Дни преди Великден премиерът и футболните босове от София седнаха и решиха да оправят стадионите, които скоро може да ни паднат на главите. Държавата сякаш е на път да се намеси, клубовете сякаш са разбрали приоритетите си, а наесен сякаш все пак ще имаме удобни и приятни за фенове и футболисти стадиони.
Сякаш идва Великден.
Някакво гласче на песимизъм (вероятно у всеки от нас) напява, че това „сякаш" е коварна дума. Дали с хода на правителството ще се задвижи наистина процедурата по сериозна реконструкция на базите? Няма ли да си останем на фаза преговори, кръгли маси и размяна на предложения в конструктивен тон?
А президентите? Те научили ли са урока, който винаги прескачат от две десетилетия? Че е по-важно да градиш отдолу, от основите, за да имаш стабилен дом. Или ще продължат да дават по половин милион годишно на Шеридън и Дембеле, вместо да поддържат с тях стадионите и школите си? Не че има лошо да привличаме класни играчи у нас. Просто ще е тъпо да го правим, ако ще можем да ги видим само по телевизията от стадиона в Бургас или Белград. Защото и този момент не е далеч.
Бойко Борисов поведе с 1:0. Седна и изслуша футболните хора, пое ангажимент и ще помогне. Сега да видим неговия съфамилник, босът на ЦСКА, както и останалите трима мастити столични президенти, ще имат ли сила за изравнителен гол, че и повече... Сложено е началото, а това, казват, е винаги най-трудно. Освен в България, където по теорема са трудни и стартът, и средата, и краят на една инициатива.
Все пак след безпрецедентната среща Великден иде с оптимизъм за футбола. За първи път от 20 години. На големия празник преди се водеха кървави и скандални битки на терена (Литекс-Левски), биеха съдии, играчи (на ЦСКА в Кюстендил). Все типични пейзажи от бг картинката. Сега Возкресението идва с надежда за съживяване на стадионите, което може да е началото на възкръсването на футбола.
Има и уловка. Премиерът се нагърби да оправи софийските стадиони с общински и държавни пари. Но из провинцията много клубове сега ще пожелаят същото. По примера на Литекс, който си прави чудесен стадион със заеми от общината. Така и трябва да бъде - това доказва обществен и социален ангажимент от местната власт. Но могат ли много общини да осигурят същото? И какво получават насреща? Защото за Ловеч е сигурно - бизнесът на шефа на Литекс в региона е отличен партньор на властта, решава голям проблем със заетостта, а и пълни сериозно касата с данъци. Но как ще е в Русе или Плевен?
Хубави и функционални стадиони - повече публика. По-пълни трибуни - повече мотивация за играчите и по-качествен футбол. Тази зависимост съществува. И трябва да вярваме, че първата копка е направена, макар и само на масата с папки и думи.
След толкова години на безвремие, имаме ли друг избор?
