Зала "Олимпия" в Париж, операта в Сидни и Холивуд Боул - все мечтани концертни сцени за много и различни музикални изпълнители от целия свят. За цялата си кариера обаче малцина са успели да покорят всички тях, а за повечето мечтата е останала нереализиран блян.
Не такъв е случаят с българския джаз музикант Михаил Йосифов, който заедно със световноизвестната група Pink Martini записва името си в списъка на късметлиите, свирили в едни от най-впечатляващите зали в историята на сценичното изкуство.
Всеки, който поне малко се интересува от джаз или случайно е попадал на подобно музикално събитие, със сигурност, а може би и без да знае, е чувал тромпета на Мишо. Нормално е - той в момента е една от най-ярките фигури на българската джаз сцена.
Както обикновено се случва, първата среща на Михаил Йосифов с музиката е още в неговото детство, когато започва да свири на тромпет в детския оркестър "Ботева чета". С времето се увлича и решава да учи в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. Там открива и джаза, а усещането описва като любов от пръв поглед. Изведнъж свиренето на класическа музика се превръща в скучно задължение.
"Джазът беше враг на класиката, но при настъпването на демокрацията станахме много интересни с това, че го свирим", споделя Мишо.
По това време доста негови съученици също се увличат по този стил музика. Сред тях са и потомствени музиканти - като контрабасиста Петър Славов-син, който е увлечен от ученическия музикален ентусиазъм на Мишо и неговите приятели. След като разбира това, неговият баща - небезизвестният джаз изпълнител Петър Славов, започва да им урежда участия на младежки фестивали.
Освен това младите музиканти превръщат улицата в своя сцена и доста често в различен състав изнасят концерти пред случайните минувачи. Увлечението им помага да поддържат ниво и да упражняват повече музикалните си умения.
Много млади джаз изпълнители си мечтаят да заминат за Америка, а желанието на Мишо в онези години също се насочва в тази посока.
"Исках да замина за САЩ не толкова, за да избягам от България, а по-скоро [за] да се забъркам в джазовата сцена", разказва той.
Непредвидени обстоятелства обаче възпрепятстват порива на тромпетиста и той остава тук, за което никак не съжалява. По думите му, в този период джазът у нас е бил като "неразорана нива". Ето защо Мишо почти не е имал проблем с реализацията си като музикант.
И така, малко като в добре режисиран филм с перфектен сценарий, постиженията му в областта на българската джаз сцена стават многобройни - освен изпълнител на тромпет, Мишо става композитор, диригент, аранжор и текстописец. Освен това той стои зад създаването на джаз проектите "Михаил Йосифов секстет", Sentimental Swingers, RomaNeno Project, BA COMBO, MYXTET, а от две години и на джаз групата с ретро звучене BG VINTAGE.
През годините Мишо излиза на сцена заедно с едни от най-известните български и световни джаз музиканти, а ярък спомен за него са концертът му с композитора и пианист Милчо Левиев в Пражкия замък и моментът, в който с Теодосий Спасов свирят пред шведската кралска фамилия в замъка им в Стокхолм.
Въпреки големите си успехи и многобройните покорени сцени по цял свят, Михаил Йосифов казва, че определено няма фетиш и мания към тях. Според него не толкова мястото определя емоцията, която изпитва по време на изпълненията си.
"Понякога в баровете, където се събираме да свирим джаз, се получава много по-готино, отколкото на някоя световна сцена. Не е толкова рационално обяснението за това кога ще се случат добре нещата и това му е хубавото на свиренето и на музиката - всеки ден е изненада", разказва музикантът.
Дългият период на изолация заради пандемията от коронавирус обаче го отделя от сцената за известно време. Въпреки това не определя периода като тежък. Успява да прекара време със семейството си, което преди никога не му стига заради пълната му с ангажименти програма.
Но както повечето български артисти на свободна практика, така и той започва да се тревожи от отпадането на всичките му участия у нас и в чужбина.
"Тази карантина нас артистите ни повали на земята със страшна сила. В един момент вариантите ни за приходи страшно намаляха и това беше доста притеснителен момент", обяснява тромпетистът.
След най-тежките моменти обаче отново започват да се трупат ангажименти. Едно от следващите му участия е на лятната сцена Платформа А6, където се провеждат серията от джаз събития A to JazZ Concerts. Те заменят ежегодния столичен летен фестивал A to JazZ, който тази година трябваше да празнува десетото си юбилейно издание.
Вече няколко от изданията му се състоят сред зеленината на парка на НДК, където хиляди зрители се радват на гостуващите световни имена в джаз музиката. Пандемията и опасността от пренасянето на вируса обаче провокират креативността на организаторите. Така се стига до този по-различен формат.
"A to JazZ е много красиво събитие. Последните години се превърна в знакова емблема на София и, слава богу, въпреки лошите условия сега организаторите успяха отново да направят така, че да можем да се наслаждаваме на джаз музиката", казва Мишо.
Той участвал в почти всички издания досега, а в началото на юли се състоя и първият му концерт от поредицата A to JazZ Concerts. Излезе на една сцена с квартета на пианиста Ангел Заберски-син, в който влизат и Борис Таслев (контрабас) и Стоян Янкулов - Стунджи (ударни).
В този концерт имаше няколко смисъла - музиката и това, че той беше първото ни голямо събитие след карантината. Хората го възприеха много емоционално и седяха на дистанция един от друг", разказва и се смее Мишо.
Следващата му музикална изява ще бъде отново на сцената на A to JazZ - петъчно, на 10 юли. Тогава неговият секстет, зашеметяващата Милица Гладнишка и гост пианистът Васил Спасов ще отведат публиката в един по-добър свят - този на музиката, в който не съществуват непознати вируси.
Според Мишо хората започват да се завръщат към джаза и го преоткриват. Той самият винаги е бил толерантен към всички стилове и никога не е налагал предпочитанията си на другите.
"В един момент по-скоро стигнах до извода, че не толкова стилът на музиката е важен, а какво ще вложиш, когато я свириш. Стилът е език, а каква поезия ще му сложиш е въпрос на личен избор и качества. Така че във всеки стил има и лошо, и хубаво. Една мисъл на Дюк Елингтън казваше, че музиката се дели единствено на хубава и друга", разказва тромпетистът.
На финала на разговора ни Мишо споделя, че ако имаше възможността да изживее живота си отначало и отново да избира с какво да се занимава, категорично това щеше да е музиката. Защото тя е като неделима част от него; нещо, без което не може да съществува.
