"В Операта дойде времето на разнообразието" - с това заглавие френският Le Monde обявява намерението на Парижката опера да включи повече балетни постановки, в които участват цветнокожи танцьори.
Манифестът е заявен лично от новия директор - Александър Ниф, и се фокусира и върху това, че балетистите с по-тъмен цвят на кожата вече няма да бъдат принуждавани да боядисват лицата си бели, за да са на сцена.
Ниф споменава мимоходом пред Le Monde, че някои заглавия може би ще отпаднат от репертоара с цел да има повече "представителност" на отделните раси. Сред уж набелязаните заглавия се оказват класики като "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката" и "Баядерка" - и трите под хореографията на вече покойния Рудолф Нуреев.
Крайнодесни и крайнолеви фракции само чакат подобен намек, за да започнат "война" в социалните мрежи.
Матю Бок-Коте, колумннист към Le Figaro, излага своите възгледи против промени в балета в материал, озаглавен "Расистката мания достигна и операта". Бок-Коте определя стремежа към повече расово разнообразие като "новата ортодоксия".
Марин льо Пен, лидер на партията Национален съюз, също не закъсня с реакцията си и заговори за "пощурял антирасизъм" и "мракобесие". Изказванията ѝ, публикувани в профила ѝ в Twitter, завършват с клипове от балета "Лебедово езеро".
Недоволството на публични личности като Бок-Коте и Льо Пен не е напълно неоправдано. Вече видяхме как заради протести срещу расизма от стрийминг платформи изчезват добре познати филми като "Отнесени от вихъра", а произведения като "Пипи Дългото чорапче" и "Чичо Томовата колиба" или биват премахнати от учебните програми, или биват сериозно редактирани.
По мнение на директора на Парижката опера - Ниф, спорни аспекти има и в някои балетни постановки. В "Лебедово езеро" например Белият лебед е олицетворение на доброто, докато черните лебеди са въплъщение на злото. В "Лешникотрошачката" пък критиците намират за притеснителен Арабския танц.
Операта в Париж вече излезе с убедително опровержение, че няма да премахва постановки, но някои от казусите, които Ниф излага, не са никак безпочвени.
Клое Гомес разказва пред "New York Times", че е свикнала да се подготвя за излизането си на сцената. Като балерина тя може да оправи прическата си в перфектен кок за броени минути и за също толкова кратко време да е в балетния си костюм. Това, с което Клое не е свикнала, е да нанася гъст бял грим по лицето, шията и откритите части на тялото си - проблем, за който се разказва и в манифеста на Парижката опера.
Гомес е родена във Франция, но в момента живее в Берлин, където е единствената чернокожа балерина в Берлинския държавен балет. Един от последните ѝ ангажименти е в "Лебедово езеро" - участие, за което изрично ѝ казват, че е длъжна да покрие лицето и тялото си с белило.
Първоначално Клое усеща невероятно унижение, но не се замисля особено и изпълнява препоръките, за да изгуби ролята си. В крайна сметка, както уточнява тя, дори и светлокожите балерини нанасят бял грим, за да изглеждат призрачно светли и ефирни.
Сега обаче все повече чернокожи и цветнокожи танцьори успяват да стигнат до големия балет и избелването на лицето, особено в светлината на "Black Lives Matter" движението, започва да изглежда все по-нередно.
Самата Лопес в интервюто си за "New York Times" казва, че нито тя, нито някой от чернокожите ѝ колеги някога ще изглежда наистина бял. Намекът ѝ е повече от ясен - характерните афроамерикански черти на балетисти като нея трудно ще бъдат заличени, дори и под дебели пластове фон дьо тен.
"Не искам чернокожите жени да мислят, че балетът не е за тях", категорична е Клое.
Изказването ѝ звучи обнадеждаващо за младите цветнокожи жени, които се занимават с това фино сценично изкуство, но подобна промяна в света на балета би била бавна и трудоемка. В балета и особено в женския балет танцьорките трябва да отговарят на редица стриктни изисквания - ръст, тегло, телосложение, грация, гъвкавост.
В това число обаче негласно попада и условието балерините да са бели или поне достатъчно светли, особено ако желаят да участват в класически балетни произведения и/ или ако са част от кордебалета.
Така независимо дали е в Париж, Берлин или друга европейска столица, една чернокожа балерина е принудена да се откаже от идентичността си ви името на това да получава роли или да участва само и единствено в по-модерни постановки, в които има повече разнообразие.
В това отношение не е учудващо, че Александър Ниф, който застава начело на операта във френската столица в изключително труден за нея момент, се опитва да наложи по-различен модел на управление и по-съвременни норми, особено към представители на малцинствените групи.
Ниф поема поста си амбициите да докаже, че балетът не е "бяла привилегия", както посочва Le Monde.
Една от първите стъпки, които той ще предприеме през 2021 г., е да изкорени избелването на лицата и телата на балетистите, независимо в каква постановка участват те. Ниф държи да е ясно - нито едно класическо произведение няма да изчезне от репертоара на поверената му институция, която е сред най-уважаваните опери в Европа.
Вместо това той намеква, че не е далеч времето да видим чернокожа жена в образа на Белия лебед или Клара от "Лешникотрошачката".
А балерини като Клое Лопес отразяват неговите идеи. Лопес си припомня, че още на осем години гледа "Лебедово езеро" и си пожелава един ден тя да е на сцената до онези изящни жени. Сега тя не желае цветът на кожата ѝ да се окаже пречка към тази съкровена детска мечта.
