Капаните, пред които е поставен светът през 2019-а

2019 г. ще е година на нарастващи разриви. Популисти ще твърдят, че знаят отговорите; традиционалисти ще казват, че няма проблем, което те да не могат да преодолеят. Едно обаче е сигурно: старият ни удобен ред ще се промени и то не по постепенния начин, който повече или по-малко можем да преглътнем.

Така започва анализът на Ник Робъртсън от CNN за предизвикателства и сътресенията, пред които ще се изправи светът през 2019 г.

Въпреки че 2019-а може и да не е годината, в която ще се катурнем през ръба, изглежда немислимо ще се измени балансът между тези, които са малко или много доволни от настоящото статукво, и тези, според които светът не работи правилно и трябва да бъде променен.

Неизменният факт, че населението на света расте, е ключов елемент за тълкуването на случващото се по света. Нуждите от ресурси растат, а очакванията на хората става все по-непосредствени. Въпреки че способността на човечеството за промяна, възможностите на планетата за подобна промяна са ограничени. Поколението, което се е наслаждавало на максимален комфорт, рискува да прехвърли на наследнците си преките последици от собственото си невъздържане и бездействие.

За да предвидим каква ще е 2019-а, погледнете каква беше Европа през 2018 г.

Активизмът бележи възход. Нови и умели в работата със социалните медии движения набират популярност - от активисти срещу климатичните промени, затварящи централната част на Лондон, до "жълти жилетки", противопоставящи се на опитите за прокарване на ново трудово законодателство във Франция, вилнеещи в центъра на Париж.

Под повърхността на всяка една грозна улична проява се крие по един сериозен айсберг от социално недоволство, а Brexit е перфектен пример за това. Той завладя въображението на масите преди всичко като лост, с който Великобритания може да контролира притока на имигранти в страната, заедно с още редица други обещания. Сега обаче това е събитие, което неминуемо разкъсва сплотеността на Европа.

Това, което в началото на 2018 г. започна като и един откровено хаотичен развод, сега вече затъва в горчива злоба и от двете страни на Ламанша, а през следващата година ще утежнява ситуацията в Европа допълнително.

Самата Обединена Европа изведнъж изглежда нестабилна и колеблива. И ако това реално е нещо, което сме виждали и преди, сега фактът, че основният съюзник на ЕС - САЩ започва да се държи откровено агресивно и да обръща гръб на десетилетията партньорство, превръща ситуацията в потенциален сериозен проблем.

През 2018 г. американският президент Доналд Тръмп ясно показа, че не се интересува особено от Европа.

Той подрони авторитета на британския премиер Тереза Мей, разкритикува германския канцлер Ангела Меркел и демонстрира открита враждебност спрямо френския президент Еманюел Макрон. Накратко, той отхвърля естествените съюзници на Америка.

Тръмп превръща 2019 от потенциално рискова година директно опасна такава - и то не само заради Европа.

Той засили напрежението в отношенията на САЩ с Китай и се ангажира с наподобяващи фарс опасни заблуди, че е лишил Ким Чен Ун от ядреното му оръжие. Тръмп се помири със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман за убийството на журналиста Джамал Кашоги и се сближи с Владимир Путин, докато страната му налагаше санкции срещу Русия.

Но вероятно най-деструктивно за самата американска външна политика беше пренебрегването на позициите на министъра на отбраната Джеймс Матис и последвалата му оставка.

Това премахна спирачките на Тръмп пред един от най-погрешните му международни пориви - изтеглянето от Сирия и оставянето на региона в ръцете на Иран, Турция и Русия. Като свежда силите на САЩ в Сирия до нула и намалява тези в Афганистан наполовина, той демонстрира липсата си на разбиране какво точно поддържа баланса на Америка, нейните интереси и глобалната стабилност.

За тази една година Доналд Тръмп заемаше безспорно едно от най-важните места на глобалната сцена и то не само защото е държавен глава на най-могъщата държава в света в момента, но и заради поляризиращия начин, по който упражняваше властта си.

Той ускорява популистката политика на разделение както в собствената си държава, така и като пример за много други по света. Това вътрешно разделение неминуемо отслабва самите САЩ - нещо, което се възприема като зелена светлина за сили като Москва и Пекин.

Глобалните амбиции на Китай се засилват, Путин оказва натиск върху съседите си, Северна Корея остава ядрената заплаха, която все още стои на пътя на световната безопасност, а Иран беснее от новите санкции на САЩ и се подготвя за регионален конфликт със Саудитска Арабия.

Откакто Тръмп зае президентския пост в САЩ, се приемаше, че Европа ще поддържа международния ред. През 2019 г. обаче Старият континент е изправен пред достатъчно собствени заплахи на много фронтове: Путин на изток, турският президент Реджеп Тайип Ердоган на юг, Тръмп на запад. И все пак собствените му вътрешни проблеми го отслабват най-много.

Само преди година френският президент Макрон изглеждаше специален, различен, от ново поколение с ново мислене, предлагащ изкусително широка политическа идеология, и с добър рейтинг. Сега популярността му се е сринала. В Германия Ангела Меркел, някога дълбоко уважаван морален компас на Европа, е заменена като лидер на партията си и е канцлер с изтичащ мандат. Във Великобритания, подходът на Мей по отношение на Brexit я принуди да се откаже от политически амбиции, само и само за да запази поста си.

Във всяка от тези водещи държави, недоволството нараства. Разривът в обществото по въпроси като имиграцията и много други, се увеличава. Политическите конфликти между тези държави се разрастват, докато те се стараят да запазят Европа цяла и основана на европейските ценности.

През 2018 г. мащабите на предизвикателствата, пред които бяха изправени европейските лидери, доведоха до очаквани последици.

За да видите какви са те, достатъчно е да погледнете Брюксел в средата на декември. Малко по-малко от три месеци преди датата на Brexit, Мей, в нетипичен за нея стил, влезе в конфликт с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер като го разкритикува за неща, които може би е казал, а може би не е казал за нея. По-късно той, в нетипичен за него стил, предупреди британските депутати да ограничат реториката си срещу Европейския съюз.

Това е ясен знак колко далеч са стигнали нещата за година и предупреждение къде биха могли да се окажат през 2019 г.

Светът е по-взаимосвързан и взаимозависим от всякога: като един цялостен организъм ние сме свързани и не можем да си позволим разривите, които ни очакват догодина. Нужни бяха две поколения, за да се преодолее последният глобален разрив, причинен от Втората световна война. Разривите са последното, от което се нуждае човечеството в момента.

Новините

Най-четените