Едва ли има професионален спорт, в който почитателите му да не са се сблъсквали с вечното противопоставяне на прагматизма срещу красотата. Германската футболна машина срещу бразилския танц с топката, битката гума до гума във Формула 1 срещу състезанията, в които няма нито едно изпреварване от старта до финала. Защото това противопоставяне носи в себе си сериозна дилема: дали да спечелиш грозно или да паднеш красиво?
Всички биха искали да побеждават красиво, но това се отдава на много малко от кандидатите за слава. Един вид, мнозина са призвани, малцина са избрани.
Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън демонстрира грозен прагматизъм срещу Байерн Мюнхен и загуби, неочакван край, ще кажете, но все пак тази формула са я измислили германците, нали така?
А още навремето, когато Михаел Шумахер печелеше победи за Ferrari тогавашният му шеф Жан Тод призна, че той предпочита скучните състезания - тези в които неговите пилоти стартират първи и втори и финишират в този ред. Феновете кучета ги яли. Да, ама после същите Шумахер, Тод и Рубенс Барикело влязоха в историята като първите освиркани на подиум във Формула 1. Факт. Защото Формула 1 е за феновете, не за статистиката на успелите пилоти, която да ги радва на старини пред камината. Както става сега с изпреварванията, но това е друга тема...
Шампионската лига вече е на етап, в който съчетанието на прагматизъм и красота на терена може да се окаже пагубно за съперника. Точно комбинацията е важна. Защото, както знаем феновете ценят най-високо желанието и хъса на терена. Ако ги демонстрираш и се бориш по последно, дори и да паднеш, пак ще ти ръкопляскат. В началото ще те аплодират и ако печелиш грозно и с половин на нула (Ариго Саки anyone?).
После обаче когато се заредят много красиви загуби и поредица грозни победи идват освиркванията. Неизбежно е. Така че да се надяваме, че оттук през лятото в ЮАР ще има и прагматизъм и красота. Защото ако няма нито едното, нито другото цопваме право в българския футбол.