Познатият Борисов се завърна.
Драматични обрати, внезапни обръщания на аргументацията, редуване на привидно спокойствие и остра изнервеност, избягване на неудобни въпроси. Знаковото рязане на лентите също е пак на екрана, дори магистралите са отново тук.
Сякаш нищо не се променило, само малко време е изтекло. Тази оценка може в крайна сметка да се окаже вярна, но има немалко неща в света около него, който вече не са същите и могат да направят неговото завръщане във властта по-различно от това, което познаваме.
2009 не е 2014
Мащабът на предизвикателствата пред него е по-голям и плашещ, публични системи са пред счупване, тежки финансова картина, свито поле за отлагания и маневриране.
Справянето със сегашните трудности предполага и отварянето на ГЕРБ към експертиза извън нея, мобилизация на хора с най-различни способности да правят реформи и да направят следваща стъпка в развитието на страната.
С други думи, връщането в изпълнителната власт на екипа, с който Борисов се оттегли не просто не е достатъчно, а и ще има обратен ефект от гледна точка на общественото мнение.
Лимитът от намерени случайно министри е изчерпан и лидерът на най-подкрепяната партия ще сгреши драматично, ако се върне към този лежерен и несериозен подход на правене на ключови назначения и вземане на решения.
Наследство с лихви
Предходното управление на ГЕРБ дойде в края на цяло десетилетие добър икономически растеж, период на интензивно нарастване на повечето показатели в Европа.
За България годините между стабилизирането на страната от времето на ОДС и началото на глобалната криза през 2008 година са сред най-успешните, с висок темп на растеж, безпрецедентен бум на инвестиции и раздвижване на цялата икономика. Всичко това имаше своята инерция през първите години на управлението на Борисов, въпреки острия срив на „стария континент".
Страничният ефект на сериозните финансови буфери, които това десетилетие на растежа остави бе от изключителна полза за него. Те финансираха хаотичната му щедрост и нежеланието за сериозни реформи в лошо управляваните и неустойчиви публични системи. Този път обаче това удобство ще отсъства, а размера на поредното соц наследство тепърва ще се изяснява.
Другата България
По отношение на гражданското общество Борисов ще завари две важни промени.
Едната е неговото израстване и укрепване, добре документирано през последната година. Склонността за протести е по-висока, организацията за такива по-плътна и работеща, толерантността към безобразия по-малка.
Другата е по-голямото декодиране на собствената ни реалност. Обществото започва мъчително да си сглобява картината „кой кой е" и започва повече да помни какво са правили миналото лято.
Бутането на барбекюта няма да е достатъчно.
Не просто обществото е по-готово и организирано за протести, а и споменът от февруарските вълнения на 2013-та със сигурност е останал в съзнанието на Борисов.
В същото време неговият прочит не съвпада изцяло с този за събудилото се гражданство. Зимата на изминалата година си остава за него изцяло мащабен и внимателно сглобен метеж, добре финансиран и изпълнен. По тази причина при избухването на различни недоволства по време на задаващото се ново управление на ГЕРБ Борисов ще е раздвоен между този спомен и прочит и собствената му интуиция.
На тях им ги спират, на нас ни ги пускат
Има множество признаци за намаляване на външната толерантност към лошо управляваната България. Страната започва същински да се превръща във външна граница на западния свят и общата й неподготвеност за тази роля започва сериозно да дразни партньорите в ЕС и НАТО.
Например, контрастът в нивата на подготвеност с останалите държави в подобна ситуация (Полша и Румъния) в НАТО е впечатляващ и не е случайно, че през последните години натискът за промени започва отново да се засилва. Не по-малко сериозни са последствията от мащабното разместване и нарастване на рисковете в резултат на неслучилата се „арабска пролет".
Енергийната политика на отминалата „тройна коалиция" превърна България в де факто „черна дупка" в европейската система, а изцяло новата ситуация в отношенията между ЕС и Русия прави това още по-трудно за приемане.
Достъпът до еврофондовете е един от най-важните и знакови елементи от политическата заявка на Борисов и без съмнение отново ще бъде такъв след поредното фиаско на БСП в това отношение.
„На тях им ги спират, на нас ни ги пускат" ще бъде отново лайтмотив в неговата реторика.
Но и тук нещата няма да бъдат съвсем същите в сравнение с предишния мандат на ГЕРБ. Основната формула на сегашната финансова рамка е „пари срещу реформи" и това вече създава проблеми на страната. Връщаният непрестанно проект на рамковия документ за фондовете за идните седем години илюстрира точно това и критиките в него са най-вече именно по линията, че не успяваме да защитим предвидените пари.
Не сме в състояние да направим убедителни планове за промени и реформи, които след това да осъществим. Тази логика на фондовете тепърва ще се развива и от нея Борисов не може да избяга. Това пък поставя под съмнение и прави много по-труден известния му подход да бяга до последно от тежки реформи, за да не губи доверие и народна любов.
Конграчулейшънс!
Харизмата на Борисов е поизтощена. Видимо намаля броят на хората, които искат и очакват от него да моделира света около тях. Илюзиите за неговото желание и способност да го направи също доста намаляха.
Броят на феновете е вече по-малък за сметка на избирателите.
Лошото управление на поредната „тройна" коалиция и трагикомичното състояние на основния му опонент наливат повече стабилност в неговите позиции, от когато и да било. Борисов е изправен пред нова ситуация, която интуицията му вече долавя.
Той помни добре най-важния урок от неговия университет на живота: или се адаптираш, или слизаш от сцената.
