В началото на месеца хакерска атака парализира напълно една от най-големите тръбопроводни мрежи за горива в САЩ, която е от критична важност за енергийната сигурност на цялото Атлантическо крайбрежие.
В продължение на дни Colonial Pipeline, която дневно пренася над 2,5 милиона барела дизел, бензин и керосин, остана изключена и доведе до сериозно разклащане на пазара, паника сред потребителите и остър недостиг на горива.
Стана ясно, че атаката е извършена от руската хакерска група DarkSide с цел изнудване и ясно показа новите подходи, които се възприемат от подобни структури при търсенето на начини за изнудване и забогатяване.
В условията на Четвъртата индустриална революция и въвеждането на все повече умни технологии демонстрира и до колко уязвими могат да бъдат структури от критично значение за националната сигурност.
Без съмнение енергийната сигурност е неизменна част от националната такава и се свързва с достъпност, диверсификация и обезопасяване на достъпа до горива, за да може да функционира нормално едно общество.
Случаят с Colonial Pipeline достигна до нива, които провокираха дори сравнения с петролната криза от началото на 70-те. Тогава американската подкрепа за Израел по време на Октомврийската война провокира реакцията на държавите от ОПЕК да наложат ембарго върху износа за горива за САЩ и други държави като Португалия, Холандия и апартейд режима в Южна Африка.
Действията на арабските държави разтърсват световния пазар и предизвикват безпрецедентен шок в глобален мащаб. Цените на пазара скачат с 300%, достига се до остър недостиг на горива, а за първи път групата показва, че енергетиката може да се използва като ефективно оръжие в международните отношения.
Това, разбира се не е първият такъв случай, като опити преди това са правени по време на Суецката криза от 50-те както и през 1967 г. и Шестдневната война. Обединените действия на ОПЕК обаче се превръщат в истинския повратен момент, при който западните частни компании губят енергийния контрол над Близкия изток, а енергетика и политика стават едно и също нещо.
Оттогава насетне се развиват безброй различни концепции, свързани с енергийната политика и енергийната сигурност, а сами по себе си енергийните ресурси и проекти се превръщат в основен инструмент във външнополитическия арсенал на много държави.
Пряк пример за това е Русия, която вече десетилетия използва своите природни ресурси, за да обвързва енергийно със себе си други държави и при нужда да оказва натиск върху тях - без значение дали чрез манипулация на цените, монопол или дори директен саботаж.
В този смисъл конфликт относно транзитни такси за пренос на газ с тогавашното прозападно правителство в Украйна на Виктор Юшченко води до спиране на доставките през януари 2006 г. и енергийна криза, която достига до Европа. По този начин конфликтът между две държави оказва пряко влияние върху още поне 10 страни, които в различна степен практически спират да получават газ в най-студения месец.
Сходни сценарии се развиват и през следващите години, а през януари 2009 г. и България остана отрязана от доставки за около седмица заради транзитни спорове на Украйна и Русия.
В контекста на анексията на Крим и войната в Източна Украйна кризите така и не спират. Затова и самата Русия търси варианти за заобикаляне на своя "рисков" съсед чрез проекти като "Турски поток" и неговото продължение "Балкански поток", което минава и през България.
Данните на основния руски износител "Газпром" показват, че с пускането в експлоатация на "Балкански поток" в началото на тази година доставките за България са нараснали с над 45% и поне за момента само затвърждават руския енергиен монопол тук.
За разлика от проваления проект "Южен поток" новият газопровод е отворен както за "Газпром", така и за други източници. На практика обаче такива няма. Така чрез държавната "Булгартрансгаз" България изгражда за своя сметка и на свой риск инфраструктура, която обслужва целта на Москва да запази максимално голям дял на пазарите в Щгоизточна Европа.
Нещо от ключова важност за Русия най-вече на фона на проекта за газов интерконектор в Гърция, Трансадриатическия газопровод от Азербайджан и наскоро завършения плаващ терминал за втечнен газ в Хърватия.
Една евентуална загуба на руския енергиен монопол в Югоизточна Европа би представлявало неприятен удар върху опциите на Москва за упражняване на влияние в региона. Досега стратезите на Кремъл съумяват да трансформират упражняваната енергийна зависимост в политически и икономически контрол, особено що се отнася за традиционно по-уязвими страни като България и Сърбия.
И докато Русия обикновено използва по-деликатен и прикрит подход в своята енергийна политика, то други страни са доказали, че могат доста по-агресивно.
През 1991 г. армията на Саддам Хюсеин подпалва между 600 и 700 петролни кладенци при оттеглянето си от Кувейт по време на Войната в залива. Няколко години по-рано пък, иранските и иракските ВВС атакуват енергийни инсталации във войната помежду си.
От друга страна по време на Студената война САЩ имат тайни планове за унищожение на петролната индустрия и всяка възможност за експлоатиране на природни ресурси в Персийския залив в случай, че регионът попадне под съветско влияние.
При по-скорошни случаи саботажът е напълно демонстративен и с цел да се покаже какви щети могат да бъдат нанесени, без да се стига до критична ескалация. Така йеменските хути парализират саудитската петролна индустрия през 2019 г. след въздушна атака с дронове.
По този начин Иран показа на Рияд, че има средствата и възможностите да нанася болезнени удари срещу своя враг, а сам по себе си конфликтът между двете регионалните сили, които обикновено използват трети страни като поле за сблъсък на интереси, придоби ново измерение, като за първи път засегна с такъв мащаб енергийната инфраструктура на саудитската монархия.
Хакерската атака срещу Colonial Pipeline реално откри едно относително ново поле, което включва както енергийната, така и киберсигурността, като показа колко лесно, бързо и непредвидимо могат да бъдат провокирани енергийни кризи.
Макар и като цяло да не изглежда като инициирана на държавно ниво от Кремъл, а е по-скоро опит за изнудване и финансово облагодетелстване, все пак тази случка стои в по-общия контекст на руските хакерски атаки срещу американски държавни институции и президентските избори през 2020 г.
Също така показва до каква степен и монополът върху извършването на подобни действия постепенно преминава от държавни към недържавни актьори и открива все повече въпроси.
Какво би станало, ако хакерите бяха от Ислямска държава, а Colonial Pipeline бе ядрена електроцентрала?
