Неделя, 15,30 ч.
Забравете другите (не)делнични занимания. Забравете сериалите и предаванията за рецепти.
Просто превключете канала и влезте във водовъртежа на най-дивото дерби в английския футбол. Юнайтед приема Ливърпул... Гарантирана среща с лавина от омраза! Тук ще се чуват сблъсъците на гладиаторите, ще има картони, провокации, ругатни. Почти сигурно ще има победител и победен - това дерби сякаш никога не завършва наравно...
Край стадион "Анфийлд" думичките Манчестър Юнайтед ги използва само дикторът при гол на гостите. Всеки достоен ливърпулец процежда на неразбираемия си диалект само едносричковото "скъм" за Юнайтед. Думата е презрително наименование на някой от утайката на обществото - боклук, отпадък. Особено цветисто звучи в беззъба уста, говореща "скаус" - акцента на Ливърпул и неговите трудови хора.
Манкунианс, техните (не) сънародници от областта около Манчестър, също не се стремят да парадират с уважение към Ливърпул. Най-титулуваният отбор на Англия е просто банда "докери" и дори "престъпници" за манчестърци. Двата града са само на 60-ина километра, но са като два еднакви полюса на магнити. Ужасяващ антагонизъм към всичко от съседния град ги прави несъвместими. Тези два клуба спорят за короната "най" в Англия. Няма други.
Враговете всъщност доста си приличат.
И двата тима имат градски съперник - за Юнайтед това е Сити, а за Ливърпул - Евертън. Грандовете са "червени", местният конкурент - "син". Но за фена от славната ливърпулска трибуна "Коп" няма съмнение - врагът не е в града, а "пред портата", в Манчестър! Ако се разходите по редовете на бърлогата на най-здравата агитка на Юнайтед - "Стратфорд Енд", никой няма да се зарадва да споменете Ливърпул. Ще има псувни, може дори да ви наплюят или ритнат...
Не е случайно. Ливърпул и Юнайтед се мразят, защото имат много да делят.
Двата клуба заедно са спечелили общо 113 трофея през годините. "Червените" от "Анфийлд" все още имат предимство - 58 срещу 55, но последните две десетилетия са за Юнайтед. А и в директните двубои статистиката вече е за "червените дяволи", които са пращали в ада съперника 69 пъти. "Бийтълсите" са изнесли победни "концерти" в 62 битки.
Фолклорът на дербито е цветист като диалектите край доковете на Ливърпул. През 1915 година е най-големият скандал. Юнайтед побеждава с 2:0, но техен футболист се изпуска след мача, че общо 7 играчи от двата тима се разбрали за точно този резултат.
Казват, били заложени и много пари. С победата Юнайтед се спасява от изпадане, а за да добави към съмнението, капитанът на Ливърпул изпуска дузпа в последната минута. И до днес фенове на двата тима спорят от кой клуб са повече далавераджиите.
В Манчестър на халба бира ви уверяват, че "техните са били четирима, нашите трима", на което в Ливърпул само се изсмиват и вадят "неопровержими доказателства" за обратната пропорция.
60 километра не са голямо разстояние. Но безкрайно за един футболен трансфер. За последен път през далечния април на 1964 година играч се престраши да мине демаркационната линия. Фил Чиснал бе докаран по ланкаширската магистрала от Манчестър и подписа с Ливърпул. За 25 000 лири. Оттогава за сделка и дума не се издумва. Иначе легендарна фигура, обединяваща и двата клуба, е сър Мат Бъзби. След 7 години като капитан на Ливърпул преди Втората световна война, той се захваща с треньорство. В Юнайтед! И създава най-славния тим в историята на големия клуб. Неговите "бебета" загиват в Мюнхен през 1958 г., но Бъзби изгражда нов състав и печели Купата на европейските шампиони 10 години по-късно. Първи английски триумф в турнира. В Ливърпул и сега името му не е обект на почит.
В Англия вече трудно се случват големи битки край стадионите, защото охранителните камери дебнат навсякъде, а законите са жестоки. Въпреки това агитката на Юнайтед си тръгва от "Анфийлд" пеша към централната гара на "Лайм стрийт", ескортирана от над 1000 стюарди и полицаи, с два хеликоптера, кръжащи над тълпата. А феновете на Ливърпул са прекарвани почти до края на Манчестър, за да се качат на влака от малка и по-лесно охраняема гара. Все пак на няколко пъти в последните години агитките успяха да се ступат, а след дербито през септември 2008 г. 11 запалянковци останаха в болница.
Песните - това е истинското жило на омразата.
През 2006 г. Алън Смит от Юнайтед сложи крака си пред торпедо на Йон Арне Рийзе, топката счупи ужасяващо глезена му и момчето припадна на терена от болка. Трибуните на "Анфийлд" обаче не се трогнаха и запяха: "Йон-Арне-Риййзеее, искам да знам как му счупи крака"... Страховито. Три години по-рано младият тогава ливърпулски суперталант Майкъл Оуен чу как 70 000 на "Олд Трафорд" пеят, че детето му (родено ден преди мача) всъщност е от пони. По някаква уродлива ирония на съдбата сега Оуен гордо носи екипа на Юнайтед, а вероятно същите фенове пеят името му... Някогашното дете-чудо завинаги ще има проблем с прибирането дори за няколко часа в Ливърпул. Там го мразят.
Но още по-лоша е гаврата с паметта на мъртвите.
"Самолетът не можа да излети, някой крещи ужасен, сигурно са бебетата на Бъзби", носи се смразяващ кръвта рефрен от ливърпулците. Песента е ужасна подигравка с мюнхенската трагедия от 1958 г., когато самолетът с Юнайтед не успява да излети и 9 играчи загиват.
В обратната посока летят саркастични припеви за 96 маймунки, опитващи да прескочат оградата. Какво е това? Преди 21 г. на "Хилзбъро" загинаха 96 фенове на "Ливърпул", притиснати до решетките на ограждението пред сектора им.
Двете трагедии и днес травмират Англия, а и целия свят. Годишнините от тях се почитат като най-важни християнски празници. Но не очаквайте съчувствие и сълзи от съперника.
Не и между "Ливърпул" и "Юнайтед".
