Да бъдеш главен секретар на МВР е тежка, мръсна и неблагодарна работа. Не само защото изисква невъзможен баланс между политическия чук и наковалнята на вечно недоволните служители.
Главният секретар на МВР е обичайният заподозрян в мерника на медиите - и е така още от времето, когато Бойко Борисов заемаше поста.
Всяко неразкрито тежко престъпление се пише на сметката на т.нар. професионален ръководител на Вътрешното министерство. Всеки шумен неуспех на подчинените му е негов провал.
Историята е достатъчно красноречива: Приближеният до Румен Петков - Валентин Петров беше отстранен от длъжността след тежки обвинения в корупция и прикриване на престъпления от страна на висши полицаи - твърдения, отправени от бившия ръководител на ГДБОП Ваньо Танов.
Наследникът му Павлин Димитров изкара само една година на поста, но каква година: пред очите му "Наглите" извършваха безнаказано показни серийни отвличания (Ангел и Камелия Бончеви, Киро Киров и Румен Гунински - младши), а ръководството на МВР се компрометира, след като полицията окървави гражданските протести на 14 януари 2009 г.
Мандатът на Калин Георгиев не протече по-спокойно - главният секретар на МВР в първия кабинет на Борисов подаваше оставка на два пъти заради груби грешки на полицаи по време на спецакции, впоследствие беше разпитван заради скандалите с подслушването при Цветанов, а две седмици преди да напусне системата на МВР избухна скандалът с Костинбродската печатница.
Въпреки че БСП и ДПС опитаха да бетонират за 5 години Светлозар Лазаров, и той не изкара дълго на поста си, а мандатът му остана в историята с фаталния провал в Лясковец и акцията с Белия автобус, при който група депутати щяха да бъдат линчувани на метри от Народното събрание. В крайна сметка Борисов жертва вътрешния си министър Веселин Вучков, за да отстрани Лазаров "по мирен път" след 1,5 години служба.
Затова едва ли някой се учудва, че и Георги Костов си отиде със скандал след кратък, но турбулентен мандат като главен секретар на МВР.
По-важното е, че уволнението на Костов съдържа потенциал да доведе до сериозни политически сътресения точно месец преди парламентарните избори.
От една страна, служебният кабинет на Огнян Герджиков отдавна изчерпа "толеранса" на партийните централи заради масовата и слабо аргументирана чистка на ръководни кадри от стария кабинет.
От друга страна - уволнението на главния секретар на МВР не е извън преките правомощия на кабинета, а и беше потвърдено безапелационно от държавния глава Румен Радев.
Георги Костов не е безспорна фигура във вътрешното министерство и събитията от последните две години показаха сериозни пробиви в ръководството му.
Не само заради серията показни убийства в София, които останаха неразкрити, заради несправянето с битовата престъпност, или заради неадекватната реакция на полицията при политически провокирани бунтове - като този в Гърмен (когато ръководството на МВР седна да преговаря с лице с 13 присъди за кражби и закана за убийство).
Може би най-проблематичният момент от мандата му беше случаят със свалената охрана от НСО на Лютви Местан две седмици след изгонването му от ДПС. Тогава Местан обвини ръководството на службите в изпълнение на политически поръчки в синхрон с натиска на Ахмед Доган и намекна, че заповедта за сваляне на охраната е дошла след рекет от Делян Пеевски.
Формалното предложение за сваляне на охраната на Местан обаче беше дело на Георги Костов - решение, което го постави в центъра на скандал с много тежък политически отпечатък.
Бездействието на полицията при хулиганските прояви на Волен Сидеров в нощта на изборите през 2015 г., изпуснатият от контрол бунт срещу реформата в системата (спомнете си полицейските блокади на Орлов мост), странните обяснения за "битов инцидент" след стрелбата по Митьо Очите - всичко това е част от наследството на Георги Костов.
За съжаление - той се превърна в поредния главен секретар на МВР, който не си тръгна заради очевидните професионални гафове, а заради политическа вендета.
"Разбираш ме: политическа поръчка"
Всеки, който се е запознал с мотивите за отстраняването му от длъжност, разбира, че обвиненията спрямо него надхвърлят упреците за липса на професионализъм.
Според доклада на служебния министър Пламен Узунов, Костов е принудил петима началници на областни дирекции на полицията в Ловеч, Перник, Плевен, Видин и Монтана да подадат оставки без други мотиви извън обяснението "политическа поръчка". Несъгласните да освободят позицията твърдят, че са били заплашвани с "други начини" за саморазправа и отстраняване от пост.
С изключение на случая в Ловеч, всички засегнати началници са назначавани от Цветлин Йовчев. Областните дирекции в Перник, Монтана, Видин и Плевен отговарят и за охрана на границата - ключов елемент от сигурността с оглед на борбата с контрабандата и трафика на нелегални имигранти.
Извънредните рокади са направени в рамките на периода май 2015 - април 2016 г. Описанието на всеки от петте казуса в мотивите на МС обаче изрично подчертава късото времево разстояние между чистката и изборите.
Плевенският полицейски началник Венцислав Катинов си тръгва от системата на МВР 6 дни преди местния вот през 2015-та година. Катинов, който днес е служебен зам.-министър на вътрешните работи, твърди, че Костов се оправдал с "политически натиск над Румяна Бъчварова" за отстранявнаето му.
Директорът на ОДМВР Перник Славчо Станиславов също твърди, че 5 месеца преди местните избори е преназначен на по-ниска длъжност, след като Костов лично му обяснил, че областният управител от ГЕРБ (по това време - Ирена Соколова) не може да работи с него.
Бившият директор на ОДМВР Ловеч Георги Иванов е уволнен 2 дни преди изборите за кмет и общински съветници. За разлика от останалите четирима полицейски началници, Иванов оглавява полицията в Ловеч още от 2011 г., т.е. от времето на Цветан Цветанов.
След като отказва да приеме оферта за по-ниска позиция по настояване на Костов, на 23 октомври 2015 г. е освободен от органите на МВР.
Неговото място заема Иван Пепелджийски - бивш шеф на 6 РПУ в СДВР, който се "прочу" с неадекватното ръководство на полицейската охрана по време на обиска на техниката в ТВ7 през пролетта на 2015 г. Тогава самият премиер Бойко Борисов обяви, че "полицията действаше по най-тъпия, глупав и брутален начин и затова ще понесе пълна отговорност".
Шест месеца след скандала обаче Пепелджийски не просто не понесе "пълна отговорност, а бе повишен в ръководител на ОДМВР Ловеч (самият той признава, че дотогава е посещавал града само като турист).
Управлението му трае по-малко от година и половина. На 10 януари 2017 г. той прекратява служебните си правоотношения с МВР по собствено желание с придобито право на пенсия. И с полагащите се обезщетения на областен директор на полицията.
Впрочем, самият служебен вътрешен министър Пламен Узунов си тръгна от ОДМВР Пловдив след публични критики от страна на главния комисар Костов. Тогава Узунов отказа да обясни защо е подал оставка, а само обяви, че "повече няма място в системата на МВР".
Версията на Георги Костов
Отстраненият главен секретар отрича всички обвинения на служебния кабинет, като твърди, че всъщност Пламен Узунов е приложил спрямо него същата схема "напусни или ще те дискредитираме".
Костов описва в подробности с дни и часове разговорите си с вътрешния министър както и с премиера Герджиков, в които му е дадено да разбере, че "политическото доверие в него е свалено". За разлика от уволнените от него шефове на ОДМВР през 2015-2016 г., Костов взема предохранителни мерки.
На 15 февруари, след първото предупреждение за уволнение от страна на вътрешния министър, той "директно отива в прокуратурата, където подава сигнал за оказван политически натиск". Георги Костов изрично подчертава, че към този момент в МВР не е постъпвал сигнал срещу него от страна на бивши или настоящи служители.
Информацията изтича в медиите
Отбранителната тактика изглежда успешна: във вечерните новини на бТВ на 15 февруари изтече слух, че се готви "отстрелването" на Костов от длъжност.
Информацията завари вътрешния министър Пламен Узунов в крачка - в сутрешния блок на телевизията на 16 февруари той отрече да готви смяна на главния секретар, защото той като министър "няма отношение към назначаването му по закон", макар "да има критики към цялото професионално ръководство".
В същия ден двамата се появиха заедно на церемония по предаването на нови автомобили на специализираните полицейски части. Костов запази поста си още само 7 дни.
Какво се е случило през тази една седмица - не е ясно. Защо петимата жалбоподатели срещу Георги Костов потърсиха правата си повече от година след чистката, също остава неизвестно. Самият Костов си обяснява действията им със слухове, че "трима от тях очакват развитие на кариерата си в държавната администрация", което би трябвало да се случи скоро.
"Защо твърденията на визираните петима служители се вземат за чиста монета? Това са техни твърдения, без никакви доказателства. Нито записи има, нито свидетели са потърсени. Не съм потърсен дори аз за обяснения, за да стане твърдението им поне „дума срещу дума", казва той в отворено писмо.
Споменаването на думата "записи" всъщност може да се окаже неслучайно.
В. Труд публикува информация от анонимни "сигурни източници", че е налице аудио-запис на разговора между служебния министър Пламен Узунов и Георги Костов.
Дали той е приложен към сигнала му пред прокуратурата или проверката за законността на уволнението му също разчита на "дума срещу дума" - този въпрос все още остава без отговор. Поне докато поредната МВР-"флашка" не се появи в медийните пощенски кутии.
Но усилена публична активност на иначе известния с лаконичния си стил Георги Костов е достатъчно ясен сигнал, че няма да си тръгне без битка.
Законно ли е отстраняването на главния секретар?
Новият Закон за МВР отмени 5-годишните мандати на професионалното ръководство на министерството, въведени по времето на Светлозар Лазаров. Това означава, че самото отстраняване на Костов не идва в нарушение на изрично поставен срок за защита от политическа намеса в полицията.
Да, но законът поставя конкретни условия, при които е възможно да се прекратят правомощията на главния секретар:
1) по негово искане (каквото няма);
2) при навършване на 60-годишна възраст (Георги Костов е роден през 1967 г.);
3) при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4) при несъвместимост с изискванията за професионален стаж;
5) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;
6) при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на МВР;
7) при смърт.
В случая Министерски съвет се позовава на т.6 "накърнения престиж на институцията" заради "недопустимо нарушение на основен принцип в дейността на МВР - политическия неутралитет".
Вероятно Георги Костов може да оспорва състоятелността на мотивите на кабинета, но едва ли ще спечели. Още повече - ако се докаже, че наистина е произвел нелегално СРС в кабинета на министъра на вътрешните работи с цел рекет - скандално поведение, което може да доведе и до съд.
Но има и чисто формални причини - освобождаването му от длъжност стана с указ на президента Румен Радев. Актовете на президента подлежат на атака само пред Конституционния съд (т.е. от ограничен кръг лица) и то само за установяване на противоконституционност - а не за трудово-правни спорове.
Политически дивиденти от казуса обаче могат да се извлекат, и още как - видя се по незабавната защитна реакция от страна на бившия премиер Бойко Борисов, който побърза да обяви, че "БСП се готви да купи изборите" след отстраняването на Георги Костов.
Дали апокалиптичните предсказания за "купени избори" ще се сбъднат - ще си проличи по името на наследника му.
