Повече от три десетилетия след края на Студената война днес светът отново говори за ядрена опасност с оглед несигурната ситуация около украинската Запорожка АЕЦ, която се намира по средата на един динамичен военен конфликт.
За съжаление обаче проблемът с електроцентралата не е единствен, а налице я има и вероятността за използване на ядрено оръжие.
Действително, опасността е минимална, но тя трябва да се вземе под сериозно внимание, имайки предвид мащаба на конфликта и противопоставянето между Русия и НАТО на терен в Украйна.
Нека припомним, че още на 27 февруари, три дни след началото на конфликта, руският президент Владимир Путин нареди на министъра на отбраната Сергей Шойгу да приведе руските ядрени сили в "специален режим на бойно дежурство".
Когато по-късно Швеция и Финландия заявиха намерението си да станат членове на НАТО, бившият президент Дмитрий Медведев предупреди, че подобно нещо означава, че "не може повече да се говори за безядрен статут на Балтийския регион".
Може да се смята, че са няколко вариантите за използване на ядрено оръжие от страна на Русия, които са обусловени от "Основните принципи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране" - документ, подписан от Путин през 2020 г., който определя две условия.
Първото не е изненадващо и гласи, че страната "си запазва правото да използва ядрени оръжия в отговор на използването на такива или други видове оръжия за масово унищожение срещу нея и/или нейните съюзници...".
Но това изречение завършва с израз, който отваря и други възможности за свободна интерпретация: "... също така и в случай на агресия срещу Руската федерация с използване на конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е поставено под заплаха."
Ако си припомним речта на Путин, с която той обяви началото на така наречената специална военна операция, то в нея ще открием абсолютно същия израз, представяйки Украйна като изкуствено създадена от НАТО антируска държава, която заплашва съществуването на Русия.
"За Съединените щати и техните съюзници това е политика на сдържане на Русия с очевидни геополитически дивиденти. За страната ни това е въпрос на живот и смърт, въпрос на историческото ни бъдеще като нация. Не е преувеличение, а факт. Говорим не само за реална заплаха за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава и за нейния суверенитет", каза Путин в нощта на 24 февруари.
В мисленето на диктаторите под "нашата държава" те обикновено разбират себе си и следователно под загубата на суверенитет по-скоро имат предвид загубата на собствената си власт, както и на влиянието на управляващия олигархичен елит.
Така страховете на стратезите в Кремъл винаги са били свързани с възможността за развитие на демократични управления по руските граници. Управления, които биха представлявали алтернатива на руския авторитарен модел, могат да се разпространят на територията на федерацията и съответно представляват заплаха за системата на Путин.
А историята досега е показала, че диктатор, който усеща управлението си застрашено, лесно може да стигне до крайности. В случая крайностите биха могли да придобият и формата на ядрено оръжие като последен и отчаян опит за запазване на властта.
Всъщност дори самото му споменаване като възможна опция не означава нищо повече, освен проява на слабост. За разлика от Съветския съюз, Русия на Путин опитва да играе ролята на световна сила с много по-малко капацитет, подкрепящ големите амбиции. Икономиката е подложена на тежък натиск, а в дългосрочен план е на път да стане все по-зависима от Китай, докато "мека сила" в културно-политическо отношение почти няма.
В същото време армията е много далеч от изпълнение на първоначалната си цел в Украйна и определено не си прави добра реклама там. Така че ядрените оръжия - или поне заплахата от тях - остават една една от малкото карти, които Москва може да използва.
За момента е сложно да се прецени къде е червена линия, при която Путин може да натисне червеното копче първи. Или по точно кога той ще прецени, че всички конвенционални средства са изчерпани, а неговото оцеляване е пряко застрашено от външна заплаха.
Разбира се, тази неяснота е част от стратегията - ако противниците не знаят къде е червената линия на Путин, те губят гъвкавост при вземането на решения срещу него, рискувайки да не я пресекат.
Например в "Основните принципи..." пише още, че може да се използва ядрено оръжие след атака "срещу критични правителствени или военни обекти на Руската федерация". Тоест как ще реагира руската армия, ако случайно Украйна успее да порази Кримския мост, който до началото на войната представляваше единствената сухопътна връзка между полуострова и Русия?
Той без съмнение е стратегически обект, чието функциониране е особено важно за Москва, и следователно ако се превърне в цел, би могъл да стане повод за евентуален ядрен отговор.
По същата логика НАТО няма как да изпрати войници на терен в помощ на Украйна, тъй като това може да ескалира конфликта в неочаквана посока. Няма как и да се наложи зона забранена за полети над страната, тъй като това значи да бъдат атакувани руските самолети и би довело до Трета световна война, по думите на американски президент Джо Байдън.
Това, което най-логично би могла да използва руската армия, са тактически ядрени оръжия.
Те са с по-малка експлозивна сила в сравнение със стратегическите и са предназначени за бойното поле, най-вече когато собствените сили са наблизо или дори в приятелска територия. Логиката е, че чрез ескалация от конвенционален към ограничен ядрен конфликт противникът ще бъде притиснат да иска мир.
Проблемът е, че тактически ядрени оръжия никога досега не са използвани и ако това се случи, дори самият факт, че са влезли в реална употреба има опасност да провокира стратегически отговор.
А това вече е най-кошмарният възможен сценарии.
Скорошно проучване на учени от университета "Ратгърс" показва, че дори и сравнително малък ядрен конфликт би довел до катастрофални последици за климата и световен глад. Ядрени взривове в градове и индустриални зони ще предизвикат огнени стихии, които изпращат високо в атмосферата огромни количества радиоактивен дим.
Той ще се разпространи в световен мащаб до степен, при която би могъл да охлади цялата планета. Подобно нещо би нарушило климатичните цикли на Земята, засягайки системите за производство на храни на сушата и в океаните.
Учените анализират какво ще се случи в шест възможни сценария на ядрен конфликт, като всеки един от тях води до катастрофални последици и глобален спад на температурите между един и 16 градуса. Дори регионален конфликт между Индия и Пакистан може да доведе до световен срив в производството на храни със 7% в рамките на пет години след началото на конфликта.
От своя страна пълномащабна ядрена война между САЩ и Русия, които общо притежават около 90% от световния ядрен арсенал, може да доведе до 150 милиона тона радиоактивни сажди в атмосферата и съответно спад на производството с над 90% за три години. Повече от 5 милиарда души ще бъдат изправени пред гладна смърт, ако преди това не ги застигне смъртоносната радиация.
На подобен фон залозите очевидно са безкрайно високи.
Затова е жизненоважно политици и военни от двете страни да положат всички усилия да общуват помежду си по съзнателен и прозрачен начин. Въпреки че Путин може да е уверен в способността си да контролира хода на конфликта чрез завоалирани заплахи и сигнали, това е опасна фантазия.
Подобна заблуда може да има смъртоносни последици за всички.
