Бруно Гимараеш и Киърън Трипиър вече бяха вдигнали Купата на лигата, Еди Хау беше залят с алкохол от Жоелинтон, а черно-бялата армия от "джордита" започваше да се разотива.
Тогава един от двамата мениджъри похвали отбора си за забележително постижение - но не беше този на победителите.
"Отне ни 7-8-9 месеца, за да запишем две поредни загуби", изтъкна Арне Слот, за да подчертае постоянството на Ливърпул през този сезон.
Това може да не е нещо историческо като победата на Нюкасъл във финала за Карабао къп и прекратяването на 70-годишното очакване на трофей на домашната сцена.
Но наистина е значимо и илюстрира добре силата на Ливърпул под ръководството на Слот.
Мърсисайдци надминаха очакванията след напускането на Юрген Клоп и доскоро бяха почти безгрешни през кампанията във всички турнири.
Допреди няколко седмици Ливърпул се бореше на четири фронта и навсякъде беше фаворит. Но сривът срещу Плимут за ФА Къп беше последван от тежката изминала седмица, в която ПСЖ отстрани "червените" от Шампионската лига, а вдъхновеният Нюкасъл също ги надигра и победи с 2:1 във финала за Карабао.
Впечатляващата преднина на върха в първенството все още предвещава щастлив край на сезона за Ливърпул - но загубите в другите турнири болят и не могат да бъдат пренебрегнати.
Особено на фона на всички надежди, които Слот и играчите му създадоха у феновете с прекрасната си игра до момента.
Мениджърът даде съвсем прагматично обяснение, което напомни защо постижения като требъл и куадрупъл са толкова малко вероятни.
"Знаете, че колкото по-напред достигате в турнирите, толкова по-силни стават противниците. И дори Ливърпул може да загуби някой мач", каза нидерландецът, след като преди няколко дни определи ПСЖ за най-добрия тим в Европа.
Същото определение беше получил Ливърпул през есента, когато на целия континент никой не се представяше по-убедително. Но през март отборът определено не изглежда най-добрият нито на домашната, нито на европейската сцена.
Дори в първия мач срещу Пари Сен Жермен, който беше спечелен, мърсисайдци бяха тотално надиграни. Отстъпваха игрово и срещу Нюкасъл на "Уембли".
Може би бяха изморени от 120-минутния реванш в Шампионската лига, а умората беше и психологическа заради поражението при дузпите накрая.
Слот не прие, че изтощението е изиграло роля в сблъсъка с Нюкасъл и заяви: "Този мач нямаше нищо общо с тичането, а само с дуелите". Физическата мощ на "свраките" наистина им позволи да доминират, а Ливърпул беше надборен в центъра на терена от Сандро Тонали, Жоелинтон и Гимараеш.
Но случилото се хвърля светлина върху степента на натовареност на някои футболисти на Слот.
Алексис Мак Алистър изигра един от най-неефективните си мачове, а Райън Гравенберх, който беше същинско откритие преди Коледа, търпи постепенен спад във формата от доста време.
Гравенберх изигра 21 мача като титуляр през целия минал сезон, докато в неделя на "Уембли" беше 41-вият му старт за 2024/25.
Нидерландецът нямаше да е толкова незаменим, ако клубът беше успял да привлече Мартин Субименди или друг дефанзивен халф през лятото. Вместо това, Гравенберх е третият най-използван играч от Слот след лидерите Върджил ван Дайк и Мохамед Салах.
Полузащитникът натрупа 3516 минути през кампанията преди да бъде заменен срещу Нюкасъл, а след него по натовареност се нарежда Мак Алистър с 3081 минути.
Третият титулярен халф Доминик Собослай беше определен като "машина" от треньора си, но батерията му привършваше още миналата седмица срещу Саутхемптън и неговите минути също са над 2800.
Придържането към един постоянен състав донесе доста позитиви на Ливърпул в битката за титлата и несъмнено помогна за консистентните резултати.
Но в същото време, предпочитанието на Слот да работи с ядро от 14-15 футболисти носи тъкмо подобни рискове от изтощение в последната фаза от сезона.
Може би е съвпадение, но все пак трябва да отбележим, че най-енергичният титуляр на Ливърпул във финала беше свежият Джарел Куанса, който нямаше да играе, ако Трент Александър-Арнолд беше здрав.
Голът на мърсисайдци пък дойде при комбинация между резервите Харви Елиът и Федерико Киеза.
Салах прави сензационен сезон, но в последните му пет мача единствените голове бяха от дузпи срещу най-слабия във Висшата лига Саутхемптън.
Атаката на отбора зависи твърде много от египтянина, а той беше слаб над 300 минути срещу ПСЖ, както и в неделя срещу Нюкасъл.
Когато голямата звезда изпитва затруднения, натежава липсата на принос от останалите.
Луис Диас има един гол в последните 18 мача, Диого Жота не се е разписвал в последните 10. Играта на португалеца навява на мисълта, че Ливърпул трябва да мисли за нов централен нападател.
Лятото ще бъде период, в който съставът ще може да бъде прекроен повече по вкуса на Арне Слот и такива липси трябва да бъдат адресирани.
Мениджърът ще има нужда да задържи основните си фигури свежи за по-дълго, но за целта му трябват повече и по-надеждни резерви.
В момента Ливърпул продължава да разчита на избраните не от Слот, а от Юрген Клоп, и такива като Киеза, Елиът, Дарвин Нунес и Уатару Ендо не се радват на особено доверие от настоящия треньор.
Част от тях може и да са близо до напускане и гледайки в перспектива, отборът се нуждае от други на тяхно място, които ще запишат повече минути.
А все още неясното бъдеще на триото с изтичащи договори (Салах, Ван Дайк и Трент) прави ситуацията на "Анфийлд" още по-непредвидима през 2025/26.
Почти сигурно е, че през май Ливърпул ще отпразнува едва втората си шампионска титла за последните 35 години.
До края на сезона тимът ще може да се концентрира единствено върху първенството, а дори при спада във формата, 12-те точки преднина на първото място изглеждат предостатъчни за краен успех.
Но шансовете за трофеи през следващата кампания зависят от това Слот и клубът да научат уроците си - и да могат да разчитат на по-силен и по-свеж състав през пролетните мачове догодина.
