Анексирането на Западния бряг се забавя. Никой обаче вече не си прави илюзии, че Бенямин Нетаняху няма да вкара в действие своя отколешен план за окупиране на територията.
Израелският премиер е твърдо решен да задейства плановете си независимо от международното мнение по въпроса или съпротивата на коалиционните му партньори в правителството. Въпросът обаче е на каква цена ще се случи това.
Според стратегията на Нетаняху армията ще влезе в долината на река Йордан и в някои райони на Юдея и Самария, част от т. нар. "Западен бряг", поставяйки ги под израелски суверенитет. Регионът и сега попада под управлението на Израел, но като част от Палестинската автономия. Понастоящем в тези райони живеят около половин милион израелци.
Макар окупацията да не започна на 1 юли, както бе планирано, премиерът има причина да бърза с желанието си за анексиране. Към момента той се ползва с подкрепата на американския президент Доналд Тръмп и визията на администрацията му за Близкия изток. Според тази визия Израел би имал правото да анексира до 30% от територията на Западния бряг около съществуващите вече израелски поселища, докато останалите 70% ще станат основата за официална Палестинска държава.
Именно затова от вече няколко месеца текат преговорите как точно и къде може да се извърши окупацията, но също така и за съществуването на самостоятелна Палестина - нещо, срещу което Нетаняху е твърдо против.
За да придобием по-добра представа за ситуацията, преди всичко трябва да изясним някои основни неща.
Самата територия на Западния бряг е част от кралство Йордания в края на Арабско-израелската война от 1948 г., но през 1967 г. по време на Шестдневната война Израел поема военен контрол върху региона. Все пак територията не е анексирана от Израел
От Договорите от Осло от 1993 г. палестинската администрация официално контролира географски несъседна територия, обхващаща приблизително 11% от Западния бряг (известен като зона А), който остава обект на израелски набези. Зона Б (приблизително 28%) е обект на съвместен израелско-палестински военен и палестински граждански контрол. Площ В (приблизително 61%) е под пълен израелски контрол. Въпреки че 164 държави посочват Западния бряг, включително Източен Йерусалим, като "окупирана палестинска територия", Държавата Израел цитира ООН, че само територии, превзети във война от "установен и признат суверен", се считат за окупирани територии.
След разделението през 2007 г. между Фатах и Хамас зоните на Западния бряг под палестинския контрол са изключителна част от Палестинската автономия, докато Ивицата Газа се управлява от Хамас.
Какви са плановете на Нетаняху за анексиране на Западния бряг?
Според изтекли в медиите информации от близки до израелското ръководство източници в момента той разглежда общо 4 възможни стратегии за осъществяване на плановете си, които варират от твърдо анексиране на отдадените от Тръмп около 30% от територията на Западния бряг до по-малко и по-символично анексиране, което да засегне само установените в района израелски общини, но без по твърдо влизане в него.
Именно този последен вариант, предполагат много анализатори, ще бъде предпочитаната стратегия от Нетаняху. Според тях той може да започне с по-символично анексиране, включващо големи сектори със селища, където живеят само евреи, като на практика това няма да промени почти нищо реално на терен. Вече ако този ход не бъде посрещнат със сериозен отпор - както на международната сцена, така и у дома.
В плановете на Нетаняху няма нищо уникално или революционно. Политиката на Израел, насочена фактически към анексиране на палестинските територии и към законовите актове относно израелските общности на Западния бряг, не се е променила особено много през последните години. Но този път разглежданият въпрос е легитимацията, установяването на правния статут на тези територии като израелски.
Идеи от този вид непрекъснато се разпространяват в редиците на десните политици в страната. Самият Нетаняху, непоклатим максималист що се отнася до ционизма, за последните 15 години многократно имаше възможност съвсем спокойно да си осигури необходимото мнозинство за подобен акт.
Ето затова реалният въпрос в момента е защо тези планове именно сега придобиват толкова ясна форма.
От една страна, за пръв път има дипломатическа база, върху която Израел да стъпи за тези си намерения. Едва преди няколко години САЩ призна Йерусалим за столица на страната, а миналата година президентът Доналд Тръмп официално призна израелския суверенитет над Голанските възвишения.
Допълнително с това самият Нетаняху излиза от дълга серия на проблеми - липса на мнозинство и стабилен парламент, търкания със закона и т.н. За него анексирането на израелските територии по Западния бряг е ходът, който ще ми подсигури най-масирана подкрепа сред традиционния му електорат.
И все пак, ако търсим основния отговор на този въпрос "Защо точно сега", трябва да погледнем не към Тел Авив, а към Белия дом. САЩ и Израел са в най-добри отношения от години насам, а администрацията в Белия дом е изключително позитивно настроена към традиционния си съюзник в Близкия изток, особено като се има предвид въпросните два жеста на признаване.
А подкрепата на САЩ в случая е жизнено необходима, за да се извърши този акт. Срещу плановете на премиера Нетаняху вече има изказани позиции от ООН и от Европейския съюз, които са на мнение, че подобен ход само ще "ритне отново кошера със стършелите" в Близкия изток и ще доведе след себе си до ексалация на напрежението и дори до възможни въоръжени конфликти. Затова и без тежката дума на американците, Тел Авив ще остане без каквато и да е подкрепа за анексирането.
В тези условия заставането на Вашингтон зад анексирането е необходимият щит за Израел. Но този щит може и да не трае дълго. През ноември на изборите в САЩ съвсем не е сигурно дали Тръмп ще вземе втори мандат, а неговият опонент Джо Байдън е твърдо против плановете на Тел Авив.
Както споменахме вече, администрацията на Тръмп има своя визия за това какво трябва да се случи със Западния бряг. За президента евентуално решение на проблема между израелци и палестинци ще е почест, с която ще се парадира по време на предизборната кампания, дори и въпросното решение да създаде повече проблеми, отколкото ползи. Съответно то трябва да се случи по време на пика на кампанията.
Това кара и американците, и хората на Нетаняху да бързат с преговорите, така че да постигнат максимално удовлетворяваща и доближаваща се до първоначалните планове спогодба.
И все пак голямото притеснение за всички в момента е как ще реагират арабските държави на подобен акт от страна на Тел Авив.
Те също предупредиха, че анексията ще навреди на всякакво затопляне на връзките с Израел. Йордания, която заедно с Египет е единствената държава в региона, поддържаща официални дипломатически отношения с Израел, предупреди, че анексирането може да навреди на отношенията им и да повлияе на сигурността в региона.
Макар палестинците да говорят за следваща голяма интифада при анексиране на територии по Западния бряг, по-сериозната тема в случая е друга - кооперацията между Израел и някои арабски държави в прокарания от САЩ алианс срещу Иран.
Това сътрудничество има ключов характер за стратегията на силите в региона и разбиването му може да разхлаби съпротивата срещу Ислямската република.
Поставено на карта е и до голяма степен сътрудничеството с Европа. На пръв поглед ЕС не е кой знае какъв геополитически фактор, поне що се отнася до пряка сила, но всъщност Брюксел крие сериозна мека сила като икономика, общи проекти в науката и иновациите, образование и т.н. Ако ЕС се съгласи да наложи санкции върху Тел Авив, това неминуемо ще означава край за голяма част от тези проекти и налагане на икономически рестрикции.
Въпреки всичко това обаче Нетаняху изглежда повече от решен да доведе плановете си докрай, каквото и да коства това като резултати. Израело-палестинските отношения има защо да са в това патово състояние толкова години - просто ход в една или друга посока може да повлече след себе си лавина от събития, твърде малко от които изглеждат положителни.
Важното е, че сега в Белия дом и Тел Авив има двама мъже, които са готови да поемат риска, особено ако това доведе до постигане на желаните им цели.
