Българинът умее да се весели

В днешната ни поредна нихилистична статия ще се опитаме да разчепкаме поредния широко разпространен мит относно националната ни идентичност - българинът умее да се весели и още как!

Ето как:

Веселба по български

В провинцията: Българинът се напива, пребива жена си (ако има такава), излиза на главната улица или централния площад и почва да крещи с пълна сила: „Йебаньеееее!!!". От уредбата на мегдана звучи новият албум на Веселин Маринов.

В столицата: Българинът отива на чалготека, напива се, насмърква се, къса и хвърля по пода салфетки с щамповани върху тях банкноти, докато българката се качва на масата и почва да маа кючеци. Ако й предложат бутилка или банкнота, съблича се и маа цици.

По ученически: Учениците се събират в парка или на терен у някого, напиват се, надрусват се и понякога правят секс или повръщат - кой както се уреди.

По студентски: Същото като при учениците, само че пият много повече, друсат се по-малко (нема кинти, мама и тате вече не дават) и сексът е общо взето задължителен.

... Не, стига, това е ужасно черногледство, отвратително е дори да гледаме на нещата по този начин! Да, така е. Обаче първо, аз съм ги виждал тези неща с очите си и второ (по-важно) - така ни виждат и чужденците през техните очи. Споделяли са го с мен - след кратко колебание - тези от тях, които живеят тук.

Веселба по балкански

Простотията не е запазена българска черта, винаги съм го казвал. Защото и това съм го видял.

Това с качването да се танцува по масите, че и по бар-плотовете на заведенията, както и късането на салфетки и трошенето на чинии е гръцки патент. Който обаче намира топъл прием и у други комшии, например сърбите.

Гърците дори са по-въздържани. Когато сърбите пият и се веселят, ечат люти спорове и сочни псувни, понякога се гърми и се стига до бой, а ако запоят продължи по-дълго и в присъствието на други националности от бивша Югославия, може да си спретнат и по някой малък геноцид...

Веселба по европейски

Еропейците биват всякакви. Британците пият в уикенда като смоци, гледат лошо, пеят футболни химни в пъба и си спретват жестоки тематични футболни побойща като излязат от него.

Южни нации като испанците са развили особено изтънчени забавления. Събират се на стадиони за да гледат как десетина ненормалници колят бици по „особено жесток и мъчителен начин", както би се изразил законът.

Това обаче не е дискриминация спрямо животните, понеже в някои градове дават шанс и на биците - в рамките на специални градски тържества пущат обезумелия едър рогат добитък по улиците, пълни с хиляди празнуващи самоубийци и когото закачи бикът - негов е.

Шоуто винаги завършва с по няколо наръгани, стъпкани и изкормени зрители, но нали това е целта - купон да става. Напоследък тенденцията (под натиска на ЕС и света) е за забрана на такъв тип градски веселия, поради което на  испанците им се налага да се забавляват с по-тривиални неща, като например футбол. Неприятният страничен ефект е, че те и там така се вживяха, че станаха световни шампиони.

За разлика от тах скандинавците са едни тихи, усмихнати, флегматични и приятни хора - преди да падне нощта и да се насмучат като... скандинавци. Особено изтрещели са финландците и исландците, по чиито ширини нощта трае към 6 месеца, поради което ги гони хронична депресия  - и явно често ги стига, защото са в челните места по самоубийства на глава от населението.

Иначе във Финландия много се радват и на по-жизнеутвърждаващи веселия. Любимият им национален спорт е мятане на мобилни телефони - ако не се лъжа, ежегодният им турнир се спонсорира  от „Нокиа"...

От друга страна, и норвежците не се дават. Наследници на викингите и някогашни поданици на бог Тор (тамошният Перун/ Тангра), за разлика от нас те не са имали своя Орфей. Това избива в гените им и се отразява на музикалната им култура, поради което там процъфтяват всякакви сатанински блек и дет метъл групи, чиито членове в свободното си време палят църкви, убиват се един друг, наричат се с непроизносими имена и прекарват половината от съзнателния си живот в затвора... изобщо, умеят да се забавляват - на макс. Трябва да отбележа обаче, че обикновените норвежци се срамуват от тези си сънародници.

Веселба по света

Няма как да обхванем всички културни мероприятия и забавни народни обичаи по света, но да споменем поне някои.

В Азия и Африка ядат насекоми, включително хлебарки, скорпиони, термити и всякаква пълзяща гадост - но поне са вкусни, твърдят опитвали българи. Китайците и виетнамците, знаете, са ценители на кучешкото - животното-най-добър-приятел-на-човека се одира, набучва се на шиш и се пече до хрускав, приятен червено-кафяв цвят. Шишовете с опечените хайванчета висят по сергиите на пазара и издават приятно ухание, пълнещо устата на преминаващите ценители със слюнка.

Впрочем, маймунският мозък също е деликатес в Китай, но не знам дали наистина го сервират bloody алангле, тоест суров - като във филм на Спилбърг.

Но и това е нищо пред забавленията на корейците. В Южна Корея обичат октоподи, особено бейби октоподи. И аз ги обичам, може би и вие. Разликата е там, че в Корея ги обичат живи -тоест, обичат да ги ядат живи! Навиват ги на клечка, лапат ги и дъвчат, а октоподът се съпротивлява.

Шоуто е голямо, забавата за консумиращите и компанията им е страхотна, особено когато някое главоного успее да закачи пипало за гърлото, езика или зъбите на консуматора, вследствие на което той се задавя, посинява като октопод и ритва камбаната. За съжаление, случва се и то не твърде рядко. Е, да, ама то това нали е част от удоволствието, отговарят корейците.

Освен това те се позовават на широко известния факт, че японците например считат за особен деликатес отровната риба фугу. Приготвя се само от специално обучени и сертифицирани, ограничен брой готвачи и консумацията й пак е малко нещо като руска рулетка.

За японците въобще няма да отваряме дума, а само ще свалим уважително шапка. Хората, измислили национални забавления като сепукото, камикадзето и сумото, са абсолютно най-изтрещялата нация на планетата. Потърсете в Тубата японски телевизионни предавания и шоута и тогава ми говорете за народопсихология, телевизия и забавление.

Къде сме ние?

Как да го кажем, на фона на почти всяко от изброените дотук забавления и веселия българинът поне на мен взе да ми изглежда един доста мил и културен човек.

Но да не избързваме прекалено. Все пак това е страната, в която един изрод отряза четирите крака на куче, което нищо не му е направило (не че сърбите веднага не ни копираха - ама те са наши хора, комшии). В която друг изрод подгони, настигна и преби до смърт (пред децата от блока!) друго куче - защото бил пиян и то го лаело. В която пък едни други деца подпалиха котка и й сложиха отгоре пластмаса, за да се разтече, гори и боли повече. И в която собственици на кучета пък масово не си връзват или контролират кучетата, поради което те нахапват и осакатяват (понякога до смърт или до живот) съвсем невинни деца и възрастни.

Гадно? Глупости, това е съвсем в духа на народните ни традиции. По селата в Ямболско (ако не бъркам, защото не е само там) все още на един от големите народни празници на светци през зимата се практикува обичаят въртене във въздуха на куче, вързано на въже. Яко, а?

Е, ама поне не ги ядем, ще кажете. Но октоподи ядем, макар че излизат солено. Вярно, не живи. В българско кулинарно списание обаче може да прочетете, че по рецепта живият още октопод трябва да се удря до полуумъртвяване поне 5-6 минути в някой камък или скала, за да омекне и чак после се сварява. В интерес на истината, рецептата е гръцка, а и откъде чак толкова пък живи октоподи у нас. Издателят обаче е българин...

И последно - умее ли да се весели българинът?

Не знам (първи път). Генерализиранато принципно не е признак на интелигентност. Кой българин? Едни друсат кючеци в чака-рака кръчма, а други се редят на опашка пред галерията за чуждестранно изкуство, за да видят някоя интересна изложба. Да, първите са повече - но това е така навсякъде по света. Обаче пък у нас май тези първите са много повече...

Не знам (втори път). Всеки поне в някаква степен има право на избор как да се весели и разпуска. И доколкото/ако не вреди никому, няма право да бъде порицаван за избора си. Въпрос на вкус, култура, потребности, начин на живот. Може и българите да не сме твърде изтънчени, но лошите ни черти просто бледнеят пред някои „забавления" на чужди народи. А и не живеем леко. След дълъг ден в офиса, в който е трябвало да напиша и статия като тази, не мога да посегна към Хенри Дейвид Торо или Умберто Еко, имам нужда от един Чейс или да построя империя и да избия няколко нации в „Civilization".

Не знам (трети път). Айде да видим. Ето, организраме за нас, авторите и читателите ни купон в събота. Всеки който иска и смята, че умее да се забавлява, е добре дошъл. И... да видим какво ще се получи. Ако стане добре, ще има още.