Времето е най-добрият съдник и сега е редно доста хора да се подредят в редица и чинно да се извинят на Петър Хубчев. След което дълбоко да му благодарят - дори да се наложи да преглъщат огромното си его, претенции и нарцисизъм. Всичко това съвсем сериозно.
Какво се оказа: с най-слабия материал, с който националният отбор е разполагал в цялата си 85-годишна история, точно Хубчев и никой друг ни докара до два мача от първо класиране на голямо първенство от 16 години. Вече е 99,9 процента сигурно, че напролет България ще участва в плейофите на Лигата на нациите, където ще получи шанс за поправителен след провалените евроквалификации.
Практически няма как да не участваме и това го потвърдиха от УЕФА, макар формулата, по която се изчисляват участниците, да е толкова сложна, че няма как да бъде разбрана от обикновения фен. Единствената несигурност е дали ще ни пратят на бараж в Лига А или в Лига С, но разлика в класата на потенциалните съперници почти няма.
В първия случай вероятно ще срещнем Израел или Унгария на полуфинал, във втория - Шотландия. Твърде възможно е нещата да опрат до жребий, за да се определи кой измежду България, Израел, Унгария и Румъния да отиде в горния поток и кой да остане в сегашния. И в двата случая е ясно, че България е на 180 минути от класиране за Евро 2020, колкото и невероятно да звучи. А заслугата е единствено на толкова оплювания бивш национален селекционер, който накара А-отбора ни да надскочи възможностите си, но да спечели 11 точки от 18 възможни в групата за Лигата на нациите, които сега ни осигуряват този неочакван бонус.
България не е била толкова близо до класиране от... последния път, когато изобщо се класира, т.е. от 2003 г. Оттогава минаха 16 години, изредиха се дузина селекционери - кой скъп, кой евтин, кой легенда, кой протеже, кой с авторитет, кой с визитка и... все едно и също. Рано-рано се прощавахме с шансовете.
Само Хубчев ни докара до предверието. И това трябва да се каже ясно и да се приеме от всички, а не сега разни хора да се правят на ощипани, сякаш някой ни е предоставил нещо даром.
В днешния футбол нищо не се подарява, трябва да си го заслужиш и участието на плейоф в Лигата на нациите бе заслужено по категоричен начин от Хубчев. При него дори бяхме съвсем близо до директно класиране на бараж и изкачване в Лига B, не ни се получи заради една неотсъдена дузпа в Кипър. Но и това, което спечелихме, не е малко.
Бил мрънкало, не се усмихвал, бил дърво, карал се с всичко живо, не умеел да говори, изоставил кораба, предал националния... Какво ли не се изговори по негов адрес. Е, сега истината лъсна - той не само не е предал отбора, ами го е повел по възможно най-правилния път. И причината, за да напусне, е че вечните разбирачи, великите легенди, невероятните ръководители над него, са му се качили на главата.
Помните ли какво му се стовари след равенството с Косово като гост? Беше сравнен с поп Кръстю, защото се осмелил да затвори отбора при 1:1 и да избере да спечели сигурна точка, вместо да се хвърли сляпо в атака в търсене на три. Което, след всичко видяно от Косово напоследък, със сигурност щеше да свърши трагично за България. Малко след Хубчев неговият наследник се опита да го направи срещу същия съперник, при това в центъра на София, и всички помнят какъв беше резултатът.
Заради това и за всички подобни безпочвени обвинения, Хубчев заслужава само извинения и благодарности.
Включително и от Красимир Балъков, който след мача с Англия на „Уембли" изобщо не се посрами да си обърне езика пред камерите и да обяви, че сме си били „заслужили правото да играем на бараж", без да спомене изобщо Хубчев. Чакайте малко, точно с какво иначе толкова възпитаният и приятен събеседник Балъков е помогнал за класирането ни на бараж? 6 месеца и 4 мача след Хубчев, единствената му заслуга е, че успя да разбие здравите основи, положени от предшественика му, в търсене на някакъв имагинерен нов стил, който живее само в неговата глава.
Как точно с този потенциал България ще играе офанзивен и комбинативен футбол, ще се надиграва със съперниците, ще вкарва много голове?
Разбира се, че няма как - и Хубчев прекрасно го осъзнава. Защото, за разлика от Балъков, на него футболът му е доста ясна материя. Хубчев знае, че потенциалът на българския национален отбор е за минимални и героични победи, шипченски епопеи, постигнати с колектив, здрава и компактна игра в защита и оползотворяване на малкото ни положения в атака. Така успя да излъже Холандия и Швеция в предишните квалификации, така преметна и Норвегия в София в Лигата на нациите. Грозно, трудно, на мускули, но тактиката му работеше. Другият вариант го гледаме в момента - пълна трагикомедия и срам след срам.
А какво ще правим на баражите, ще питате? Това е друга тема - България на Балъков наистина няма какво да търси там. Вероятността да отпадне по позорен начин е огромна. С тази тактика и с футболисти, викани на приятелски принцип, които са в националния, само за да се щракнат за Instagram, не ни чака нищо хубаво, дори срещу средняци като Шотландия или Израел. България на Хубчев обаче щеше да има огромен шанс и най-вероятно щеше да се класира. Или поне щеше да направи всичко правилно, останалото щеше да определи Съдбата.
Най-жалкото е, че сега, дори да стане някакво невиждано чудо, да спечелим двата мача от баражите и да се класираме на европейското, вместо да се радваме, ще ни е тъжно.
Защото всички знаем, че в този си вид, с този селекционер и тези футболисти, България я чакат изключително срамни мигове на най-големия континентален форум. С други думи - по-добре да не се класираме. По-добре да си спестим самозалъгването, че вървим в правилната посока, че има някаква светлина или че Балъков става за селекционер.
Хубчев може да е всякакъв, но е добър в едно - знае точно колко струва и къде се намира. И вероятно именно заради това вече не е начело на националния отбор на България.
