Навремето в кината се кефехме на героя Пияната тояга във филм за манастира Шаолин. Пийваше, развърташе се и ги правеше салата. Уникално!
Стана си нарицателно. А във футбола ни - задължително!
Гара Дембеле е поредната (но не последната) звезда на небосклона на Пияните футболни тояги у нас. Понякога и пияни като тояги! Французинът редовно не си прощава из нощните клубове, а още при престоя му в Пловдив легенди разказваха как обича да налива в устата си течност от две бутилки едновременно, възползвайки се от дозаторите им.
Ех, Гара да беше взимал пример от.... Всъщност от кого? Собственикът на Левски сам често се явява пред камери и на публични места с леко премрежен поглед и странно негладък изказ. За любовта между Батков и марковото уиски не се пише съответната лирика, но народният фолклор не мълчи. На почивката на мача с Дебрецен преди 2 години камерите го уловиха да отпива от чашката с припотено лице, както си гледаше от стола в ложата на "Герена". Какъвто ти собственика, такива и играчите...
То затова и цял един отбор левскари се издъниха с алкохол само за някакви си 3-4 години. Дриймтимът е почти изцяло сглобен - на вратата Божидар Митрев, в защита Лусио Вагнер, Шакиб Бензукан и Юсеф Рабех, в средата Рашид Тиберканин и Ричард, в атака Гара Дембеле. Все отбор юнаци.
Култов е случаят с Ричард, който заеквал пред полицаите край смазаното си БМВ до ЦУМ и повтарял: "Обади се в Левски, обади се в Левски..." В контраст сега Дембеле поне осъзнал какво е свършил и умолявал ченгетата: "Не казвайте на Гонзи..."
Класикът , разбира се е Рабех, който скандално бе хванат в крачка пиян три пъти за 18 месеца. Грозеше го затвор, набиха го на лагера в Албена, размаза една кола край Студентски град, за малко не го осакатиха банда наежени таксиджии... История от Бронкс, пардон Подуене.
За ЦСКА - същото важи по две. Защото начело на клуба е Димитър Борисов, автор на едно-две от най-култовите интервюта в историята на медиите у нас.
След отстраняването на Динамо (Москва) миналата есен босът почти запя в ефира на телевизия Ринг, а на летището съвсем не се сдържа и даде тон за скандирания. Очевидно се бе почерпил. При и без това осезаемия си говорен проблем - райска територия за логопедите, Борисов съвсем нагазва в дебрите на мистиката при изказванията си. Трябва да хвърляш боб, за да разбереш какво точно казва. А и в усмивката му (иначе доста искрена и заразяваща) се крие дяволче, което всеки от нас знае на кого е пратеник - появява се след почерпка.
Друг класик на родния футбол е Димитър Пенев, който е вероятно единственият действащ треньор в света, пропуснал мач на отбора си заради тежка софра. През 1999 г. ЦСКА се падна с Венец (Орешец) за Купата на България, но се появи на китното стадионче без... треньора си. А местните чакаха да го видят! Пената обаче предната вечер откривал местния фенклуб на армейците и под ножа, вилицата и мерака му на широко скроен добряк останали 2 агнета и няколко туби вино, погълнати от компанията. Така Стратега пропуснал протоколния мач, спечелен между другото с 4:0 от отбора му.
При тези началници, ясно е защо футболистите гуляят и нехаят.
Култовите подвизи на Хосе Гарсес също са незаменими във фенския фолклор. Случаят със спирането му от софийски катаджии е емблематичен. Панамският чудак карал без книжка (Гара не е измислил нищо!), а и не успял да обясни къде живее и какво работи. Повтарял само: "Аз живее до Петре", с което явно надценявал популярността на румънския си съотборник сред органите на реда. Добре, че единият полицай се оказал цесекар, та направил асоциацията.
Гарсес извади и рекордната за България глоба от 30 000 евро през 2008 г., когато дойде на подготовка с 2 седмици закъснение. Видимо подпухнал и с натежали от празниците крайници и очи. Същият тъмнокож симпатяга едва не бе набит от бесни фенове на ЦСКА, когато бе засечен да се налива с водка в нощен клуб в Студентски град. А часове по-рано бе на стадион "Българска армия" и с мъченически вид куцукаше с патерици. Тогава Гарсес се възстановяваше от скъсани коленни връзки. На въпрос на гневните фенове къде са му патериците, панамецът се усмихна широко и намигна: "У дома...". После едва се отърва.
А Уго Баес помните ли го? Дойде от Парагвай, беше ляв защитник на ЦСКА. Изигра точно три мача. При големия запой, след който Любо Пенев напъди 9 футболисти от отбора, момчето било без колата си, а се оказал и без пари за такси. Но бил в такова състояние, че съотборниците му решили да го оставят в колата на един от тях да поспи, та Баес се събудил сутринта на една задна седалка и едва не закъснял за тренировка.
Разбира се, и навремето пиеха. Митичните Георги Соколов, Божидар Искренов, Джони Велинов и Джеки Димитров не са били режимлии, а легенди се носят за "головете и победите" им из баровете. И то по време, когато такива неща трудно се прощаваха. Но бяха огромни на терена и в очите на феновете.
Сегашните само пият. На игрището ги няма никакви (Гара е изключение).
