Чухме го първо от Анди Коул. Помните го - вкарваше голове на килограм за Манчестър Юнайтед, без да блести с някакви невероятни технически способности. Каза наскоро: "Очаквам това да е сезонът на Бербатов".
Два дни по-късно Бербатов заби хубав гол срещу Селтик (първи на Юнайтед за сезона), подаде небрежно с петичка за още едно попадение, изработи и третото... Вярно, в контрола, но представянето му заслужи приза за играч на мача. Сега чакаме да стане традиция и да грабне трофея за номер едно на сезона.
След мача със Селтик треньорът му сър Алекс Фъргюсън също се възхити: "Класата му е неоспорима. Бербатов показа фантастични неща. За нас в клуба е ясно, че това е точният човек..."
Бербатов имаше нужда точно от такова начало. След две спорни години в Юнайтед, където още не показва постоянство и не придобива култов статут, на него му е нужен много силен сезон. Разочарованията с националния отбор вече са зад гърба. Но дори заради отказването, при слаби игри в Юнайтед критиките ще станат още по-злобни. А и Бербатов вече отива към възраст, в която блясъкът и приливите на сили дават място на рутината.
Така че това трябва да е неговият сезон. За да запише името си в историята на Юнайтед (то вече е там, но само с рекордния трансфер). За да укроти критиките, че не е играч за големи мачове и големи неща. За да спре и заядливостта, а вече и неприязън у някои в родината си, защото загърби националния, Бербатов трябва да е звездата на Юнайтед.
Нищо не му пречи да го направи. Миналата година Уейн Руни вдигна с едно ниво играта си след напускането на Роналдо. Превърна се от звезда в световна звезда. Направи го със самочувствие, злоба и много упорство. Бербатов трябва да прекопира примера. И да измине крачката от много добър играч в суперзвезда.
Има една тенденция. От 2006 година насам статистиките на Бербатов вървят надолу. След страхотен първи сезон в Тотнъм (23 гола и 15 асистенции) дойде отличен втори (23 плюс 8), добър първи в Юнайтед (14 гола) и посредствен втори - 12 попадения. Най-притеснителното е, че при схемата с един нападател, Бербатов все повече оставаще на скамейката. Неговата работа е да убеждава сър Алекс, че заслужава мястото си всеки път, когато получи шанс. Ето, срещу Селтик бе така.
Бербатов ни убеждаваше на пресконференцията си за отказването от националния, че не му пука от критиките. Играел си играта и знаел, че който трябва го оценява. Дано е така. Защото иначе краката може да се подведат от главата, затормозена от критиките и неудачите. Нова година - нов късмет. Звездата ни вече няма да пътува за досадните сборове на националния, ще е концентриран изцяло в Юнайтед. Значително по-зрял изглежда, особено след раждането на дъщеря му.
А има и още един важен знак за отличен сезон. Новата татуировка - кръст на лявата ръка, която Бербатов си нарисува на Слънчев бряг това лято, би трябвало да направи чудеса. Руни има абсолютно същата и вижте как играе!
