Всичко мога, всичко знам...

според мен тая жена смята че Шекспир е завършил Софийския а Едисон - Техническия Определено образованието е добра предпоставка да развиш таланта и - но за да го развиеш трябва да го имаш Щом авторката пише статии сигурно е писателка ... кой университет трябва да завършиш за да се изживяваш като писател? )) истината е че за да си добър в някоя област трябва да си тесен специалист ... но всеки тесен специалист трябва да си има шеф с по-широки познания, а той да си има шеф с още по-широки познания ... и т.н. докато отгоре трябва да стои човек с много широко познания ... за да мисли мащабно ... Аз лично стигам до извода, че авторката не се е напънала много ... което я прави точно един от героите на статията и ... човек който не знае за какво пише ... което пък е парадокс тъй като доказва че така или иначе явно доста хора правят това което не могат ...т.е. тя е права ... явно е много умна ... пише статия и със самата себе си доказва че е права

@majmuncho ако гледах на тази статия като на литературен феномен, а не като на мнение, щях да съм напълно съгласна с начина, по който го извъртя. Това го мога, виж: Едисон в даден период е бил шеф. На Никола Тесла. Едисон е бил смятан за този с по-широки познания. Но колко е ТРЯБВАЛО да го има шефа, разбрахме едва наскоро ;D Иначе и двамата са имали не само една страст. Те са били и световни шампиони по борба, федербал и висок скок. Аа! И закърнели мозъци на талашитено бюро.. ли беше @Ели Два пропиляни живота. Знам, че примера е краен, но ако ще се самообявяваме за "мулти", дай поне ако не завършим всичките университети в чужбина, да завършим един тук. По читав начин. А и "мулти" университети тепърва ще се роят много. Но тва по желание. Питайте Бойко Б и Цветанов. И започвайте да ни рулирате и вие (щом можете). @Kolinsky нямам нищо против развитието и свободата да се информираме. Ама "който не е доволен от даден продукт/услуга - да не плаща."? Ако беше толкова просто сега нямаше да гъмжи от уважавани псевдоинтелектуалци, полудели и промити глави, които ежедневно си търсят "правата", оплакват се, изискват почит и куп други простотии, благодарение на същия богат пазар. Щото лесно се делим на уинъри и лузъри, но когато опре до можене всички сме еднакво способни. Е как става? И глупави дечица няма. И България е пълна с възможности. Ами да, защото тук няма ясно откроени стандарти. На мама генийчето е такова и извън вкъщи, щом може да убеди шефа си в това, без да му посочат вратата.

Не знам на колко години си, ама ако си 30+ ще помниш, че едно време доверието в страната, човек-към-човек, беше на отрицателно равнище. Нещо толкова просто, като да ти оставят сметката на масата и да си тръгнат без да чакат, за да са сигурни, че няма да си плюеш на петите беше рядкост. Политиката за връщане на закупени стоки беше брутална. Общо взето, бяхме като в един любезен мини затвор, а сега нещата много се промениха. Да, хората пак недоволстват, ама някой младеж, ако го върнеш сега две десетилетия... ох,ох какви крокодилски сълзи ще реве... Обществото е далеч по-либерално и бавно, но сигурно разтваря прегръдка за хората, които искат да са нещо повече (дали СА нещо повече е друг въпрос). И тук вече, човека следва една съвсем естествена революция. Без оковите на стереотипа, хората виждат, че могат да бъдат нещо повече, нещо, за което са мечтали. Вижте ежедневните изяви в youtube. Те са възможни именно поради свободата на новия век. Да се страхуваш да хванеш китара, четка или отвертка като си на 40, само защото някой ти е казал, че нищо няма да се получи - това е тъжно.

"Да се страхуваш да хванеш китара, четка или отвертка като си на 40, само защото някой ти е казал, че нищо няма да се получи - това е тъжно." Именно - и въпросът е бива ли те и в четката, и в отверката и в китарата :-)) И възможно ли е ВСИЧКИ тук да са толкова всестранни гении..но явно е възможно, хахаххахаха

Нещо оплетохме понятията тук вече май..... Да имаш най-разнообразни хобита извън професионалната ти насоченост е хубаво, дори похвално! Но да смяташ, че си компетентен в безброй сфери дотокова, че да можеш да ги практикуваш професионално е твърде вятърничаво усещане..... ако се имаш за голям спец в толкова много сфери, най-вероятно е да не си компетентен в нито една! Освен ако не си горд притежател на диплома по бизнес администрация разбира се - тогава морето е до колене

Статията нямаше да е лоша, щеше нещо да каже, само да не беше намесила изкуството. Почти е за подминаване, но няма как да не я разгледаме, с този очарователен напън за иронизиране, още в началото – слабичък, неосъществен аргумент, в една иначе не толкова лоша теза. „Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.” Едно американско момче, след „Американски графити”, на който било и сценарист, и режисьор, решило, че е крайно време да допише и реализира онзи сценарий, който от години му се въртял в главата. Речено – сторено. Този сценарий обаче не се харесал на много от холивудските големи, най-вероятно защото и те, подобно Атанасова, не можели да разберат, че в света на изкуството и киното, в частност, на Гения и Твореца, не им е нужно задължително да са завършили нещо, не са им нужни и сценаристи доста често – те самите създават и съзидават, разкриват новите светове. Та това гениално момче, от доста неща се отказало, с неизвестни актьори го наградили, собствена компания за визуални ефекти създало, но нищичко не можело да го спре, защото действително никой със сигурност нямало да го направи /невъзможно било да го направи/ толкова добре – и така „a long time ago in a galaxy far, far away” се родил онзи филм, до един от чиито мои любимци и Атанасова се докоснала в една статия, години по-късно – „Star Wars” – сценарист, режисьор и копродуцент Джордж Лукас. Годината е 1977, далеч е от Ренесанса, както и да я погледна. За да не дразним с излишни разсъждения, едни от най-великите в киното, Атанасова, сами, много често сами, понякога и в съавторско, пишат своите сценарии и създават своите светове, изиграват ги даже, точно защото в това е съществото, същността на гения. За да не кажете, че говорим за изключения, ето малко примери/факти, извън онзи горе: - Станиславски – актьор, режисьор и писател – теоретик на онова, което пресъздавал и режисирал; - Хичкок – момчето с инженерно образование, нито режисьорска, нито каквато и да е филмова школа помирисало; - Магьосникът Федерико Фелини – момчето с фантазията, карикатуристът, творецът на куклен театър, журналистът. И най-вече онова момче, на което погледът се реел отвъд тясната специализация /нямал режисьорска такава/ и като режисьор и съсценарист създало „Сладък живот” /нямам намерение да изброявам всичките му филми и постижения/ - да, той е Вълшебник, не заради „всичко мога, всичко знам”, а защото „всичките си мечти искам да пресъздавам и да дам”; - Бернардо Бертолучи – завършил литература и философия, но вместо да седне и доразвие онзи литературен талант, който имал, решил, че има нещо друго да каже, покаже и създаде – и като съссценарист и режисьор се родил „Последно танго в Париж” /пак не изброявам останалите му вълшебства/; - лошото момче на американското кино – Куентин Тарантино – момчето от архива на видеотеката, което накарало всички тесни специалисти да си изгризат ноктите от яд – сценарист и режисьор, отново без образование в тази насока; - момчето с неугасващ поглед – Никита Михалков – актьор и режисьор - незабравима роля в „Гара за двама”, незабравима режисура на „Сибирският бръснар” /там и актьор отново, но няма да се спирам подробно/ - премного любимото ми българско момче, великият Рангел Вълчанов – да, истина е, той е завършил театрална режисура, а дали е бил подготвен и за сценарист ... „Лачените обувки на незнайния воин” – сценарист и режисьор, „Немирната птица любов” – сценарист и режисьор и т.н. Не знам защо си мисля, че и с „Ура! Най-после и онемях!” пак има какво да ни каже, пак ще отвори светове, без да е професионален писател. Пустата му добра стара специализация ... Е, г-жо Атанасова, тези изброените, с техните филми, сценарии и роли, те халтури ли са? Мултифункционални ли са? Произведеното им дали се е харесало само на тях и на няколко други човека? Според скромното ми мнение, в света има Творци, а на места и професии. Аз съм от хората, които не държат на професиите, но моментално се влюбвам в Творците, обичам когато светът се превръща в изкуство, а изкуството - в естество. И за мен е много страшно, когато изкуството и светът се правят, режисират и канализират от онези с професиите, а липсват Творците. Страшно е също, когато професия „режисьор” или професия „писател” няма какво да ми каже, въпреки тясната си специализация.

NannyOgg Много очарователен напън в 108 изречения, отново преизпълнен изцяло и само с примери на успешни и доказано талантливи хора :-).(но дори и те НЕ са едновременно и писатели, и сценаристи и режисьори и оператори ...).Нишката, която ви се губи е, че има още 5 милиона с мераци за подобни напъни и тяхните имена не можете да цитирате, тъй като никой не ги знае. Мисля, че си казах мнението вече доста ясно - който има проблем с усвояването на информация - няма как да се направи нищо повече.

И не знам кой точно комплекс те е навел над идеята, че някой отрича таланта или че някой смята, че ако си учил за нещо не може да си друго. Също така да ми даваш за пример продукции, които са машина за пари е някак смешно :-). А инче сама се замисли не случайно има ПРИМЕРИ и както виждаш самата ти с много напън си успяла да ми изброиш едва няколко, защото това не е за всеки. И с всички тези напъни в какво ме убеди точно? Освен, че четеш през ред и коментираш само каквото ти изнася и че явно днес не си хапнала добре на обяд и си изпитала остра нужда с някой персонално да се заядеш като блеснеш като една творческа натура, поглъщаша и попиваша ИзкуВство - в нищо, с което всички до сега не сме се съгласи, ама то трябва някой и да чете!

Nanny А кой казва, че казаното в статия важи само за режисьори и творци? Или някои от претендиращите тук за всестранноразвити са малко ограничени като читатели

"Нишката, която ви се губи е, че има още 5 милиона с мераци за подобни напъни и техните имена не можете да цитирате, тъй като никой не ги знае". Пречат ли Ви? Бъркат Ви в джоба, не Ви позволяват да спите, какво? Не 5 милиона, сигурно има 50 милиона с мераци и техните имена не е и нужно да цитирам. Достатъчно ще ми е от тези 5 или 50 милиона, да се роди един нов писател от световна величина, един режисьор с по-различен поглед, един сценарист, който има нещо да изрази, някой, който не спира да опитва, въпреки липсата на тясна специализация и липсата на образование. Достатъчно ми е да има един, който носи бунт в себе си и не е загубил любопитството си към света, който носи гняв, желанието да променя. И, за да бъда разбрана правилно, без 108 изречения - майната и на добрата стара специализация, когато липсват гореизброените. Майната и на всички, които трябва да шаблонизират, етикетират и натъпчат в специализация и професия, понеже всичко друго им пречи, не влиза в рамката. Посочените ги изброих именно по причина, че 90 % от тях нямат никаква тясна специализация. п.п. Ако на някого е трудно да чете/не желае да чете текст, който съдържа повече от 5 изречения, има опцията да скролира.

и само да добавя, че има Гугъл и всеки може да си направи труда да види и Лукас и Станиславски учили ли са (какво и къде, колко години, с какви преподаватели) или просто са се събудили един ден и оп!! - всичко мога, всичко знам. Смехотворни са вече тези напъни с подобни примери.

ох, милата - твори си! :-)), не ни пречиш :-)....

Nanny Признай си и ти, че си с диплома по ПР (+ публична администрация) от Югозападния университет и затова си с такъв широк мироглед....и да се свършва вече тоя спор

Оня, още в началото на коментара ми съм написала, че ако не беше лепнат като аргумент този с "режисьор/сценарист", тезата не е лоша. Аргументи за тезата могат да се намерят - адвокат съм и трябва да съм идиот, за да реша, че мога успешно да направя операция на панкреас, примерно /макар да е кофти пример, то е и наказуемо/ или да съставям ГФО. Идеята ми беше, а и статията около това после се върти, че не пречи Пешо да е и актьор, и добър писател, нито пречи някой, който има визията, да създаде филм, по собствен сценарий, без да е тясно специализиран. Казано кратко - не ми пречи всеки да опитва да се развива, в сферата на изкуството, а и извън нея, дори когато се налага да чета, чуя или видя неща, които по-добре да не бяха прочетени/чути/видяни. Какво тогава ще противопоставя на наистина хубавото?