През тази седмица в Нигерия бе извършено поредното брутално нападение срещу училище, при което неизвестен засега брой деца бяха отвлечени.
Атаката се е случила в ранните часове на миналия четвъртък, когато въоръжени и маскирани мъже с военни униформи нахлуват в жилищния комплекс към Правителствения научен колеж в град Кагара, на 260 км северозападно от столицата Абуджа.
Часове след нападението никоя групировка не бе поела отговорност, а броят на отвлечените деца остава неизвестен. По всяка вероятно става въпрос за десетки или дори стотици, тъй като училището предоставя подслон на повече от 1000 ученици.
Това е поредният подобен случай в Нигерия, където последните години радикални джихадистки групировки използват отвличанията на деца като предпочитан инструмент в тактиките си.
Така през декември миналата година Боко Харам похити 300 деца, които по-късно бяха освободени срещу откуп, а при един от най-известните случаи през 2014 г. са отвлечени 276 момичета. Впоследствие повечето от тях са освободени или успяват да избягат, но съдбата на повече от 100 остава неясна и до днес.
Само в Нигерия от 2009 г. насам сблъсъците с Боко Харам и Ислямска държава в Западна Африка са коствали живота на над 36 000 души.
Това е повече от показателен пример за възхода на джихадистките организации на континента, които стават все по-опасни и влиятелни, а в много случаи тяхната дейност има пряко влияние и върху Европа
Основните причина за това е преди всичко натискът, на който са подложени в Близкия Изток Ал Кайда и Ислямска държава. Това принуди двете глобални джихадистки мрежи да реорганизират дейността си в региона и да пренасочат ресурси в посока по-благоприятна среда.
Субсахарска Африка предоставя идеални условия за нещо подобно.
Това е регионът с едни от най-бедните страни в света на дъното на индекса на ООН за човешко развитие с най-ниските стойности на продължителност на живота, качество на образование, здравеопазване и доходи на глава от населението.
На много места нестабилността се допълва от междуобщностни и племенни конфликти, присъствие на престъпни мрежи, климатични промени и наличието на корумпирани и слаби местни власти без капацитет да контролират насилието или дори да предоставят базови социални придобивки на хората.
По този начин буквално цели региони попадат извън обхвата на правителствата, а много общности остават изолирани и уязвими за влиянието на джихадистки групировки, които лесно капитализират от разпада на държавност.
Така през последното десетилетие се очертаха няколко региона с тревожно нарастване на влиянието на джихадизма.
Един от тях този в южната част на източноафриканското крайбрежие и по-специално Мозамбик и Танзания. Там най-силно присъствие има местния клон на Ислямска държава.
От 2017 г. насам групировката непрекъснато извършва атаки срещу градски центрове, докато през август миналата година не превзе окончателно важното пристанище Мосимбоа да Прая в провинция Кабо Делгадо.
От там насилието лесно се пренася през границата в съседните Малави и Танзания, а сътрудничеството на ИД с местни престъпни мрежи й предоставя достъп до природните ресурси в района и приходи от трафик на наркотици.
На запад от Мазамбик в басейна на езерото Чад (Нигер, Нигерия, Чад и Камерун) действат Боко Харам и нейното отцепническо крило, което стана част от Ислямска държава. Двете организации са конкурентни помежду си, но действат изключително ефективно с доказани възможности да извършват крайни жестокости срещу цивилни, като масовите убийства, използването на деца за самоубийствени атентати и отвличания са само част от тактиките им за терор.
Регионът на Сахел е другият основен център на джихадистка активност в Африка.
Основният играч в тази част на континента е съюз между пет радикални организации, които действат под шапката на глобалната мрежа на Ал Кайда. Мащабната организация е отговорна за множество атаки както срещу сили на ООН и тези на местните армии, така и срещу цивилни цели като хотели, кафенета и ресторанти.
Рамо до рамо с Ал Кайда и тук се забелязва присъствието на Ислямска държава, а общата им дейност е свързана със смъртта на 1100 цивилни в периода 2014-2018 г. Само в рамките на месец в края на 2019 г. ИД извършва три атаки срещу нигерската армия, при която загиват над 170 войници.
Тази устойчива нестабилност и насилие са причините и за бежанска и хуманитарна криза, като според данни на ООН само в рамките на 2019 г. има повече от един милион бежанци от Мали, Чад, Мавритания, Нигер и Буркина Фасо.
В Сахел буквално цели региони са извън контрола на местните правителства и съществува реална опасност те да попаднат трайно под властта на джихадистки групи, чието деструктивно влияние се пренася към съседните държави.
Но и не само към тях.
Африка реално погледнато представлява задния двор на ЕС, а нестабилността там има пряко отношение към сигурността на Европа.
Големите престъпни и джихадистки организации в региона контролират сложни и добре структурирани трафикантски мрежи. Не по-малко от 50 тона кокаин годишно пристигат от Южна и Централна Америка, за да бъдат преразпределени през Сахел на север към Магреб и от там да отпътуват към улиците на Европа. Така територията на Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад се превръща в транзитен хъб за контрабанда на нелегални стоки и бежанци в посока ЕС през хаоса на Либия..
Всичко това е ясно и видимо за политическия елит на Европа, а усилия и средства не се пестят.
Само в Мали и Нигер има общо три активни мисии на Общността. От друга страна Франция разполага с над 5000 свои войници в региона, които действат в рамките на военна операция "Бархан", a САЩ оперират своя авиобаза за дронове в централната част на Нигер.
В средата на месеца под председателството на президента Макрон се проведе и среща на върха на страните от G5 Сахел - френска инициатива за укрепване на военния потенциал на шестте страни от региона на Сахел.
На нея Макрон заяви, че френското присъствие ще зависи и от участието на други европейски държави в специалната група "Такуба", бореща се срещу джихадистите в Сахел, наред с малийските и нигерските сили.
"Такуба" представлява част от опита на Париж да сподели част от военната и финансовата тежест с европейските си партньори. В региона ще бъдат разположени до 150 специални сили от държави от ЕС, като Чешката република, Естония и Швеция вече изпратиха войски. България вече има участие в мисията на ЕС в Мали с контингент от военни лекари. Унгария, Гърция и Сърбия също са готови да се присъединят към международните сили.
Все повече се насочва вниманието и към Мозамбик. Франция и Португалия вече предложиха военна помощ на президента Филипе Нюси, като вече активно се обсъжда и възможността за изпращане на военна мисия по подобие на тази в Сомалия, която да подпомогне за увеличаване на капацитета на местната армия.
През март ще се осъществи и следващата среща на европейските министри на отбраната, на която ще присъстват и африкански партньори. Основна тема на разговор се очаква да бъде именно джихадистката заплаха.
А това значи, че Африка ще се превръща във все по-голям приоритет за политиките на сигурност на ЕС.
