Почти съм сигурен, че ако не му изникнеше неотложен ангажимент, в събота щеше да пътува за Разград. Щеше да пъкне пред сектора за гости с любимия си шал и закачливата усмивка, с която ще го запомнят тези от цесекарите, които не го познаваха лично. Вместо това обаче Пепи остана да лежи безжизнено на тротоара пред столично казино, в което не бе отишъл да залага, а да гледа мач - на същия този Лудогорец, който за съжаление няма да види тази вечер срещу любимия ЦСКА.
Издъхна след нелеп уличен скандал, сбиване и фатален удар на главата. По ирония на съдбата юмрукът, който го просна, се оказа на футболист - представител на играта, която Петър обичаше безумно и повече от две десетилетия си плащаше билет, за да гледа такива като въпросния индивид, с когото го сблъскаха обстоятелствата.
Далеч съм от мисълта, че Балджийски е целял да го убие, но трагичният инцидент е отвратителната кулминация на криворазбраната свобода и чалга порядките у нас. Върхът на тъпотията да се налагаме като диваци след спор на пътя или в заведението, в което иначе сме отишли да се забавляваме.
Затова трябва да се мисли. Защото непоправимото дебне зад всеки ъгъл и с грозна услужливост е готово да си предложи услугите. Нищо не е в състояние да върне Петър, но нека случката е обеца на ухото и тези тиквеници, които хвърлят камъни и бомби по съседния сектор и се причакват в тъмното с боксове и бухалки, се замислят дали да го правят и заслужава ли си да рискуваш живота си и този на околните само за да се направиш на мъж?
Страницата на Пепи във Фейсбук беше залята със стотици възпоменателни "Почивай в мир", но аз ще му отправя своя призив между земята и небето. Не почивай, братле, а се бори със същия плам и там горе. Продължавай да си отстояваш мнението, защото имаше такова за всичко и то тежеше. За ЦСКА не се притеснявай. Ти си част от ЦСКА завинаги! Независимо дали отборът беше воден от Христо Стоичков или Агналдо, ти беше там и го подкрепяше.
Все пъкваше отнякъде с онази твоята си, незабравимата усмивка...
