Сблъсъкът между Себастиан Фетел и Марк Уебър в Гран при на Турция даде повод на световните медии да съживят спомените за най-сериозните противопоставяния между съотборници в историята на Формула 1. А заради егото и амбициите на най-добрите (и не толкова бързите) пилоти спортът изобилства от спречквания, скандали, катастрофи и дългогодишни вражди.
В деня след финала на Гран при на Турция много журналисти се сетиха за най-яркия пример в това отношение - разцеплението в McLaren в края на 80-те години заради легендите Айртон Сена и Ален Прост.
През втората половина на 80-те двамата са сред лидерите във Формула 1, а 1988 е върхът в представянето им - Сена и Прост печелят 15 от 16-те състезания през годината, но титлата е за Айртон. За враждата между двамата пилоти са се изписали хиляди страници през годините, но малцина са обръщали внимание на нейното начало.
А то се крие в демонстративното състезание на обновената писта "Нюрбургринг" през 1984, на което са поканени много известни пилоти и изгряващи звезди на моторните спортове, които трябва да се надбягват с идентични нови серийни автомобили Mercedes 190.
На път за състезанието Прост и Сена седят един до друг в самолета и си говорят приятелски - Ален вече е сред претендентите за световната титла като съотборник на Ники Лауда в McLaren, а Айртон дебютира във Формула 1 с тима на Toleman, никой не се чувства застрашен от другия. Но в самата надпревара двамата се удрят при спорна маневра, след което отношенията им замръзват.
По-късно, привличането на Сена в McLaren от Рон Денис и под давлението на доставчика на мотори Honda обезсилва ветото на Прост и Айртон става негов съотборник за сезон 1988, а печели и титлата. Амбициите, изискванията и таланта на двамата пилоти ефективно разцепват отбора на две - двата екипа работят самостоятелно в двете половини на бокса, а Рон Денис е изправен пред задачата на живота си - да управлява пилотите, които на пистата са една класа над съперниците си, но и са безмилостни един към друг.
Всъщност началото на голямата война помежду им дава един инцидент на "Ещорил" през 1988, когато Сена притиска към стената на боксовете колата на Прост при скорост от над 300 км/ч. След това никой не успява да убеди Ален, че Айртон е негов съотборник.
Прост е ревнив към по-добрите постижения на Сена в квалификациите, а след това обвинява Honda, че осигурява по-силни мотори на бразилеца, за да подобри имиджа си в Южна Америка. След това е ред на Сена, през 1989 да остане изненадан от темпото и постоянството на Прост и стигаме до така известните удари между тях.
Прост се ползва с подкрепата на тогавашния президент на ФИСА Жан-Мари Балестър, което допълнително ядосва Сена, който на няколко пъти е наказван заради остри реплики към французина.
Двамата се удрят в Гран при на Япония през 1989, като мнозинството анализатори намира умисъл в действията на Сена, довели до катастрофата между двамата. За да спечели титлата Айртон трябва да завърши пред Прост в това състезание и на шикана в края на 46 обиколка бразилецът атакува. Прост го затваря, двамата се удрят и колите се озовават в зоната за сигурност. Ален слиза от болида си, а маршалите избутват Сена обратно на пистата, като бразилецът успява да продължи в състезанието.
Сена финишира пръв, но е изключен от състезанието, за това че е пропуснал шикана при връщането си на пистата. McLaren обжалва, но Апелативния съд потвърждава решението, глобява Айртон 100 000 долара и му налага шестмесечно условно отстраняване от шампионата. А Прост печели титлата, но обявява, че напуска тима.
На следващата година двамата вече карат за различни отбори - Ален е във Ferrari, а Сена остава в McLaren. И пак се удрят - в първия завой след старта в Япония, като Сена признава, че е ударил умишлено колата на Ален. Но бразилецът печели титлата, а Прост завършва на 7 точки след него.
Ледниковият период между двамата продължава до началото на 1994, когато се участват заедно в картинг състезание, Прост вече е сложил край на кариерата си, а още в края на 1993 двамата със Сена успяват да постигнат напредък в отношенията си.
Така че ударът между Фетел и Уебър и вълненията в Red Bull са далеч от войната на титаните в McLaren в края на 80-те. Но ако нещо подобно се случи в тима на Кристиан Хорнър, то сезонът ще стане още по-интересен.
В най-популярния спорт - футболът, също не са рядкост вътрешните вражди в рамките на отбора. Там където играят професионалисти с огромни възнаграждения и още по-огромно его често се стига до прехвърчане на искри (в най-добрия случай), което обикновено не се отразява добре на колектива.
Сред закърмените в индивидуализъм германци подобни драми са много често срещани. Егото на голмайстора на Световното първенство през 1974 г. Герд Мюлер е силно наранено, когато на празненството на отбора за спечелването на титлата е поканена съпругата на капитана Франц Бекенбауер, но не и неговата. Въпреки че изтъква други доводи за прекратяването си на кариерата в националния отбор, се смята, че тази е основната причина за решението на легендарния стрелец.
Една от най-скандалните звезди на 90-те години Щефан Ефенберг не се обича с партньора си в халфовата линия в Байерн и националния отбор Лотар Матеус. Въпреки че двамата не си позволяват враждата им да личи на терена, Ефе обръща внимание на своя капитан в автобиографичната си книга от 2003 г., където го нарича „голямата уста" и „скатавката" и дори му посвещава специалната глава „Какво знае Лотар Матеус за футбол", състояща се от... една празна страница.
Огромният егоцентрик Матеус успя да се скара и с другата звезда в отбора - Юрген Клинсман. Земният и приятелски настроен към всички нападател бе пълната противоположност на говорещия за себе си в трето лице плеймейкър, който не можеше да понесе, че в един момент Клинсман бе по-голяма звезда от него.
Друго прочуто вътрешно противопоставяне е това между младите и старите в отбора на Аржентина в края на 70-те и началото на 80-те вследствие на неразбирателството между Диего Марадона и Даниел Пасарела.
Злите езици твърдят, че под давление на капитана Пасарела, който вижда заплаха за лидерството си, 17-годишният световен шампион за юноши не е включен в състава за Мондиал'78. През 1982 г. двамата вече играят заедно, но конфликтът тлее и колективът не е на ниво.
През 1986 г. Пасарела не успява да вземе участие в нито един мач заради контузия, а Марадона с капитанската лента донася втората титла на страната си и сега всичко е забравено.
В най-ново време нашумя скандалът между защитниците на Англия Джон Тери и Уейн Бридж заради изневярата на приятелката на Бридж с Тери.
В резултат на това Джон бе лишен от капитанската си лента, а Уейн отказа да играе повече за националния отбор, докато другият е там. На последния мач между Челси и Манчестър Сити Тери подаде ръка на Бридж при началния сигнал, но той го подмина.
Подобна драма имаше и навремето в Манчестър Юнайтед - през 1998 г. Теди Шерингам и Анди Коул се скарват за това кой е трябвало да пази в наказателното поле нападателя на Болтън Робърт Тейлър, който им е отбелязал гол след ъглов удар.
Тогава Коул си признава, че отдавна не обича Шерингам - от дебюта си за националния си отбор през 1995 г., когато е влязъл като смяна именно на неговото място...
„Излизам на терена пред публика от 60 000 човека. Очаквам ръкостискане, „Успех, Коли" или нещо подобно. Подавам му ръка, а той просто ме подминава. Още тогава разбрах, че не сме един за друг", разказва чернокожият голмайстор.
