Ако американците си имат Статуята на свободата, французите - Айфеловата кула и Лувъра, египтяните - Сфинкса и Пирамидите в Гиза, то македонците си имат Скопие.
Разположена от двата бряга на река Вардар, столицата на Република Северна Македония изобилства от исторически паметници и скулптури, в които буквално се спъвате, докато се разхождате по централната част на града.
Те са разхвърляни навсякъде, нямат много общо помежду си, но разнообразието е безкрайно, а явно творческото въображение на македонските скулптури - неограничено.
На входа към Стария град е разположен паметникът на цар Филип II, бащата на Александър Велики, размахващ гневния си юмрук към небето. В съседство с него е внушителен фонтан на бронзови коне. По трасето са подредени още статуи на легендарни владетели от Античността, поети и революционери от 19 и 20 век, като появата им на едно място, по едно и също време в македонската столица не е случайна.
Грандиозното преустройство си има име - "Скопие 2014" и по инициатива на партията ВМРО-ДПМНЕ, която през 2013 г. е готова да похарчи съществена част от държавния бюджет за неговото осъществяване. Намеренията за реконструкция са да осъвремени града, така че да има самочувствието за европейска столица, и още на ниво обсъждане идеята лъха на историческата неадекватност, в която се превръща в последствие.
Първоначалните планове са министерствата и сградите на държавните институции да бъдат разкрасени в съответствие с естетиката на Лондон и Париж. Решава се да бъде издигнат нов театър и триумфална арка - "Порта Македония", която не е ясно каква военна победа отбелязва. Излишно е да се казва и че много личности, свързани с българската история, също грейват като паметници в Скопие, създавайки спорове и до днес между нашата страна и Северна Македония.
Присвояването на култура и история се превръща в постояна политика и произлиза от факта, че малък град с 640 000 жители трябва да се превърне набързо в европейска столица с идентичност, която е пострадала след земетресението през 1963 г. Тогава голяма част от монументалната красота на Скопие се срива, а градът, изгубил историческия си дух, е принуден да се развива по парадигмата на социализма.
С акцията "Скопие 2014" тогавашните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ, начело с бившия пермиер Никола Груевски, смятат, че ще изгладят тази несправедливост и ще дадат облик на столицата си, с който ще привличат туристи.
И кампанията започва. Само за 5 г. Скопие е осеян със 136 статуи, 20 от които се появяват в рамките на едно денонощие. Някои са в елински стил, други - в древноримски, а трети са футуристични, а общото между тях е, че съжителстват на една пресечка разстояние.
При старта на проекта правителството предвижда около 80 милиона евро бюджет за изграждането на статуи. До 2020 г. разноските вече са стигнали 500 милиона евро. А върхът на тези разходи е няколко етажната статуя "Великият воин", която много прилича на Александър Велики, яхнал своя Буцефал, за която са похарчени 7,5 милиона евро.
Невероятно обаче пиар тактиката за привличане на туристи в македонската столица проработва, само че хората го посещават, не за да се възхищават на творческите чудеса в града, а за да се смеят с тях.
Скопие получава прякора "столицата на кича", посетителите му се надпреварват да се забавляват колко статуи ще преброят и заковат по време на разходка в google картите си. Местните жители свикват с гледките и в крайна сметка, въпреки противоречията около тези паметници, посещенията на града се превръщат в запомнящо се събитие.
Не са много местата по света, където може да видите чисто нови древноримски колони, свързвани с периода на късната Античност, копие на парижката Триумфална арка, но доста по-чиста и спретната, и новопостроени къщи-музей като тази на албанката Майка Тереза.
Мемориалната къща е открита през 2009 г., 12 г. след смъртта на носителката на Нобелова награда за мир, и незнайно защо архитектурата ѝ е модернистична и екстравагантна без никаква връзка с произхода на Майка Тереза или с нейната хуманитарна дейност.
Историческите несъответствия в Скопие обаче са толкова чести, че явно на туристите вече не виждат смисъл и да се впускат в разяснение.
Спокойно могат да се приемат копията на бронзовия бик от "Уолстрийт", поставен пред македонската стокова борса, каменният мост, който силно напомня на "Санта Тринита" във Флоренция и разбира се, корабът "Санта Мария", с който Христофор Колумб отплава от Лисабон към Новия свят. Към днешна дата реплика на "Санта Мария" е акостирала в доста по-спокойните води на река Вардар.
Заедно с него за наредени и паметници на цар Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, Климент Охридски, Даме Груев, Крали Марко, Юстиниан Велики, деветте древногръцки музи и още десетки велики мислители, художници, писатели, революционери - все видни македонци, оставили дълбоки следи в световната история.
Интересни от историческа гледна точка са и мощите на Гоце Делчев, които се намират в двора на църквата "Свети Спас" и са разположени в саркофаг, след като България ги предава на Македония по време на комунизма.
Иди разбери, какво в общото между Гоце Делчев и древните египтяни, че останките му да се представят като експонат на древна мумия. Но нали е национален герой на Македония, затова никой не задава въпроси от страх да не накърни паметта му.
И докато заради тези забележителности туристите в Скопие се усмихват под мустак през последните години, истинските красоти на града остават свити в ъгъла - скопската крепост, старият пазар, римският акведукт, часовниковата "Саат кула", църквата "Свети Пантелеймон". Места, които са се запазили през вековете.
Оцелели са след Османското владичество, периода на Югославия и тежкото земетресение от 60-те, но не са успели да преживеят историческата неадекватност и обикновените човешки амбиции.
