Вярата е едно от най-силните неща в света, но понякога дори и тя е безсилна пред суровите факти и поредици от събития.
Макар и само футболен, Лионел Меси е бог с главно „б“, но само той не стига.
Кризата в Барселона е сериозна и, може би, Лео е единственият, който не може да бъде винен за нея. Но останалите са кой от кой по-виновни.
Започваме с треньора. Неадекватността на Ернесто Валверде продължава да коства много на каталунците. От миналогодишното отпадане срещу Рома в Шампионската лига до тазгодишното срещу Ливърпул и провала във финала за Купата на краля срещу Валенсия.
Преди няколко месеца Барса изглеждаше силно устремен към требъл. Накрая завърши само с титлата в Примера.
Страхливият стартов състав не само в изброените по-горе мачове, липсата на адекватни смени и промяна на стила на игра доведоха до повтаряне на грешките от миналия сезон и задълбочаването на кризата.
Шефовете над него, които през февруари удължиха договора му, са дори още по-виновни.
Президентът Джосеп Мария Бартомеу, спортният директор Ерик Абидал и целият борд на директори изглежда, че нямат и понятие коя е истинската посока, по която клубът да поеме.
Трансферната политика е повече от разхвърлена. През миналото лято бяха привлечени Артуро Видал, Клеман Ленгле, Малком и Артур Мело. Видал е, може би, единственият освен Меси, който дава всичко от себе си за отбора и който може да избегне критиките.
Ленгле и Артур имаха проблясъци, но Малком спокойно може да бъде определен за провал. Същото може да се каже и за януарските попълнения Джейсън Мурийо и Кевин-Принс Боатенг, привлечени под наем.
Слабата форма на Филипе Коутиньо, постоянните грешки в защита на Жорди Алба и липсата на адекватна алтернатива на Луис Суарес също си казаха думата и към края на сезона формата на тима спадна значително.
Колкото и великолепен да бе Меси, включително и във финала срещу Валенсия, където отбеляза гола и само гредата го спря от нов шедьовър, който можеше да вкара мача в продължения, нямаше как сам да дърпа отбора напред.
В изминалите години второстепенните играчи даваха повече от нужното, за да може магията на Меси да бъде достатъчна.
При Луис Енрике това беше Неймар. При Пеп Гуардиола и Тито Виланова тази роля играха Шави, Андрес Иниеста и Дани Алвеш. Като се редуваха и квалитетни нападатели като Самуел Ето‘о, Златан Ибрахимович, Педро и Алексис Санчес, които добавяха сериозно количество голове.
Сега единственият план на Барселона се изчерпва с Меси. Но дори и бог, просто футболен, но бог, и Лео се нуждае от нещо повече от просто вяра в него. Нещо, което така и не му бе осигурено нито от Валверде, нито от който и да било друг в клуба.
