Докъде може да стигне "културата на отмяната" (cancel culture) в посичането на творби, дошли от творци, които не са се държали добре към жените и са използвали расистки намеци?
Очевидно, до XVIII век, защото новата фигура, която се явява неудобна за движенията #Metoo и Black Lives Matter, е австрийският композитор Волфганг Амадеус Моцарт - човекът, който буквално е символ на класическата музика.
Гениален музикант, който обаче е тормозел съпругата си Костанца с грубото си и деспотично поведение. Също така е пишел писма до братовчедка си Мария Анна Моцарт, в които се обръщал към нея със снизходително "малка братовчедке", а на места фразите му стават доста цветисти до начин, който спокойно може да се тълкува като обида.
А според туитър бойците за социална справедливост Моцарт се държал неуместно не само при личен контакт, но и чрез произведенията си, които по тяхно мнение от сега нататък трябва да слушаме, запознати с информацията, че вероятно композиторът им е бил расист.
За операта "Отвличане от сарая" потребителите в социалните мрежи казват, че е възможно да е композирана като обида към турците и тяхната неуспешна обсада на Виена.
И докато за нея само предполагат, то в операта "Вълшебната флейта" се виждал явен намек за расизъм с думите на един от героите "Трябва да избягам от любовта, защото черният човек е грозен".
Продължават да се водят спорове дали това е расизъм, или необичайна метафора, използвана от Моцарт. И дали той, осъзнавайки своя гений, е използвал таланта си, за да демонстрира постоянно превъзходство, особено пред нежния пол.
Трудно може да се установи, понеже композиторът отдавна не е между живите.
За сметка на това обаче композициите му остават актуални за разлика от тези на много негови съвременници и са основа в обучението по класическа музика за стотици университети по света.
На този момент е обърнал внимание и професор от Оксфорд, който смята, че в програмата им има несправедливо преимущество на белите композитори и настоява равенството да се възстанови с изключването на творби от Моцарт.
Неговото мнение споделят и други професори от университета, които твърдят, че класическият репертоар, включващ австралийския композитор и преподаван в университета, се фокусира прекалено върху бялата европейска музика. Оксфордските специалисти настояват за реформиране на курсовете, така че да са в съзвучие с движението Black Lives Matter.
В писмото им, цитирано от The Telegraph, академиците казват, че образователното съдържание в бакалавърските програми на Оксфорд затвърждава идеологията на "бялото превъзходство" и формира "бяла хегемония", заради които предлагат някои съществени реформи.
На първо място оксфордските преподаватели настояват за промени, включващи и африканската култура, която векове наред е била изолирана от висшето музикално образование.
Според тях ако програмата не се разнообрази, като се раздели с колониалното си минало и като обърне по-сериозно внимание на международните социални движения, има опасност да отблъсне студентите. За начало на тази трансформация е предложено отпадането на произведения от Волфганг Моцарт и Лудвиг ван Бетховен и заместването им с музиката на африканската култура.
И не се приключва с това. Професорите смятат, че дори Оксфорд да се раздели с част от класическата музика на Моцарт като предмет на обучение, реформата няма да е пълна, ако преподавателите продължат да използват термини, които, макар и косвено, могат да се свържат с "бялото превъзходство".
Пример е даден с термина "западна класическа музика", за който се предлага заместване с по-приобщаващо понятие, чрез което студентите от различни раси в Оксфорд да се чувстват еднакво приети и уважавани.
В писмото на академици се казва още, че определени курсове създават социална неравнопоставеност между учащите и ще е по-добре те да не влизат в задължителните предмети, а да се изучават като избираеми. Задължителните умения по свирене на пиано и диригентство например създават стрес за чернокожите представители на Оксфорд, които не са успявали да плащат за частни уроци и не се справят толкова добре, колкото колегите си с европеидна раса.
Но какво общо има Моцарт с всичко това? Според преподавателите композиторът е инструмент в ръцете на идеологията за "бялото превъзходство" и издигайки всяка негова творба на пиедестал, като в същото време по-мургавите му колеги са пренебрегнати от учебната програма, се продължава една остаряла традиция, в която няма място за всички раси под музикалния небосклон.
Никой творец вече не е застрахован, че ще се предпази от "културата на отмяната", дори и творбите му да са на няколко века, а идеята за тотално равноправие има потенциала да стигне толкова назад, че дори да преобрази представите ни за класическата музика и за гения на Моцарт. Но в същото време въпросите може ли музиката да бъде "бяла" и "черна" и замисляли се някой за расата на автора, докато слуша песен, която гали слуха му, остават без отговор.
