Представете си тъмна нощ. Крачите в мрака, абсолютно забравили за всичките си грижи, водени само от една нежна, привличаща песен. Сякаш зов, който ви тегли към себе си. Изведнъж пред вас се издига изящна фигура, която изглежда толкова привлекателно. Приближавате се все повече и повече, а тези дълги зъби въобще не ви притесняват. Сваляте бързо шала си, оголвайки шия... И изведнъж зад вас се чува:
"Нощен патрул! Излезте от Сумрака веднага!"
Тези от вас, които вече се сещат за какво става въпрос, са блажените читатели, които вече са се докосвали до един от най-добрите руски фантасти въобще - Сергей Лукяненко.
Макар съвременните фантастика и фентъзи да са доминирани от имена като Джордж Мартин и неговия епос "Песен за огън и лед", Брандън Сандърсън, Пиърс Браун с неговото кастово общество, разпростряло лапите си из Слънчевата система, и редица други западни автори, руската школа определено има какво да предложи на читателите.
Факт е, руснаците имат наистина силна традиция във фантастиката още от времето на братя Стругацки и Евгений Гуляковски. Сергей Лукяненко обаче се оказва достоен наследник на тези имена, издигайки градското фентъзи на съвсем ново ниво.
Роден на 11 април 1968 г. в рад Каратау, Казахстан, той професионално се занимава с литература от 1993 г. Носител на наградите "Старт" (1993), "Меч Руматы" (1995 и 1997), "Интерпресскон" (1995 и 1996), "Аелита" (1999) е автор на множество фентъзи и фантастични поредици - "Лабиринтът на отраженията", "Линията на бляновете", "Прекрасната далечност", "Студени играчки са звездите" и т.н., но може би най-голямо внимание предизвиква поредицата за Патрулите.
В един свят, досущ като нашия, наред с обикновените хора, живеят различни - магове, вещици, вампири, върколаци и т.н. Това са хора, които имат способността да влизат в Сумрака - слой на света, от който идва магията. Разбира се, има и разделението - Светли срещу Тъмни различни.
Очаквано, светлите са пазителите на морала, които вярват в доброто и се борят за тържествуването му по света. Това, разбира се, не значи, че светли магове не могат да убиват или да вършат ужасяващи неща, вярвайки, че го правят за добро.
На свой ред тъмните са онези, които вярват в абсолютната свобода, в правото да бъдеш себе си и да не се подчиняваш на двулични правила и изкуствен морал. При тях азът е в центъра на всичко, но това не означава, че са задължително егоистични и зли и не са способни на добро.
Светът, в който и Светли, и Тъмни живеят в състояние на крехък мир, се основава на много компромиси, малки сделки и спазването на баланса между двете сили. А за това се грижат патрулите - Нощният, който да пази от нарушенията на Тъмните, и Дневният - който съблюдава Светлите да не решат да прекаляват с добрите дела.
И макар по целия свят да има Дневни и Нощни патрули, Лукяненко (очаквано) запраща читателите в Москва, където се води една от най-дейните битки между Светлината и Тъмнината. А в центъра на тази битка е Антон Городецки - бивш програмист, настоящ маг средно ниво (поне така започва) към Нощния патрул, който има невероятния талант да се набърка в абсолютно всяка машинация, застрашаваща малко или много съдбата на света.
Това, което е наистина завладяващото при Сергей Лукяненко, е способността му да усетиш "реалността" на разказаното от него и героите тук са ключов елемент. Те са просто живи - сякаш съвсем реални хора, със своите си лични проблеми, драми, чувства, надежди и страхове.
Разказът от първо лице (през очите на Городецки) помага много за това да видиш всички останали герои преди всичко като нормални човешки същества, а чак след това като магове, вещици и т.н.
Така в един момент човек се усеща, че симпатизира дори и на "лошите", защото както в реалния свят - линията между добро и зло, между светло и тъмно, често е доста размита и минава във въпрос на гледна точка.
Това е вторият много силен момент в Патрулите - карат те да размишляваш, да си поставяш екзистенциални въпроси, да търсиш истината за нещата (макар да знаеш, че такава няма). И книгите тук са пропити с обикновена житейска мъдрост. Или поне те карат сам да достигнеш до нея.
И всичко това на фона на един доста добър рокаджийски саунтрак - и от руската сцена, и добре познати хитове.
Те ще накарат пейзажа на съвременна Москва да се окаже много по-жив дори и за тези, които никога не са стъпвали в руската столица.
Колкото до самата история, тя е като мащабна партия шах, играна от водачите на двата лагера и стари врагове (по онзи почти приятелски начин) - Хесер за светлите и Завулон за тъмните - всеки от двамата със своите си странности - привлекателни и отблъскващи черти.
Разбира се, както всяка поредица, и тази има своите слаби моменти.
От една страна това е безкрайният руски шовинизъм, който струи от страниците, особено след втората-третата книга. В един момент обаче човек му свиква и продължава да чете, без това да го удря в челото.
Другият момент е безкрайно разтеглената история - общо шест книги като след третата се усеща известно изхабяване на историята. Разбира се, стигнете ли дотам, ще изчетете и останалите, просто защото сте вложили вече твърде много и историята ви привлича.
Ако в един момент започнете да усещате как главният герой Антон Городецки започва да се превръща в намръщен и леко озлобен на света чичак, отдайте го на това, че героят му наистина започва да се превръща в намръщен и леко озлобен на света чичак - не е нещо друго, просто израстването му до тази фаза на живота. И макар малко да ви дразни, това си е той - автентичен руски маг, който има цял свят за спасяване.
Въобще "Патрулите" на Лукяненко са желана спирка за всеки фен на фантастиката и фентъзито. Те могат да ви развълнуват, да ви накарат да се смеете, да ви държат във вълнение до последните си страници и да ви карат да мечтаете за способността да влизате и вие в Сумрака, дори и за кратко.
И дори на моменти да гледате тези книги под вежди, все пак да ги обичате и периодично да се връщате към тях.
