Вероятно над 1000 бойци на терористичната организация "Хамас" успяха да проникнат в израелски градове, да избият и пленят стотици цивилни, при това с шокираща лекота, която повдигна множество въпроси към цялостната отбранителна стратегия на Израел.
Най-големият от тях: как най-обширната и най-добре финансирана разузнавателна система в Близкия изток не успя да забележи подготовката на толкова мащабна атака по суша, въздух и вода?
В случая на Израел говорим за разузнавателни служби с почти митична слава През десетилетията Шин Бет (вътрешна сигурност), Аман (военно разузнаване) и легендарната Мосад са добили изключителна репутация на безупречна ефективност.
Ловили са нацисти и терористи от Буенос Айрес до Париж, осуетявали са терористични атаки в зародиш, освобождавали са заложници, извършвали са операции в цял свят и дори са достигали до ядрени учени в сърцето на Иран.
Как тогава допуснаха да се случи подобна атака буквално под носа им в Ивицата Газа?
Факторите са твърде много и много вероятно не опират само до слабости в рамките на армията и разузнавателните служби.
Израел подцени "Хамас"
До 2005 г. израелската армия поддържа постоянно присъствие в Ивицата Газа, но се изтегли напълно по инициатива на тогавашния премиер Ариел Шарон. Така палестинците получават възможност за самоуправление в рамките на Ивицата Газа.
Макар и да изоставя прекия ангажимент върху сигурността на терен, Израел все пак запазва контрол върху гранично-пропускателните пунктове, въздушното пространство и териториалните води и развива високотехнологична система за наблюдение и разузнаване.
Надеждите са, че това ще бъде достатъчно, дори след като радикалната "Хамас" поема контрол над Газа след въоръжен конфликт с по-умерената "Фатах" през 2007 година.
#BREAKING Hamas publishes video footage of its fighters using motorized hang gliders to infiltrate southern Israel. pic.twitter.com/TBNsJa9DOl
— Clash Report (@clashreport) October 7, 2023
Службите на Израел от тогава насам на база своето разузнаване са извършвали не една или две акции срещу командири от военното крило на организацията - бригадата "Ал Касам". Стигали са до тези командири, докато те спят в леглата си, използвали са срещу тях мобилни апарати с взривно устройство или пък дронове.
Очевидно палестинците са се научили да заобикалят технологичното предимство на своя противник и просто са ограничили до максимум използването на технологии, така че да не бъдат откривани.
Това обяснява горенето на гуми, за да прикриват движението, използването на най-обикновени булдозери, за да минат през граничната стена, както и почти комично изглеждащи делтапланери, за да пуснат парашутисти.
Израел подцени опасността в Ивицата Газа
Рутинните безредици по граничната ограда и почти редовните ракетни обстрели сякаш приспаха вниманието на службите за сигурност и армията.
Противоракетните сирени се превърнаха в ежедневие за жителите на Южен Израел, а отбраната свикна да се справя сравнително лесно с палестинските ракети. Междувременно "Хамас" създаде погрешното впечатление, че в момента няма потенциал за голям конфликт и отвлече вниманието с други дейности.
Последната сериозна ескалация приключи през май с посредничеството на Египет, а следващите месеци преминаха в относително спокойствие.
Напрежението се повиши отново през септември. Тогава в продължение на две седмици бе затворен достъпа за над 18 000 жители на Газа, които работят в Израел, а ситуацията приключи през посредничеството на Египет и Катар след бурни демонстрации по границата.
Тежката икономическа ситуация в Газа е била последното нещо в главите на тези, които са организирали атаката. Цялото това време очевидно е използвано за залъгване на отговорните фактори в Израел, че ще сдържат изтощената от конфликти "Хамас" чрез предоставяне на икономически стимули.
Израел подцени собствената си политическа криза
Дори да е имало ранни предупреждения за нещо голямо, много вероятно никой не им е обърнал сериозно внимание на фона на цялата политическа нестабилност в Израел.
Страната премина през безпрецедентна поредица от пет вота за парламент в рамките на по-малко от четири години, която изостри и задълбочи вече съществуващите обществени разделения.
Като резултат на власт дойде най-консервативното правителство в историята на Израел, начело с Ликуд на Бенямин Нетаняху и ултранационалистически коалиционни партньори, които призовават за анексия на Западния бряг и експулсиране от Израел на "нелоялни араби".
За капак на всичко се яви и планът за съдебна реформа на управляващото мнозинство, провокирал масови протести в продължение на месеци и съпротива от страна на политическа опозиция и бивши висшестоящи фигури в армията, разузнаването и службите за сигурност.
Проблемът стана още по-голям, когато хиляди резервисти, включително пилоти от ВВС, заплашиха, че няма да се явят на служба с мотивите, че съдебната реформа освен че ще подкопае демократичните принципи на страната, също така ще навреди на дейността на цялата система за сигурност.
Подобна негативна среда няма как да не окаже сериозно влияние върху способностите на страната за отбрана и много вероятно през почивните дни видяхме преките резултати.
Въпроси вече се задават, а тепърва предстои да се правят разследващи комисии, които да търсят отговорност за всички пропуски.
Със сигурност атаката на "Хамас" ще провокира много сериозни трусове в израелското общество.
Но преди това е войната.
