По професия физик, по аура плейбой. Върхът на изненадата е фактът, че печели най-престижната награда за италианска литература "Стрега" през 2008 гoдина за дебютния си роман "Самотата на простите числа".
Със своите 26 години той е най-младият автор, удостояван някога с това отличие, а творбата му удря рекордната цифра от 1 милион екземпляра, за да стане най-продаваната книга в Италия за този период.
Паоло Джордано е роден през 1982 година.
Също като Матия, гениалният самотник от първия му роман, той завършва с отличие природо-математически лицей, после следва физика и продължава с докторат по физика на елементарните частици.
На този фон метафората за простите числа 11 и 13, 17 и 19, които се делят само на единица и на себе си и са завинаги разделени и събрани от едно друго "нормално" число помежду им, възниква съвсем естествено.
Аличе и Матия са аутсайдери, а "Самотата на простите числа" е болезнено нежната история на тяхната самота.
След като злощастни обстоятелства оставят суров отпечатък върху психиката им, Аличе се приютява в анорексията си благодарение на своя фотоапарат, а Матия се самоизолира и се отдава изцяло на математиката.
Двамата се запознават в училище и през целия си живот остават колкото свързани помежду си, толкова самотни. Също като простите числа.
Вече спокойно можем да заявим, че въздействието на новия, втори поред роман на Джордано, оправдава очакванията на оптимистите.
Персонажите в "Човешкото тяло" са толкова прецизно изградени и пълнокръвни, че всеки от тях оставя своя следа.
Военният лекар лейтенант Еджито е най-старшият във взвода, изпратен на "мирна мисия" в Афганистан.
Под негово командване са своенравният Чедерна, непорочният Йетри, красавицата Дзампиери, вечната изкупителна жертва Митрано, болнавият ефрейтор Торсу, който прекарва времето си онлайн в опити да се свърже със своята sweetheart, и подофицерът Рене, който в цивилния живот го играе жиголо и току-що е научил, че ще става баща...
"Войникът никога не престава да бъде войник", подсказва тази сърцераздирателна драма.
Едва навършил трийсет години, лейтенантът се е предал и започва да възприема униформата като неизбежно зло, като хронично заболяване на съдбата.
"Защото Армията не прави разлика между тялото и духа, грижи се за тях и разполага и с двете".
Тя е съществувала преди теб и ще съществува дори когато няма да те има, там някъде във вечността. В края на краищата не ти избираш Армията, тя теб избира.
Паоло Джордано дълго се бори със себе си и със своята неочаквана слава, преди да пристъпи към втория си роман.
Решава да остави бръмбарите в главата си да се уталожат.
Случва се така, че през 2010 година пътува до Афганистан с няколко италиански отряда и се озовава в една военна база в пустинята, слабо известна на цивилните в Гулистан.
Там се запознава с млади хора на своята възраст и осъзнава, че ако всяко поколение си има война, то "неговата" е именно войната в Афганистан.
Година и половина по-късно излиза от печат "Човешкото тяло".
Не мислете, че това е военен роман.
"Човешкото тяло" нито величае, нито омаловажава конфликта в Афганистан. Това е книга за хората, които случайно се озовават там. Книга за опасностите, белезите и пустотата, които ги дебнат отвсякъде.
Преди всичко друго, това е книга за вечната битка за принадлежност към себе си, за инстинкта да оцелееш и да останеш приятел, любим и човек.
