Конър Макгрегър победи Еди Алварес. Безапелационно. Ирландецът написа нова страница в историята на UFC и стана първият боец, който държи титли в две категории по едно и също време.
Макгрегър не остави никакъв шанс на противника си при историческото завръщане на UFC в „Медисън Скуеър Гардън“, след като ММА най-накрая отново бе позволен в Ню Йорк, 19 години след като губернатор Джордж Патаки забрани спорта в щата през 1997 г.
Два рунда. Две титли. Един специален боец. Кралят на Ню Йорк. На върха на ММА света.
Нямаше как суперлативите да не засипят ирландеца. Но, нарочно или без да иска, Конър сам изказа истината зад успеха си: „Не са на нивото ми“.
Така е. Погледнете ситуацията в категория „перо“. Освен Жозе Алдо, там най-голямата заплаха за колана е Франки Едгар, който има четири поредни загуби в мач за титлата. А дори Едгар и Макгрегър още не са се срещали, за да разберем дали Франки може да се мери с него.
Да видим как стоят нещата и при леката категория. Там коланът преминава от едни ръце в други със скоростта на светлината. От Бенсън Хендерсън насам, минавайки през Антъни Петис, Рафаел Дос Анхос и Еди Алварес, нямаме повече от една успешна защита на колана.
И в двете категории липсва доминантен боец, което и провокира сегашната ситуация – перфектна за подобен ход с обединяване на титли и създаване на мегазвезда.
Въпросът е какво ще се случи в двете категории сега? Конър ли ще държи титлите? Ще ги защитава ли? Ще трябва да си избере една, която да защитава, а за другата ще се бият първите двама претенденти и Макгрегър ще получи възможност първи да се бие с новия шампион?
И какво означава „специален боец“? Ако значи такъв, който прави, каквото си поиска, то това се отнася за него напълно.
Конър не се е бил в оригиналната си категория – „перо“ – от почти година. Приключението с двата мача срещу Нейт Диаз доказаха колко дупки има в играта му. И това не бе дори срещу боец, който е в топ 3 на претендентите в леката категория.
Подобен мач за обединяване на две титли трябваше да се случи още преди години, когато феновете бленуваха за среща между Джордж Сейнт Пиер и Андерсън Силва – двама от най-доминиращите шампиони в историята на UFC. Така обаче и не станахме свидетели на подобен мач, който може би щеше да излъчи най-голямата легенда в историята на смесените бойни изкуства.
Но за подобен мач наистина ти е нужен „специален боец“. Нужна ти е
златна кокошка като Конър Макгрегър,
която да представлява някаква странна боксово-кечова звезда с целия арсенал от trash talk, екстравагантен стил на обличане и актьорско майсторство, което да занимава феновете, докато е извън октагона – без значение дали се отказва, мрънка срещу организацията или иска повече пари.
UFC веднъж се опари, когато „сложи всичките си яйца в една кошница“, залагайки на друга златна кокошка – Ронда Раузи, която загуби титлата си преди година. Рауди не се е била оттогава, но на 30 декември, на UFC 207, ще има възможността да си я върне в мач срещу новата шампионка Аманда Нунес.
Единствено те двамата – Конър и Ронда – имат право на подобна привилегия.
Да, историята помни победителите, но е много важно и какво ще разкажат историците. И ако от UFC продължават да прилагат ПР трикове, измествайки истинската природа на спорта, а именно смесените бойни изкуства, историята ще помни победители от типа на Конър и Ронда, а историците с носталгия ще си спомнят за такива като GSP и Паяка.
