С едва една точка от три мача, Лудогорец вече може да забрави за класиране в следващата фаза на Лига Европа.
Равенството 1:1 с аутсайдера в група "А" АЕК Ларнака остави единствено теоретични шансове на българския тим да изпревари Цюрих или Байер Леверкузен за едно от първите две места.
С предстоящото отпадане клубът ще изпрати един сив сезон в евротурнирите, в който отбеляза сериозно отстъпление откъм игра и резултати на европейската сцена.
Докато преди година беше преодоляна далеч по-тежка група в турнира с Хофенхайм, Брага и Истанбул ББ, а преди две години отборът играеше срещу Арсенал и ПСЖ в Шампионската лига, сега "орлите" се измъчиха срещу средна ръка съперници като Цюрих и АЕК Ларнака. Още през август те бяха спрени от невзрачния МОЛ Види по пътя към най-престижния европейски турнир.
Така че в Лудогорец има защо да са огорчени от случилото се в Лига Европа, но не по-малко тъжни би трябвало да са в Левски и ЦСКА.
Големите конкуренти на разградчани вече не могат да разчитат, че звездите на хегемона ще пренебрегват вътрешния шампионат за сметка на европейските битки. Напротив - сега Лудогорец ще мисли предимно за трофеите на родна почва още от ноември, докато обикновено това се случва едва през пролетта.
До края на сезона "орлите" не могат да направят нищо повече от това да вземат за пореден път титлата и да я гарнират с Купата на България, която не са печелили от 2014-а.
Наистина играчите са в слаба форма, позагубили са игровия си стил и не е ясно как ще им повлияе новият треньор Антони Здравков, но те са способни да взимат повечето мачове в България с не повече от 30-40% от възможностите си. И вече победиха и ЦСКА, и Левски в Разград, а след дербито със "сините" отново се изкачиха на върха в класирането.
Затова времето "червени" и "сини" да понатрупат аванс в Първа лига внезапно свърши и оттук нататък всичко различно от осми пореден шампионски трофей на Лудогорец е малко вероятно.
Това изправя Левски и ЦСКА пред пореден разочароващ сезон, в който им остава да се надяват на утешителна Купа на България и на победи в дербитата, носещи краткотрайна радост на агитките.
Всъщност предстоящият период ще е изпитание най-вече за ръководствата на софийските грандове. Двата клуба изградиха нелоши състави напоследък и поне донякъде се доближиха до класата на Лудогорец (за което спомогна и постепенният спад на разградчани).
Трудното сега ще е тези състави да бъдат запазени и надградени, дори да не постигнат кой знае какво още през тази кампания. А старши треньорите да получат кредит на доверие и да не бъдат сменяни прибързано.
Така събарянето на Лудогорец ще е една идея по-реално - дори да трябва да се отложи с още година. Другият възможен път е този на хаоса с постоянните промени на директори, треньори и футболисти, а по него Левски и ЦСКА вървяха достатъчно дълго през последните години.
Тъкмо затова изостанаха от Лудогорец толкова сериозно и е хубаво да не го забравят.
