На 12 март за първи път от доста време насам се проведе среща на върха на страните от т.нар. Четворка - САЩ, Австралия, Индия и Япония. Сред обсъжданите теми, наред със сигурността и регионалното сътрудничество, бе и тази за справянето с глобалната коронавирус пандемия.
В този смисъл държавните глави на четирите държави - Джо Байдън, Скот Морисън, Йошихиде Суга и Нарендра Моди, обявиха общ ангажимент за увеличение на производството на ваксини, което да позволи до края на 2022 г. да бъдат доставени до 1 милиард дози за държавите от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). Предвидено е те да бъдат раздадени предимно чрез механизмите на COVAX - инициативата на ООН за безвъзмездна дистрибуция на ваксини към най-бедните държави в света.
Ангажиментът на Четворката е преди всичко позитивна крачка в глобалната борба срещу COVID-19, но също така е и показателен знак за една нова тенденция в политиката - превръщането на ваксините против коронавирус в разменна монета и инструмент за оказване на влияние в международните отношения.
Така през последната година в речника на политици и общественици навлезе новият термин "дипломация на ваксините", като ценното лекарствено средство стана идеален ресурс при прилагането на "мека сила" от световните лидери.
Цялата логика е съвсем проста и елементарна. Страните, които имат капацитет да произвеждат и дистрибутират предпазващите живота и здравето инжекции към най-бедните, ще получат възвръщаемост на инвестициите си под формата на престиж, уважение и влияние, наред с различни политически или икономически възможности.
Водещ в това отношение, поне към настоящия момент, е Китай.
В началото на миналия месец Пакистан получи безвъзмездно 500 000 дози от китайската ваксина на Sinopharm, a в близко бъдеще се очаква нова доставка със същото количество. Китайският посланик в Исламабад обяви споразумението за "проява на братство", докато пакистанският външен министър заяви, че "Пекин винаги е помагал на Пакистан в трудни времена" през цялата 70-годишна история на дипломатически отношения между двете държави.
Не само Пакистан обаче получава от китайските ваксини безплатно, като общо 13 са страните, които са получили дарения. Сред тях са Лаос, Мианмар, Камбоджа, Шри Ланка, Зимбабве и Сиера Леоне.
Продажбите обаче също вървят. До началото на февруари трите основни китайски производителя - държавната Sinopharm и частните SinoVac и CanSino - са получили поръчки за над 570 милиона дози, като вече са разпределени 45 милиона от тях. Смята се, че само сделката на SinoVac с индонезийското правителство ще донесе около 1 милиард долара печалба за компанията.
Реално погледнато пандемията отваря нови бизнес възможности за Китай в пазар, който допреди няколко години е доминиран от други играчи. През 2019 г. китайският дял в закупените от ООН ваксини е под 2%, докато днес той вече е почти 22%.
В надпреварата обаче се включват и други участници.
Още от началото на тази година Индия обяви намерението си да раздаде милиони ваксини на съседни държави като отговор срещу своя регионален противник в Пекин. Използвайки позицията си на традиционен хъб за производство на фармацевтични продукти, Индия вече договори доставки за Афганистан, Бангладеш, Мианмар, Камбоджа и други нуждаещи се страни.
От своя страна Русия също използва своята Sputnik V, за да печели приятели на международното поле. Над 50 страни вече проявяват интерес към руската ваксина, но съществуват обосновани притеснения относно възможностите на Москва да произвежда количествата, които обещава, и дали бъдещите доставки няма да бъдат за сметка на собствената ваксинационна кампания и руските граждани.
По тази линия се търсят контакти с други партньори - като например Индия. През март се очаква да бъде дадена зелена светлина от местните регулатори, които ще позволят на Русия да използва индийските производствени мощности за създаването на 300 милиона дози от Sputnik V. Сходно споразумение има и с Италия, станала първата страна от Европейския съюз (ЕС), която ще произвежда руската ваксина.
Дори по-малки държави като Израел използват ваксините като инструмент в своята дипломация. Предполага се, че все още действащото правителство, водено от премиера Бенямин Нетаняху, е осигурило неизвестен брой ваксини за Сирия като част от сделка за размяна на затворници.
По друга линия Израел вече разпрати по 5000 дози от препарата на Moderna към държави в Европа и Южна Америка. Една от тях бе Чехия, като в замяна на ваксините Прага откри свое посолство в Йерусалим, признавайки по този начин града за столица на Израел.
Ваксинната дипломация обаче не се използва само за извличане на собствени дивиденти, но и за очерняне на противници.
Така Русия и Китай са обвинявани от западните правителства в осъществяване на дезинформационни кампании, които целят да оронят доверието в американските и европейските ваксини и изобщо в капацитета на САЩ и ЕС да се справят с пандемията.
Що се отнася до развиващите се страни, Москва и Пекин печелят позиции като предлагат по-евтини ваксини и залагат на недоволството срещу Запада, който е представен като алчен и несподелящ. Фокусът е насочен предимно към държави със стратегическа значимост - за Китай става въпрос за тези, свързани с инициативата "Един пояс, един път", докато най-сериозните споразумения на Русия досега са с азиатски, африкански и южноамерикански страни.
В този контекст може да се каже, че Европа и САЩ изостават значително като едва наскоро във Франция и Великобритания започнаха да се ориентират към евентуална помощ за бедните страни. Това допринесе за китайската и руска реторика и провокира критики от страна на ООН. Дори нейният председател Антонио Гутереш оцени напредъка във ваксинирането като изключително неравномерен и несправедлив.
"Едва 10 държави управляват над 75% от всички ваксини срещу COVID-19. Междувременно над 130 не са получили и една доза все още", каза той в свое обръщение през февруари.
В крайна сметка текущата тенденция е здравеопазването да се превърне в поредната арена за сблъсък на интереси в международните отношения.
Това е притеснителна тенденция, която означава, че фокусът върху борбата срещу коронавирус пандемията е поставен не толкова върху научната рационалност, колкото върху политически, икономически или геостратегически интереси на водещите световни сили.
Досега глобалният отговор срещу COVID-19 изглежда като резултат от една хаотична и непродуктивна конкуренция, в която сътрудничеството не представлява особена ценност.
Сложността на проблема и нуждите на стотиците милиони хора, изключени от достъпа до ваксини, изисква наистина глобален отговор. Такъв какъвто все още няма.
