Снощи разградският Лудогорец стана петият клуб, започващ с буквата "Л", станал шампион на България след Левски, Локомотив от София и Пловдив и Литекс.
По ирония на съдбата, приблизително по същото време, по което „зелените орли" стъпиха на шампионския подиум, се разбра, че човекът, стоящ в основата на предишното провинциално чудо Литекс - Гриша Ганчев, ще прекрати или намали издръжката на клуба и че ако проблемите му не се разрешат, „оранжевите" вероятно ще слязат от сцената.
Природата не търпи празни пространства и изглежда, че Лудогорец е Литекс във версия 2.0 със съответните подобрения.
Освен че повториха постижението на ловешкия клуб, печелейки титлата веднага след промоцията си в „А" група, „зелените" взеха и Купата, но не това е най-важното всъщност. Моделът на работа в Разград е друг - инвестициите в мъжкия отбор не са самоцелни, ами от самото начало се изгради база, положиха се и основите на сериозна работа с юношите.
Обвиненията за така наречената „организация" - натиск върху съдии, противникови играчи, уговаряне на удобни резултати, нещо, което съпътства всеки шампион в „А" група, този път бяха доста по-малко, не само в сравнение с размирните 90-те, но и с титлите на Литекс през послледните два сезона.
Нещо повече, „орлите" показаха най-добрата игра от всички отбори в родното първенство и никой не им го оспорва. Имаха преимущество срещу преките конкуренти - победа и равен срещу ЦСКА и Черноморец и два успеха срещу Левски, и никой не оспорва, че титлата им е заслужена.
Бизнесменът Кирил Домусчиев заслужава признание за това, че инвестира средствата си, за да донесе радост на хората от един от най-бедните и изстрадали краища на България, без никой да го кара да прави това.
Собственикът на фармацевтичния завод в Разград осигурява работа на много хора в един от най-засегнатите от безработица региони и, разбира се, печели от това, но никой не би го упрекнал, ако не се занимаваше с развитието на спорта. Тази корпоративна социална отговорност още не е нещо, което очакваме по подразбиране от бизнеса у нас, така че голямо браво на Домусчиев за начинанието му.
Начело на новия шампион стои един известен в близкото минало футболист, без почти никакъв треньорски опит. Ивайло Петев се оказа голямото откритие на сезона в това отношение и макар и често жертва на пренебрежително отношение в медиите и във футболните среди, доказа на недоброжелателите, че го бива и е един стойностен специалист с още по-голям потенциал.
Петев не просто се възползва от закупените от собственика класни играчи, за да получи един готов отбор, но и направи така, че той да заиграе най-модерния, атрактивен и резултатен футбол в „А" група.
Несъмнено е влиянието на Гуардиоловата Барселона върху стила на Петевия Лудогорец, като това най-добре личи при офанзивните футболисти. Треньорът на разградчани се отказа от типичния централен нападател и разчиташе на технични бързаци, които постоянно сменяха местата си.
Именно такива са Марселиньо, Мирослав Иванов и Михаил Александров, а сред тях най-ярко блестеше капитанът Емил Гъргоров, който се превъплъти в един „зелен" Меси - дребничка постоянно движеща се „десетка" с висока резултатност.
По-често оставащият резерва през есенния полусезон Иван Стоянов, се наложи категорично през пролетта и оправда името си на един от най-талантливите съвременни български футболисти и дори подели приза за голмайстор на „А" група с Жуниор Мораес от ЦСКА.
Зад гърба си офанзивното звено разчиташе здрава опора в лицето на Станислав Генчев и Светослав Дяков, като те двамата привлякоха вниманието и на националния селекционер Любослав Пенев.
На вратата Урош Голубович бе стабилен, а пред себе си той имаше най-добрата защита в лицето на Шоко - Барт - Гулдан - Минев, всеки от които заслужава място в идеалния отбор на сезона.
В Лудогорец футболисти, отписани в ЦСКА (Гъргоров, Александров, Минев), Левски (Иванов) и Литекс (Барт) показаха най-доброто от себе си и натриха носовете на грандовете.
Новината е добра за футболна България, защото в Разград сякаш нещата се случват по правилния начин и не се очертава Лудогорец да е „чудо за три дни".
След шампионския триумф Кирил Домусчиев заяви, че сега е време за празнуване с уиски и пури, но след това предстои сериозна работа по оформянето на състав, конкурентноспособен в Шампионската лига.
Съдейки по това, което бе постигнато само за две години, вече не смеем да гледаме с пренебрежение на подобни изказвания...
