Пет месеца след бомбастичния трансфер от Реал (Мадрид) в Ювентус, нещата за Кристиано Роналдо се развиват по вода.
За това време португалецът успя да окупира (и да сдаде, но вероятно за кратко) лидерската позиция при голмайсторите в Серия А (с 10-те си отбелязани гола отстъпва само на поляка Кшищоф Пятек от Дженоа, който има един повече), да направи 6 голови асистенции и да помогне на торинския клуб да дръпне с 8 точки пред преследвача Наполи след 15 изиграни кръга. Дойде време и за първото му "програмно" интервю пред водещите италиански медии - La Gazzetta dello Sport, Corriere dello Sport и Tuttosport.
На пръв поглед в изявленията му няма нищо толкова скандално, нито вълнуващо. Общи разсъждения за това какво трябва да се очаква от него, как бил помъдрял и вече бил наясно с важните неща в живота. Плюс очакваните комплименти към треньора Масимилиано Алегри.
Покрай това Кристиано нарече Ювентус „настоящия ми отбор" и „най-добрият колектив", в който някога бил играл.
Добави, и че в Реал също имало скромни момчета, но в торинския клуб те били повече. Намекна, че Марко Асенсио, Бейл и Хамес Родригес нямали какво да правят в Юве, но не би отказал да играе отново редом с Марсело. Нищо изненадващо - предпочита дружката си пред потенциална конкуренция в атака.
По-интересна обаче е друга фраза на португалеца: „В други отбори често можете да срещнете някого, който се мисли за по-добър от останалите, но в Ювентус сме едно семейство с еднакви цели и задачи".
Разбираемо - това са камъни в мадридската градина, но като се замисли човек всъщност този крайно неуместен намек описва стереотипа на поведение на самия Кристиано - едно от нещата, които най-добре правеше по време на 9-годишния си престой в „Сантяго Бернабеу", бе да абсорбира цялото внимание към себе си и да хвърля величествена сянка върху всички живо наоколо. Точно този подход му донесе изключителен успех и го превърна в нещо като полубожество, а да чуваме от неговата уста подобни упреци по адрес на когото му е изгодно е най-малкото странно.
Но да беше само това - здраве да е. Логично обаче, темата „Меси" не бе подмината и Кристиано не пропусна шанса да раздава присъди на лична основа, което изобщо не му прави чест.
Зад мнимото уважение към „големия" футболист и „страхотния" човек Меси всъщност лъснаха дългогодишните комплекси на Роналдо. „Аз съм играл в Англия, Испания, Италия, Португалия, играл съм и в националния отбор, докато той винаги се е състезавал само в Испания. Дали ми е скучно без него? Не. Може би той повече се нуждае от мен, отколкото аз от него. Иска ми се да дойде в Италия и да приеме същото предизвикателство, което приех аз. Но, ако е щастлив там, където е в момента - аз уважавам неговия избор", каза Кристиано. Какво разчитаме зад тази уж „бон тон" демонстрация?
Португалецът очевидно смята, че триумфите му със Спортинг, Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) и Ювентус са по-забележителни и достойни за уважение от тези на Меси с Барселона, понеже са постигнати на различни места и в различни държави - т.е. способността му да се вписва и да превзема нови територии го прави в някаква степен по-велик футболист. За съжаление на Роналдо обаче фактите не са в негова полза - тези „предимства" са му донесли същия брой „Златни топки", колкото и на Меси. Изказването на португалеца в известна степен е дори дебелашко и обидно, тъй като на аржентинеца все пак му се е налагало да се адаптира и доказва в доста по-тежка житейска ситуация от тази на Роналдо: когато е едва на 13, с лекарска диагноза, Лео зарязва родната си Аржентина и прекосява Океана, за да превземе Испания.
Да се коментира и какво лошо има в дългогодишната клубна вярност на който и да е футболист също е напълно излишно.
По-интересен е въпросът защо Кристиано мята тази стреличка към големия си персонален конкурент с „поканата" за трансфер в „калчото", а в същото време смята, че Меси се нуждаел повече от него, отколкото обратното.
Общо взето, цял свят познава Лео и последното, което бихте казали за него, е че има нужда да си помпа самочувствието. За какво му е на аржентинеца да зарязва клуба на живота си и да прави трансфер в „калчото"? Има ли нещо повече, което би могъл да докаже в Италия? Едва ли, или поне ние не се сещаме за такова. С тези приказки по-скоро Роналдо (отново) доказва, че той е човекът, чието его има нужда от обгрижване. Целогодишно, денонощно и навсякъде.
Но безспорно егоизмът му най-силно се обади по въпроса за „Златната топка".
Привидно Кристиано отдаде заслуженото на Лука Модрич, разчупил десетилетното му съвместно царуване на трона заедно с Меси, но остана усещането, че пак го прави най-вече, за да се самоизтъкне. „Аз заслужавам тази награда всяка година предвид усилията, които не спирам да полагам. Земята обаче няма да спре да се върти, ако победителят е друг. Уважавам това решение и поздравявам Модрич, който заслужава отличието. Догодина обаче ще видите, че аз отново ще съм кандидат за „Златната топка" и ще направя всичко възможно да я спечеля още веднъж", каза португалецът.
А ние сме напълно сигурни, че ще го направи - и не толкова заради страхотните си футболни качества, десетките голове и чудовищното му КПД, а заради неутолимото му его. Същото, което го качи на трона и в предишните пет пъти и към което сега трябва да добавим факта, че е „помъдрял".
Още по-убедени сме в друго - ако случайно нещо стане и победителят през 2019 г. отново не се казва Кристиано Роналдо, церемонията пак ще мине без него.
И пак ще чуем от близкото му обкръжение обвинения в тежка конспирация и ще разберем, че живеем в крайно несправедлив свят. По същия начин ще протекат и всички бъдещи гала-вечери, на които златната статуетка не е в ръцете на мистър Полубог.
Нищо, че точно те го превърнаха в такъв.
