Очаквахме го. Предвиждахме го. Бяхме предупредени и въпреки това, позволихме да се случи.
Един полицай почина в Билбао в резултат на сблъсъците на няколкостотин идиоти преди мача от Лига Европа в четвъртък вечер между Атлетик и Спартак Москва.
50-годишният униформен Иносенсио Ариас Гарсия получи сърдечен удар при изпълнение на служебния си дълг, заставайки между обезумелите от омраза едни към други баски и руснаци.
Сблъсъците по улиците включваха мятане на всякакви предмети, включително факли и ракети, улични заграждения, камъни и бутилки. Зоната около стадиона се превърна в арена за странна, негладиаторска, битка, завършила по възможно най-неприятния начин.
Един полицай почина и днес отново е ден да тъжим, но и да помислим. Да помислим за последствията и защо тази токсична болест, наречена футболно хулиганство, все още съществува.
В навечерието на Световното първенство опасенията за сигурността на фенове, футболисти и служители на реда стават все по-сериозни. И то в страна, която разполага с едни от най-страховитите ултраси.
Отговорността не е само на Русия, а обща, в борбата за изкореняването на този проблем и прочистването на футбола от този смъртоносен феномен.
И трябва да бъдем настоятелни. Това е работа за всички. Не само за клубовете и не само за държавите. А на Европейския съюз, на ФИФА и УЕФА, които не трябва да проявяват никаква толерантност.
Това трябва да се превърне и в цел на нас, медиите, които трябва категорично да разделяме футбола от насилието и да повтаряме, че двете са несъвместими.
Сцени, които гледахме по време на Евро 2016 и в четвъртък вечер в Билбао, са недопустими за най-великата игра и не трябва да се случват около стадионите. Времето на гладиаторите отмина, в тези арени вече се играе футбол.
Ако някой все пак има неутолимата жажда за кръв и мерене на мъжество, „поляните“ са за това. Те са не по-малко недопустими, но при тях поне няма невинни жертви.
