VAR трябва да е като еърбег - да помага при спешна ситуация, но само когато ситуацията е наистина спешна. Сравнението на швейцарския топ съдия от близкото минало Урс Майер описва идеално огромната каша, която системата за видео повторение успя да надроби в европейския футбол само за година и половина.
Ако питате клубовете, футболистите, треньорите, феновете или който и да било в произволно избрано домашно първенство в Европа, където VAR е интегриран, по-скоро ще ви изгледат накриво, отколкото да ви потупат по рамото.
Проблемите са много, но най-важните са два: първо, VAR се оказа неспособен да раздава тотална справедливост, тъй като беше въведен набързо и нямаше време да бъде изпипан; второ, влиятелните клубове отново са привилегировани заради липсата на ясни принципи кога ситуациите се преразглеждат и кога - не. Дори шефът на УЕФА Александър Чеферин трябваше да признае, че технологиите във футбола не оправдават очакванията. А цената, която беше платена, бе драматично тежка - заради VAR добрата стара класическа игра се лиши от фундаментални ценности, включително от елементарната радост след гол. Феновете вече не смеят да се изкефят, дотам я докарахме.
И напук на демагозите - VAR разцепи Европа.
Всекидневно ни промиват мозъците, че това бил пътят, че нямало връщане назад, че скоро VAR щял да стане задължителен навсякъде. Може, но може и да се стигне до рязък завой - видеоповторенията да отпаднат. Мнозина са се опитвали да се упражняват на гърба на футбола, но в крайна сметка великата игра е оцеляла над 150 години такава, каквато е. Помните ли извращенията със „златния" и „сребърния" гол?
Освен това - противно на внушенията, че VAR вече необратимо е завладял европейския футбол, към днешна дата едва една четвърт от елитните първенства на Стария континент използват системата. От тези 14 шампионата, само едно - на Хърватия, е от нашата черга. Но от немай къде най-спешният проблем за българския футбол изведнъж се оказа въвеждането на VAR. Че и специални комисии вече взеха да се правят, да се проучват оферти, да се чертаят планове... За такива щуротии народът отдавна се е произнесъл: на гол тумбак - чифте пищови.
Извинявайте, но да оборудваме с VAR клетия български клубен футбол е като да сложиш на стар трабант гуми за 20 бона.
В родното футболно първенство има точно стадион и половина, който да става за някакви мачове. А дори този в Разград не отговаря на всички изисквания на УЕФА. Националният отбор играе на съоръжение, строено по времето на Сталин, а повечето от клубовете в т. нар. ни „професионален елит" трябваше да разчитат на държавни подаяния, за да си сложат лампи на съоръженията. Сега обаче от същите тези футболни сиромаси се очаква да извадят огромни суми за VAR. Е как точно ще стане? И на какво отгоре?
В най-евтиния си вариант VAR излиза 5-6 милиона евро. Елементарната сметка показва, че всеки отбор от Първа лига ще трябва да се бръкне с около милион лева. А откъде например Дунав ще намери толкова пари, само за да е доволен Домусчиев? Вероятно толкова е целият годишен бюджет на клуба от Русе и няма земна сила, която да го накара да плаща за VAR. Ако пък бъде задължен, ще фалира. Както и още поне няколко клуба от елита. Останалите пък ще трябва да правят велики еквилибристики, за да оцелеят.
Домусчиев отсече, че ще се разчита на държавата, което обаче не бе нищо друго, освен изстрел в тъмното.
И отговорът отгоре беше очакван - няма как държавата да финансира VAR, при положение, че - ако тези пари ги има - много по-спешно трябва да бъдат инвестирани в стадиони, терени и детски школи. Как точно Домусчиев си представя, че държавата ще оправдае закупуването на скъпа технология, за да спрат грешките на съмнителните чернодрешковци, при положение, че няма средства за децата? И че в националния отбор играят натурализирани бразилци, защото други читави играчи не останаха?
Да не отваряме дума и за футболния съюз, в който цари пълен хаос и безвластие. В момента не е ясно кой управлява, кой взима решенията, кой говори на пресконференции, как се харчат парите и т.н. Но БФС си остава администратор на първенството и няма как въвеждането на VAR да мине без негово участие. Ами ако след 6 месеца, когато минат изборите, се окаже, че новият президент не иска VAR? И че клубовете, които пряко го избират, са против въвеждането на скъпите технологии? Тогава какво правим?
Както стана ясно, още през януари се чака оценка от ФИФА за това колко точно ще излезе въвеждането на VAR в родното първенство.
Веднага след това щели да се разглеждат оферти. Както е тръгнало, още преди юни работата ще е опечена. Вече дори се чу точна дата - март 2021 г., когато VAR щял да дебютира у нас. Прекрасно, но кой ще плаща масрафа? Да не се получи така, че сега да се подпишат едни договори, които след това да трябва да бъдат разваляни, да се почнат съдебни дела и разправии?
А дори да приемем, че все пак VAR цъфне в родното първенство, наистина ли някой си вярва, че ще се възцари тотална справедливост и съдийските престъпления ще секнат? Живеем в 21-ви век, всички гледаме футбол по всяко време и от всяка точка на планетата. И виждаме, че системата по-скоро пречи, отколкото помага. А дори, когато поправя грешки, пак оставя усещане, че е чуждо тяло в природата на футболната игра. Нарушава естествените й закони, които през годините са се оформили включително върху съдийските грешки и недоглеждания. Те винаги са били част от играта и това е много повече от клише.
Освен това, по официални данни, VAR поправя грешки в ущърб на „правилните" отбори в много по-голяма степен, отколкото на малките клубове.
Такава статистика наскоро излезе за първите месеци от работата на системата в испанското първенство, където мачовете на Реал (Мадрид) и Барселона са най-VAR-осваните. Е, за какво ни е тогава у нас тази играчка? За да сменим евтините съдии със скъпи компютри, които пак ще виждат това, което е изгодно на силните ли? Ами няма нужда, по-добре да си псуваме реферите, поне са си наши.
