Кой може да каже кога ще се върнем пак към нормалното? Кога ще имаме възможност да излезем спокойно, да се прегърнем с приятели и близки и да се върнем към обичайния живот? Трудно е да се даде отговор на тези въпроси.
Правителството у нас все още отказва да обсъжда мерки за излизане от блокадата и то по обективни причини - започне ли да се говори за нещо подобно, може да се стигне до съвсем прибързано отпускане и нарушаване на важащите все още антиепидемични мерки.
Междувременно Австрия започна с изпълнението на своя план за връщане към нормалния живот, Германия активно дискутира дали също да не се присъедини, а пък Франция обяви ново удължаване на карантината и забрана за публични събирания поне до юли.
А за пътуване, особено зад граница, никой дори не си помисля да говори още. Само австрийският канцлер Себастиан Курц намекна общото положение - забравете за пътувания в чужбина, поне докато не се появи работеща ваксина.
Един от големите проблеми на това да погледнем в бъдещето и да правим каквито и да е планове за възстановяване, рестарт на икономиката и влизане в някакво русло на нормалност (и как въобще ще изглежда тази нормалност) е фактът, че все още не се знае достатъчно за самия коронавирус, който върлува в момента.
Идеята за достатъчно широко тестване, което да установи доколко мащабна е заразата, в момента е по-скоро в сферата на фантастиката. Причините за това са много - от недостатъчното тестове до това, че подобна стратегия в пик на заразата просто не е възможно да се приложи физически.
Няма яснота върху това как по-високите температури ще повлияят на разпространението, дали ще го спрат, дали ще го забавят, или въобще няма да подействат по какъвто и да е начин на вируса. Засега се знае, че COVID-19 умира при температури от над 60 градуса, но поне по нашите ширини термометрите не достигат такива стойности (и по-добре). Но дали 30 градуса ще забавят разпространението му?
Липсва и научен компромис за това дали всъщност веднъж преболедувал COVID-19, човешкият организъм си изгражда имунитет към вируса. От СЗО коментират, че на практика не всички пациенти, заразени с коронавируса, успяват да си изградят антитела, което означава, че те може да са отново под заплаха при евентуална втора вълна. Съществува и вероятността, според учени от Южна Корея, вирусът да остане латентен в човешкия организъм и след изтичане на карантинния период и в даден момент просто да се "събуди".
Разбира се, това са някои от най-мрачните прогнози - те не са доказани напълно и нищо не може да се твърди с категоричност. Подобно на позитивните теории - че с всяко разпространение деструктивната сила на вируса намалява или пък че дори може да изчезне въобще през лятото.
Най-голямата и реална опасност за бъдещето след вдигането на карантинните мерки обаче идва от евентуалната втора вълна.
От една страна, тя може да дойде при твърде ранна и твърде рязка отмяна на карантинните мерки. Тогава много хора ще се върнат към нормалното си съществуване, докато все още тлеят дори малки огнища от вируса. Подобно нещо виждаме в Китай, където след отпускането на режима и "втурването" на много хора да пътуват отново и да посещават кина, театри, молове и т.н. се стигна до ново активиране на заразата и отбелязване на 108 нови случая само за ден.
От друга страна обаче дебне опасността от заразата в развиващите се страни, както и от страните с военни конфликти. Разрастването от епидемията на места като Сирия, държавите от Африка и по-специално района на Сахел, както и в редица страни от Южна Америка, показва, че тя може да се върне наесен обратно в Европа и САЩ.
Този проблем няма да дойде обаче само от бежанците, насочили се към границите на ЕС и на американските щати. Той може да дойде през доброволци на терен, през полети с хуманитарни доставки, през военни, изпратени да помагат на място, и т.н. Това, което вирусът досега показа, е, че той не признава граници и ограничения.
Което ни води и към по-важния момент в случая - бъдещето "след коронавируса" няма да дойде, докато не научим като общества и като държави някои основни уроци от създалата се ситуация.
Коронавирусът ни свари абсолютно неподготвени за бедствие от такъв размер и може да благодарим на късмета си, че не беше някоя още по-опасна зараза, която да причини дори по-кошмарни щети. Но ако ситуацията сега беше шок за всички, ще е престъпление да не се вземат мерки за предотвратяване на друга подобна криза.
Затова има и някои неща, които просто трябва да бъдат направени, ако искаме да не бъдем изправени пред нов подобен срив, който да постави икономиката и нормалния живот на карта.
1. Реален план за действие в кризисни ситуации
На теория всяка държава си има такъв. На практика видяхме колко работят те. Дори Финландия, една от страните с ясно изготвен план на действие, в крайна сметка наскоро се оказа в патова ситуация с доставката на болнични маски.
Всичко това означава, че правителства и държави трябва да разработят по-сериозна система за действие при кризи, тъй като, колкото и да не ни се иска, вероятно ще има такива и в бъдеще. И тук не говорим само за зарази и заболявания, а за изпитания от всякакъв род, които биха изисквали изолация, подсигуряване на продоволствия и материали от първа необходимост. По-важното в случая - тази система за действие трябва да се ползва с безрезервно доверие - както сред политиците (управляващи и опозиция), така и сред обществото.
Това означава назначаване на нов орган (или възлагане на тази отговорност на вече съществуващ), който да се занимава с въпросите около създаването, оборудването, поддържането и обновяването при нужда на въпросната система за действие при извънредни ситуации.
Въпросният орган не трябва да бъде политически обременен в никакъв случай, а различните партии и играчи на политическата сцена трябва да имат негласното разбирателство, че той ще стои извън собствените им боричкания за власт и влияние в името на общото благо.
2. Електронен достъп
Сегашната криза показа колко голяма е важността на интернет и достъпа до институции, здравеопазване, плащания на сметки и дори пазаруване онлайн. В момента у нас ситуацията по въпроса е доста спорна. Голяма част от услугите на администрацията са достъпни онлайн, но все още липсва култура на ползването им. Най-пресният пример за това са опашките пред бюрата по труда - нещо, което лесно може да се избегне с ползване на онлайн системата им.
Често обаче подобни дигитални институции са сложни за ползване за обикновени потребители, има нужда от специален идентификационен код за достъп и т.н. С други думи, цялата тази система трябва да бъде достатъчно опростена и популяризирана за обикновения потребител.
Друг важен момент - дигиталното здравеопазване и електронните картони, които все още не са въведени у нас в практиката. Заразата от коронавируса показа колко необходимо нещо е това при епидемия. А представеното наскоро от правителството приложение за следене на симптоми за коронавируса и здравословно състояние на поставените под карантира може спокойно да се имплементира в обичайното здравеопазване.
Иначе казано, време е държавата да погледне по-сериозно на интернет като място за разполагане на своите структури и услуги, за да се избегне нуждата от контакт в кризисни моменти като настоящия, когато се изисква социална изолация.
Тук обаче трябва да гледаме и в още една посока - нито една от горепосочените идеи няма да има значение, ако навсякъде в страната няма осигурен сигурен достъп до интернет. Това означава, че държавата трябва да погледне и към доставчиците на интернет и да се разбере с тях за инвестиции в създаването на мрежа за разпространение, която да предоставя стабилен достъп по всяко време и във всяко населено място. Защото това определено е нещо, което не трябва да се подценява.
3. Глобалните здравни проблеми изискват глобални здравни решения
COVID-19 доказа за пореден път, че имаме проблем в здравеопазването. И не само България като държава. Говорим за проблеми на глобално ниво - недостиг на медици на много места, както и на медицинска техника. А когато имаме глобална пандемия и в голямата си част държавите решат, че спасяването ще става поединично, е нужен орган на глобално ниво, който да разполага с ресурс за борба с пандемии и осигуряване на лечение, както и с правото да го прилага там, където има най-голяма нужда.
В момента имаме Световната здравна организация, която е консултативен орган към ООН. Много повече полза би имало от СЗО, ако тя на практика може да осигури финансиране за ваксини, изпращане на лекарства на терен. Така това би могло да бъде една много по-дейна институция и то не само по време на коронавирус, а по принцип с различни други мащабни епидемии и болести.
Това, което му трябва на света, е един сериозен глобален здравен орган, който да не е ограничен само с консултативна роля, а със съгласието на отделните държави да може активно да влага ресурсите си за решаването на проблеми.
4. Застраховки
Колкото и банално да звучи, самите хора трябва да се ориентират повече към това да се застраховат - здравно и имуществено. Силно развитие на застрахователната система като средство за гарантиране на спокойствие при разболяване, при бедствие и загуба на дом, кола и т.н., ще помогне за по-лесно справяне с тежките ситуации, които евентуално се крият в бъдещето.
5. Време е да се остави дребнавото и тарикатското мислене
Колкото и общо да звучи, това е основният урок, на който трябва да се научим през тази криза - заяждането за дреболии, шмекеруването и всякакви подобни истории трябва да останат на заден план, поне докато се излезе от кризата.
Да се възползваш от някого, просто защото е останал в уязвима позиция, е нещо много долно и низко, но във време, когато всички зависим едни от други и всички са в опасност от вируса, е нещо, което трябва да се наказва. Ако не със силата на закона, то със силата на общественото порицание.
Ако не възприемем тези уроци, ако се оставим светът да продължи както досега, може и да преживеем настоящата криза, но със сигурност ще сме все така неподготвени за всяка следваща, която ще дойде.
А ще е безкрайно глупаво и дори нагло да си мислим, че следващи кризи няма да дойдат.
Кога ще свърши тази, може все още само да гадаем и да се надяваме, че ще е достатъчно скоро, за да можем да започнем да изграждаме света наново.
