Седем години в рая

Бербатов тук, Бербатов там, а накрая - Бербатов си остава за още година в Манчестър Юнайтед. С неразбираемия си акцент шотландският сър (да му е честит 70-ият рожден ден!) избоботи, че нападателят няма да ходи никъде.

На Фъргюсън едва ли му пука, че Знайко и Незнайко от България го псуват и попържат, задето не пуска редовно Бербатов титуляр. Човекът отдавна е наясно с нещата, преценил е кой кога му трябва и няма да изпусне българина, за който даде 30 милиона.

С очакваното удължаване на договора до 2013 г., ако не мине котка път на Бербатов, той ще навърти 7 пълни сезона в английския футбол. 7 години, но не в Тибет, а в рая на футбола. В първенството, което ражда герои. Нашето момче остава завинаги един от тях, независимо дали го харесвате как нехае на скамейката, дали ви дразни, че е невъзмутим като счетоводител на успокоителни, или пък се възхищавате как небрежно я пипа с петичка.

Бербатов след 18 месеца ще е с близо 300 мача в английския футбол за Тотнъм и Юнайтед, сега са 244. Сигурно ще стигне поне 120-130 гола, най-вероятно ще вдигне още някоя купа. И така, на 32 години и половина, през лятото на 2013-а, високото момче от Благоевград може да погледне спокойно назад в кариерата си и да каже: „Никак не е зле, мама му стара!".

Да не забравяме и 91 гола в над 200 мача и 6 силни сезона в Германия. Но докато Бундеслигата все се възприема като допирателна, подножие на върха, Англия е каймакът. А Юнайтед пък е глазурата върху този каймак, поне в ерата на Висшата лига. Да изкараш пет сезона там е признание че си някой, че си качествен!

С други думи - Бербатов не го мислете. Добър, лош, спорен, отказал се от националния, резерва или странник по характер, човекът направи кариера, която като плътност се нарежда до тази на най-великия - Христо Стоичков.

Да, Бербатов никога няма да е Стоичков, защото не успя да поведе нацията към най-големия й футболен връх и да изкара народа по улиците след мач на голямо първенство. Не взе и „Златна топка". Но такива сравнения са излишни. Бербатов е около върха на европейския футбол вече 11 години. Признат навън, оспорван у нас. Такъв, какъвто беше и Стоичков, нали помните?

И пак по подобие на онзи бунтар с номер 8, ще признаем напълно и безрезервно този небрежен тип с номер 9, чак когато спре да играе. Тогава ще разберем колко емоции ни е подарил. И колко далеч е стигнало това момче, на което Пената често бъркаше името навремето в ЦСКА.

Да е жив и здрав. И да пие едно за Нова година, че и за здравето на Съра навръх рождения му ден. Пък ако добави и някое голче в мача на Юнайтед, още по-добре!

Човекът си го е заслужил.

 

Новините

Най-четените