Христо Стоичков не беше от най-дисциплинираните футболисти. Ръкомахаше с "мамата" след съдиите, настъпваше ги и поне по 10 пъти в напечен мач влизаше в конфликт я с рефера, я с противников играч. С лекота и неприкрито удоволствие показваше среден пръст на репортерите и беше такъв непукист, че не можеше да го смути и компанията на кралица Елизабет II. Абсолютен балкански хулиган!
Не помня обаче треньор - от Димитър Пенев и Паро Никодимов до Невио Скала през Йохан Кройф, който някога да се оплака от Ицо що се касае до тренировъчния процес.
Да го обвини, че е скатавка, че не спазва режима или че не се раздава докрай на терена... Можеше да счупи скъпия фотоапарат на някой папарак и да ругае реферите, но във футболно отношение винаги е бил професионалист до мозъка на костите си. Просто едното няма нищо общо с другото.
Едва от 5-6 дни начело на ЦСКА и футболистите на "червените" започнаха да вият на умряло.
Ицо бил цербер, не било лагер, а казарма, трябвало да ядат царевица и да лягат в 22:00 ч... Познатите тарикатски номера на докоснатите от съдбата момчета, които са свикнали да гонят неудобните треньори и да си пият питието със собствениците.
Този път обаче май не се познали.
На Гьоре Сержанта, Йешич и Радуканов можеш да чупиш стойки, но на Стоичков не е много здравословно. Разбира се, че тези методи сами по себе си не са абсолютно никаква гаранция за успех, но е едно добро ново начало за футболистите. Същите тези, които сега мрънкат, един ден вероятно ще са благодарни на Стоичков, че им е показал верния път. Става въпрос за онези от тях, които все още подлежат на някаква култивация...
Има и безнадеждни случаи, но те постепенно капят като круши от плановете на Камата. Но така е. За футбола не трябват само крака, трябва да има и някой между ушите...
