъчен повод за обект на разследване и опозиционният активист Алексей Навални вече многократно се е изказвал по темата и е провеждал собствени разследвания.
Той обвинява притежаваното от Абизов енергийно дружество в Новосибирск, че надписва сметките на жителите, за да финансира разточителния си начин на живот. Навални също публикува разследване и за самия Медведев, гледано близо 29 милиона пъти в YouTube.
Съответно за руските служби и разследващи органи е повече от лесно нишка по нишка да извадят съюзниците на Медведев от игралното, отслабвайки по този начин позициите на министър-председателя. Това ще отнеме малко по малко и неговия най-голям актив - личното доверие на Путин.
Още през 2008 г., когато Путин отказа да промени руската конституция, за да си осигури трети пореден президентски мандат, той се спря на Медведев като свой наследник. Двамата са стари приятели още от времето, в което работят за кмета на Санкт Петербург в началото на 90-те години. В цялата схема след това Путин успя да запази на практика властта като министър-председател, а когато 4 години след това дойде време, Медведев тихо и кротко се оттегли, за да може приятелят му отново да предяви претенции към Кремъл.
Путин знае, че на Медведев може да се вярва и че неговите амбиции не стигат дотам, че да се превърне в заплаха. Затова и повторен президентски гамбит като този през 2008 г. отново е на масата като възможност.
Тук идва и проблемът. Медведев и неговите хора са приемани за неудобни за военните кръгове и агентите от разузнавателните служби, които още от времето на СССР традиционно пазят сериозна власт в ръцете си.
За тях министър-председателят и заобикалящите го кръгове залитат към по-либерални вътрешни и по-отворени външни политики, отколкото твърдите твърдите консерватори в армията и службите са склонни да позволят.
Затова и те искат Путин да обърне погледа си към тях, когато дойде време да се откаже - било то временно или за постоянно - от президентството. И колкото повече наближава този момент, толкова по-вероятно е да се видят още признаци за това, че някой подпалва килима под краката на Медведев.
И все пак в Русия никога не е твърде рано, за да започнеш да отслабваш даден съперник, особено ако той е толкова приближен на президента.
