Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спукана ли е работата на английския футбол?

Дълговете на клубовете във Висшата лига са 3 млрд. паунда, а над 50 клуба в Англия са били или са в администрация от 1984 г. насам! Снимка: FHM
Дълговете на клубовете във Висшата лига са 3 млрд. паунда, а над 50 клуба в Англия са били или са в администрация от 1984 г. насам!

През последните 20 години всичко във футбола се промени. В сезон 1989/90 Фулъм бяха заети да водят битка с Уигън кой да не отпадне от Трета дивизия. Феновете пък се биеха помежду си, а Ливърпул все още бе способен да спечели лигата. Плащахме по няколко паунда за неудобно място на трибуните, за да гледаме отбори, съставени почти изцяло от британци, ритащи топката насам-натам по игрища, по-мръсни от домашен видеоклип на Парис Хилтън.

Оттогава насам качеството на стадионите се подобри неимоверно. Най-добрите футболисти в света (или поне най-добрите измежду тези, които Реал (Мадрид) не иска), парадират изящно по терени от мечтите пред привърженици, които са платили цяло състояние, за да се настанят върху седалки, следващи извивките на задниците им.

През 1990 г. ITV показваше по един мач през повечето уикенди. Сега Sky и ESPN обикновено излъчват поне четири, повечето от които в 3D!

Страхотно развитие, би казал всеки. Но ако елитните клубове са в толкова добро състояние, как така банковите им сметки изглеждат плашещо, че чак зловещо.

Изглежда, че модата на дълговете в английския футбол излиза от контрол, след като общите задължения на клубовете от Висша лига са 3 млрд.

Има два варианта на отношение към този факт: а) че е най-голямата заплаха за нейното бъдеще изобщо; б) че въобще не представлява проблем, с който да си струва да се занимаваме и просто продължаваме нататък.

Не е изненада, че пичът, който отговаря за Висшата лига е привърженик на заемите, наричайки ги "нещо неизбежно и донякъде дори здравословно". "Дългът сам по себе си не е нещо лошо", казва президентът на Лигата Ричард Скъдамор, "Това, което има значение, е размерът на дълга по отношение на приходите. На фона на приходите, които Висшата лига генерира, е необходимо потресаващо слабо управление на който и да е от клубовете в нея, за да стигне той до администрация".

Иначе казано - "не обвинявайте мен". Но не трябва да работиш за Висшата лига, за да споделяш мнението на Скъдамор. Стефан Шимански е професор по икономика и съавтор на книгата "Защо Англия губи и обяснения на други любопитни феномени". "Аз бих предложил да си я караме както сега. Какъв е проблемът? Преди двайсет години футболът беше западащ бизнес, хората не искаха да ходят по мачовете заради хулиганизма, а най-добрите ни играчи бяха в чуждестранните първенства. Но днес, при постоянния приток на таланти, феновете стават все повече и хората наливат пари в в Лигата. Ако гост от Марс слезе при нас, попита за футбола и му кажете че искате нещата да се върнат по старому, ще си помисли, че на Земята са напълно откачени. В сравнение с 1990 г. всичко е по-добро!"

Всичко с изключение на счетоводния баланс обаче! Само малка част от професионалните клубове са без дългове днес. Всъщност първото изобщо търговско дружество в Англия, която попадна под администрация след приемането на Закона за несъстоятелността през 1986 г., бе именно футболен клуб - Транмиър Роувърс. В наши дни бройката на засегнатите вече е страшничка - над 30!

„Дълговете трябва да се контролират", казва президентът на Уигън Дейв Уилън, „Спорих с много от колегите във Висшата лига за това, че трябва да имаме право да взимаме заеми в размер не повече от 20-25% от оборота ни".

Дори неговият клуб, който се води за един от положителните примери, не покрива това изискване! Какво да кажем за Манчестър Юнайтед, който има дълг 716 млн. паунда при оборот 256 млн. - това са 280%! Към момента „червените дяволи" изкарват достатъчно, за да покриват плащанията. Но са на ръба и зависят от това дали печелят първенства и турнири. Какво ще стане, ако спрат да го правят?!

Дейвид Съливан е бивш собственик на Бирмингам Сити и от януари т. г. съсобственик на Уест Хем Юнайтед, който има дългове от 110 млн. паунда. Във времето между продажбата на Бирмингам през октомври 2009 г. и закупуването на „чуковете" той и бизнес партньорът му Дейвид Голд обикаляха Англия в търсене на подходящ клуб, в който да инвестират...

„Ако можехте да станете свидетели на това, което ние видяхме в 20 клуба, щяха да ви настръхнат косите от финансовото положение във футбола ни! Има много клубове, които са заложили приходите си от Висшата лига, от телевизионните права, от сезонни билети за две-три години напред! Взимали са заеми срещу всичко, което имат! Каква е възможността някой да изпадне в пълна безизходица? Може би си струва да заложите на това...", съветва бизнесменът.

Не всеки клуб се е докарал дотам по този начин. Най-яркият пример напоследък - Портсмут, харчеше свръх възможностите си, осланяйки се на богатия инвеститор зад гърба си. Но после той загуби интерес и клубът за малко да изпадне в ликвидация.

Юнайтед си живееха честито с добрата печалба, която реализираха, докато задълженията от собствената им продажба, не се стовариха върху им. Други пък са си акумулирали множество малки загуби година след година. Въобще пътища към задлъжнялостта има много, но изходът не е никак лесен за намиране.

Тази болест не е английски патент, ами глобален проблем. В Аржентина новият сезон бе отложен заради провала на преговорите за телевизионните права, което вкара в дългове много от клубовете там. Така първенството започна чак когато правителството излезе с оферта за излъчване по държавната телевизия.

В Испания, където Барселона и Реал (Мадрид) са привилегировани да преговарят самостоятелно за телевизионни договори и затова загребват 47% от всички приходи, положението е също толкова сериозно, както в Англия - общите дългове на клубовете са на до болка познатата стойност 3 млрд. паунда!

„Ако не настъпи някаква коренна промяна, можем да очакваме истинска финансова катастрофа", каза още миналата година президентът на Осасуна Франсиско Изко, „Клубовете не поддържат разходите си в границите на разумното и ситуацията прилича на спирала без изход".

Дори в Германия, където властват строги правила, които спират заможни чужденци да купуват и препродават клубовете, вече се появиха проблеми. Новата година завари Байерн в трескаво орязване на разходите. „Опитваме се да намалим заплатите", заяви спортният директор Кристиан Нерлингер, „Опитваме се да наложим схващането, че нов договор не означава непременно увеличение на заплатите".

УЕФА проведе проучване до каква степен се е разраснал проблемът по целия континент. То разкрива, че половината професионални клубове в Европа работят на загуба, а 20% изпитват остър дефицит. Президентът на футболната централа Мишел Платини излезе с предложение за „финансов феърплей" - според неговата инициатива клубовете, които са на голяма загуба, не трябва да взимат участие в европейските клубни турнири от сезон 2012/13.

„Във водещите първенства има финансова криза, но тя няма нищо общо със световната финансова криза", казва Егон Франк, професор по икономика от Университета в Цюрих, „защото при тях тя е вродено и перманентно явление".

Проблемът с футбола е, че никой не е мотивиран да управлява клуба си консервативно. За да успееш, трябва да разполагаш с добри играчи, което изисква високи заплати. Така че взимаш най-силните футболисти, които можеш да си позволиш, и, ако това не е достатъчно, взимаш още пари назаем за още по-добри. Ако тези вече са на необходимото ниво, печелиш промоция в по-горна дивизия и започваш да изпитваш потребност от още по-добри.

„Това не е като при нормалните фирми", твърди Дейвид Кон, автор на книгата за финансите във футбола „Красивата игра?", „Клубовете не се радват само на малка печалба и да се класират осми. Винаги напират за повече".

Промоциите са празник за играчите и феновете, но всъщност могат да доведат до голям риск и финансови трудности. Когато Адам Пиърсън продаде Хъл Сити през 2007 г. те бяха още в Чемпиъншип, имаха 1 милион в банката и 4 милиона годишно разходи за заплати. Две години по-късно Пиърсън отново купи клуба и те вече бяха във Висшата лига с 10 милионен дълг и 36 милиона за заплати.

Щом даден клуб тръгне по съвсем грешен път, попада под администрация. Това вече се приема като част от играта - отнемат ти 10 точки, кредиторите се съгласяват на сделка за само част от дължимото и си отново в бизнеса, а всички са щастливи! Всички, освен измамените дребни бизнесмени, благотворителни инициативи и данъкоплатци (каквито сме всички ние все пак!). Единствените, които не губят нищо са т. нар. „футболни кредитори" - играчите, чиито пари са гарантирани от Лигата.

Така например, когато Лийдс Юнайтед фалира през 2007 г., сред 1300-те неудовлетворени дългове имаше такива към училищата на юношите на клуба, чистачи на прозорци и дори фирма за балони. Данъчната служба на Нейно Величество загуби 7 млн. паунда, общежитието „Сейнт Джема" - 851 паунда, клиниката „Сейнт Джон" - около 9000, и никога няма да ги видят. За сметка на това десният бек Гари Кели имаше да получава 773 000 и си ги взе всичките.

Докле има футбол и докле парите текат около него, една е истината: единствените хора, които задържат по нещо от тях са футболистите. Както каза веднъж бившият президент на Тотнъм Хотспър лорд Алан Шугър на среща с колегите си от Висшата лига, обсъждащи нов договор за телевизионните права, „Господа, няма значение дали нашият дял е 3 или 33 милиона на всеки, тъй като е ясно, че всичко ще отиде за заплати".

И заплатите продължават да се увеличават въпреки всичко. През 2000 г. най-високоплатените играчи във Висшата лига печелеха около 2,6 млн. на година. През последния сезон възнаграждението им е средно 7,8 млн. Дори и футболна съпруга може да реши тази математическа задача - заплатите са се вдигнали тройно за десет години.

Миналата година Мохамед ал Файед обяви 4,5 млн. годишна загуба във Фулъм и започна „кръстоносен поход" срещу заплатите на футболистите, изтъквайки нуждата от таван на възнагражденията... „Тревожа се, че това няма да се случи, защото Висшата лига и ФА са ръководени от магарета, които не разбират от бизнес и са заслепени от парите. Аз искам да помогна на другите клубове. Говоря честно и другите президенти трябва също да постъпят така. Нека се събудят от комата и да се присъединят към мен в тази битка", заяви египетският бизнесмен.

Сред експертите в областта съществува консенсус, че епохата на диво харчене и пълна финансова свобода е към своя край. Вероятно първият признак за това дойде през януари, когато в цялата Висша лига бяха похарчени само 30 млн. паунда за трансфери. За сравнение, сумата от януари 2009 г. бе 170 млн., а година по-рано - 150 млн.

Освен играчите, има и още едни хора, които са на печалба от английския футбол - медийната групировка Sky. От последното лято те дават на Висшата лига 584 млн. паунда всеки сезон - около десет пъти повече от сумата, която платиха за първия договор за телевизионните права през 1992 г., но е сигурно, че са си върнали всичко и отгоре.

За настоящия футболен сезон печалбата им е 813 млн., а за миналия беше 724. Именно на Sky трябва да благодарят от Висшата лига за трансформацията си от бедни в богати, но въпреки всички тези изляни пари, единственото сигурно нещо, което са дали Sky на клубовете, е достатъчно въже, за да се обесят.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените