Решението на Доналд Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климатичните промени реално не е свързано с климата. И въпреки разпалената му реторика за "ужасното" и "драконово" бреме, което споразумението ще наложи на икономиката на САЩ, решението на Тръмп не е свързано и с това. Ангажиментите на Америка по Парижкото споразумение, подобно на тези на другите 194 страни, са доброволни. Така че това бреме е имагинерно, пише "Политико".
Внезапното оттегляне на Тръмп от внимателно формулирания международен компромис беше дипломатически и политически шамар: то беше среден пръст за света, докато напомня на избирателите му, че споделя тяхната омраза и към превзетите елити, и умниците учени, и прегръщащите дървета мекушавци, които гледат отвисоко на "истинските" американци, които сондират за петрол и копаят за въглища.
Той постави САЩ в ролята на глобален ренегат, като отхвърли не само научния консенсус за климата, но и международния консенсус за необходимостта от действия, като се присъедини към Сирия и Никарагуа (които впрочем искаха още по-"зелено" споразумение) в отказа си да помогне на общността на нациите да реши засягащ цялата планета проблем. Конгресът не изглежда склонен да плаща за стената по границата, обещана от Тръмп - а Мексико гарантирано няма да го стори - така че отхвърлянето на Парижкото споразумение беше най-лесният начин да отстоява неговата тема за "Крепостта Америка", без да се налага да прокарва за тази цел закони.
Тръмп спази обещание от предизборната си кампания, и изявлението му в Розовата градина беше на практика реч от кампания; не случайно той употреби имената на градове като Йънгстаун, Охайо, Детроит, Мичиган и Питсбърг, Пенсилвания, производствени градове в трите щата от Ръждивия пояс, които му донесоха победата.
Ходът на Тръмп няма да има голям ефект върху емисиите в краткосрочен план, и вероятно няма да има и в дългосрочен. Твърденията му, че Парижкото споразумение би принудило бизнеса да уволнява работници, а потребителите да плащат по-високи цени за енергия, бяха прозрачно неверни, защото необвързващо споразумение не налага нищо. Но ходът на Тръмп да се откаже от него ще има огромен ефект върху възприятието на глобалната общност и за Америка, и за нейния президент, който предпочита да троли свободния свят, вместо да застане начело.
Естествено, троленето на света е същността на политическия бранд "Америка преди всичко" на Тръмп, и изявлението му в четвъртък заздрави имиджа му на неоправдаващ се за постъпките си бунтовник, който няма да допусне чужденци да казват на Америка какво да прави дори когато огромни корпорации, собственият му държавен секретар и дъщеря му Иванка искат от него да постъпи другояче. Той също така разчита на политическата си идентичност като фотографски негатив на Барак Обама, ликвидирайки прогресивното наследство на Обама, хвърляйки пясък в нерешителните космополитни лица на превзетите дружки на Обама, изживяващи се като граждани на света.
Важно е обаче да помним какво направи и какво не направи Обама, когато поведе общността от нации към споразумение в Париж. Той не допусна светът да диктува енергийната политика на САЩ, защото Париж е само механизъм за оповестяване на национален ангажимент по въпроса с намаляването на емисиите, а не налагане на спазването на тези ангажименти. Той не ангажира Америка с нереалистично амбициозни цели за емисиите, а само с 27-процентно намаление към 2025 спрямо нивата от 2005 г., което далеч не е толкова драстично, като се има предвид, че САЩ бяха водещи в света по нива на емисии преди Обама и световен лидер в намаляването на емисиите през мандата на Обама. Електропроизводственият сектор вече е постигнал тези заявени 27%, благодарение на продължаващия спад на енергията от въглища и въпреки че транспортният сектор ощее далеч от тези нива, строгите стандарти на Обама за ефективност на горивата и експанзията на електромобилите води в правилната посока.
Истинският триумф на Париж не бяха обещанията на Америка, а сериозните ангажименти от Китай, Индия и други развиващи се страни, които преди настояваха на правото си да изгарят неограничени количества въглеводороди, докато икономиките им догонят тези на развитите държави.
По подобен начин е важно да не се преувеличава сериозният ефект от решението на Тръмп да се откаже от Парижкото споразумение, който най-рано ще оттегли официално САЩ от споразумението в края на 2020 г. Това е сигнал, че американското правителство вече не се вълнува от климата, но това беше очевидно още откакто Тръмп спечели изборите и назначи активист за енергия от изкопаеми горива на име Скот Пруит начело на Американска агенция за опазване на околната среда.
Напускането на Парижкото споразумение няма да спре бързото спадане на енергията от въглища или бума на екологичната енергия в Америка, защото икономиката на въглищата вече е в залез, а цената на ветровата и соларната енергия спадна драстично, нито ще спре същата тенденция в Китай, Индия и останалите държави по света. По същата логика, ако Тръмп беше заявил, че остава в Парижкото споразумение, това не би означавало, че се отказва от опитите си да ликвидира климатичните регулации на Обама (като Clean Power Plan за електропроизводствения сектор) и други климатични политики (като стандартите за ефективност на горивата за автомобилите и камионите). Реално би било странно Тръмп да остане в споразумението, докато се опитва същевременно да подкопае всичко, което САЩ правят, за да изпълнят ангажиментите си.
Междувременно Земята все така се затопля, полярните ледени шапки все така се топят, и морското равнище все така се повишава, независимо от вдъхновяващите думи, под които се подписаха държавите в Париж, и също толкова независимо от решението на един шумен американски политик да ги отхвърли.
Тръмп може да вярва, че климатичните промени са измислица, произлизаща от Китай, и републиканците в Конгреса може да продължават да се противопоставят на всякакви действия за решаване на този проблем, но това няма да направи по-малко брутална физическата реалност на предизвиканите от климатичните промени суши, наводнения, пандемии и бежански миграции.
Което напомня за старата гатанка: ако наречете опашката крак, колко крака има конят? Четири, защото опашката не е крак. Тръмп може да нарича глобалното затопляне "измислица", но 2014 все пак беше най-горещата година в историята, докато не беше изместена от 2015, която на свой ред беше изместена от 2016. Опашката все така не е крак.
И все пак има значение, че президентът на САЩ изглежда вярва, че е, и независимо от това, което смята, има по-голямо значение, че той оповестява пред държавите по света, че има намерението на игнорира проблем, който те считат за жизненоважен за планетата.
Той създава умишлен вакуум в лидерството, като се отказва от дълготрайната идея за САЩ като крайно необходима и незаменима държава - точно както го стори, когато се оттегли от споразумението на Транстихоокеанско партньорство в Азия, с равнодушните си ангажименти към НАТО при пътуването си до Европа, и с предложението си за драстично орязване на бюджета за чуждестранна помощ и международна дипломация. Той ясно демонстрира, че "Америка преди всичко" означава, че проблемите на света не са проблеми на Америка. Той отваря вратата за Китай и Европа да поемат ролята на глобални лидери по въпроса с климатичните промени, и може би и по другите основни световни проблеми.
Само че въпросът е, че климатичните проблеми категорично са проблем на Америка, не само в дългосрочен план, но още сега; учените вярват, че те вече са утежнили човешките и икономически загуби от сушата в Калифорния, урагана Санди и вируса зика. Същевременно борбата срещу климатичните промени е възможност за Америка; соларната индустрия в САЩ вече има двойно повече работници от въглищната индустрия, а климатичните решения като цяло - не само възобновяеми енергоизточници, а и енергийно ефективни продукти и материали, батерии и други решения за съхранение на енергия, устойчиво лесовъдство, улавяне на въглеродни емисии и много други - ще са един от най-разрастващите се икономически сектори на XXI век. Тръмп на практика заявява на иноваторите в областта на чистата енергия, че трябва да отидат да създават работни места някъде другаде.
Целият дебат за Парижкото споразумение оплете тежко републиканците. Те някога отстояваха тезата, че САЩ трябва да е против действията срещу климатичните промени, като изтъкваха, че това не би обвързало Китай и други сериозни източници на емисии в развиващия се свят; после твърдяха, че Парижкото споразумение реално не би обвързало развиващия се свят, но някак би било обвързващо за САЩ.
Всъщност Китай изпълнява своята страна по ангажиментите, като драстично намалява въглищния бум, който би обрекъл планетата, и трескаво инвестира в енергия с нулев въглероден отпечатък. И вероятно той ще продължи да изпълнява своята страна от ангажиментите, въпреки че президентът на САЩ доброволно избира ролята на климатичен парий. Доста вероятно е САЩ също да продължат да изпълняват своите ангажименти, защото без значение какви климатични политики според него ще "направят Америка велика отново", Тръмп не може да направи отново възобновяемите енергоизточници твърде скъпи, или въглищата - икономични, нито да накара електромобилите да изчезнат.
Калифорния току-що си постави цел да достигне 100% енергия от възобновяеми източници към 2045 г. и много американски градове и корпорации имат дори още по-амбициозни цели за намаляване на въглеродния им отпечатък. И Тръмп не може да направи много по този въпрос.
Това, което Тръмп може да направи, е да напомни на поддръжниците си - и на всички останали на планетата - на чия страна е, и по-важното, на чия страна се бори. Той заема ясна позиция срещу либералите, срещу реформистите, срещу снизходителните кавгаджии, които не харесват стиропора или огромните джипове, или истинските американци, срещу наивните глобалисти, които искат Америка да преклони глава пред французите, китайците и ООН. Климатичните промени ще засегнат цялата Земя, от страдащите от суша села в Африка до податливите на наводнения високоетажни жилищни сгради в Маями, но за Тръмп те са е просто символ на нещата, от които се вълнуват хората, които не харесват Тръмп.
Парижкото споразумение е просто наследство на Обама, което той може да унищожи, когато няма достатъчно гласове, за да ликвидира здравните реформи на Обама, или регулациите на Уолстрийт, или данъчните ставки за богатите. Каквито и щети да причинят климатичните политики на Тръмп на планетата, те ще са косвени щети, шрапнели от политическата му война срещу елитите, левите и Обама.
Това обаче няма да направи щетите по-малко реални. САЩ се намират на тази планета, и това е едиствената известна планета с пица на нея, независимо дали американският президент иска да я запази. САЩ също така са част от общност от нации, и това е общност с много общи интереси, независимо дали американският президент иска да застане начело на тази общност.
